Page 1

Хубава си моя горо Или писмо до моята първа любов или по-просто казано- до духът от гората... Обичам те! Защото всеки е любопитен понякога. Тече в кръвта ни още от раждането ни. Онова любопитство, криещо се зад завесите, което само чака гласчето, което те изкушава да видиш слънцето, да надделее над здравия разум. Онова любопитство, което те подтиква да тръгнеш сам, без да знаеш къде отиваш, без да знаеш какво ти предстои, но и без страх от неизвестното, защото имаш найважното- жажда за живот и приключения. И именно това любопитство, което те накара да тръгнеш по онази тайна пътека. Малката, забулена сред зелените листа, почти изчезнала, като размит облак на небето, но за която знаеш, че и някой скитник преди теб е мечтал. Пътеката, което провокира ума ти, съзнанието ти и същевременно душата ти към най-искрените мисли и чувства.


И дори ума ти да шепти "Недей, може да е опасно!", ти правиш крачка напред. И подобно на оня, който доказал, че щастието съществува, като направил крачка напред, ти доказваш пред себе си, че си различен, че си от онези хора. Хората, жадни за приключения. Хората с различна кръв. Хората, които сякаш имат прекалено много живот, течащ във вените им, чакащ да бъде употребен по най-добрия начин. Хората, които са те срещали поне веднъж. Онези, които са вечно млади именно заради тази своя дързост и смелост да се изправят срещу твоите зелено-кафеви с малко мъхесто сиво очи. Защото "Който веднъж те погледне, той не може дорде е жив да те заборави." Защото ти си този, който единствен на света не просто разбира, но и подсрекава дивостта в очите. Онази дивота, която понякога хората бъркат със злоба. Онази, малко страшната, налудничева, кръвната дивота, която ти подсказва кои са изтинските ловци на нашето време. Но те не ловуват зайци. Не ловуват дори глигани. Онези ловци, които са на лов за по-силни усещания. Лов, който не убива. Лов за адреналин. Лов за приключения. Лов за живот. Защото ти си този, единствен на света, който може да дарява с тишина, без думи. Да дарява тишина. Тишина,


по-прекрасна от най-хубавата песен и по-страшна от найужасяващия писък. Тишина, която е способна да те убие от болка, знаейки, че не можеш да я овладееш и притежаваш, като малък отрязък от залеза, толкова близо и толкова далеч, там, червено-оранжев и ненаситен заради това, че ще изчезне само след секунда. А когато непоследователно се опиташ да се вгледаш в тишината, да разбереш болката, разкъсваща сърцето ти, да се докоснеш до мъхестите устни, виждайки зелените очи... почти умираш.


Вяра Иванова - Хубава си моя горо, ххi век  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you