Issuu on Google+

Боглонта Не бях идвала тук от тридесетина години. Ето го „Божието лоно”, прикътало незабравимо за мене преживяване. Изведнъж спомените един през друг затопуркаха по криволичещата пътека, която времето изобщо не беше променило. Очите ми засмъдяха – дали от напрягане, или от отразените от снежните планински върхове топли слънчеви лъчи, а въздухът с кристалчетата си ситно– ситно боцкаше дробовете ми, несвикнали на такава свежест... Питаха ме нещо, а аз само кимах кротко и мълчаливо, защото сърцето ми бъкаше на гърлото. Страхувах се, че ако си отворя устата, то ще тупне в притихналата под краката ми оранжево–жълта шума. Едната от спътничките ми не се сдържа, разпери театрално ръце и въодушевено извика: „ Боже, колко хубост има по тоя свят, Боже!”


Павлина Гешева - Боглонта