Page 1

Хубава си, моя горо, през ХХІ век Есе „Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост.” „Хубава си, моя горо” е лирично стихотворение на Любен

Каравелов,

написано

в

емиграция.

То

отразява

носталгията на автора към родната природа. Това е само една от песните, чрез които поетът възпява красотата на гората. За хайдутите тя е закрилница и кърмилница, символ на времената, в които обединението между хората е било повече,

отколкото

разединението,

за

разлика

от

днес.

Гората за българските революционери е уютен парламент, просторни кабинети, разкошни колоари, където те вземат съдбоносно решение за избухване на Априлското въстание. А днес

въпреки

„работят”,

луксът,

сред

отсъстват

който

решения,

днешните които

да

депутати направят

живота на хората по-добър и по-щастлив. За българина гората винаги ще остане онова място,


където хората се събират заради прохладната сянка на дърветата,

заради

чистия

въздух,

красивите

цветя

и

лечебните билки, заради планинската вода и дивите животни. Гората е място, изпълнено с живот. В нея човек намира не само материална, но и духовна храна – спокойствие, свобода, независимост, прямост, вдъхновение. Но през последните години, за съжаление, гората е застрашена от обезлесяване и деградация. Днес се изсичат много големи които

площи гори. Освен това горските пожари,

стават

доста

често,

унищожават

растения,

животни и микрооргнизми, необходими за кръговрата в природата. Другите причини за изчезване на горите са свързани

с

незаконната

сеч,

корупция

и

злоупотреби.

Обезлесяването е един от главните проблеми за екологията в страната.

То

е

свързано

екологични,

икономически

с и

поредица социални

от

отрицателни

въздействия

върху

климата и живота на хората. Все повече специалисти съветват да се върнем назад към природата, защото това е единственият начин да съхраним собственото си здраве. Знаем, че горите са «белите дробове» на Земята. Вековната

гора

се

развива

самостоятелно

в

продължение на векове, без никаква човешка намеса, а с


огромната роля на вятъра и... семенцата. Тя е синоним на нашата история и мощ. Колкото е стара гората, толкова е древен

народът. В своето развитие човекът от древни

времена е свързан с гората. Но умее ли той

да общува с

природата и нейните обитатели? Всяка гънка на гората носи своето очарование - огромните стволове и клони на вековните дървета, корените, сграбчили в желязна прегръдка земята, зелените трепкащи като дивна мелодия листа, пръстта - невидим лабиринт от потайни ходове и дупки на дивите животни. Гората като човека също има душа, която страда, тъжи и

се лекува. Но какво ли лечение й прилага

човекът – дали здравни пътеки, осигуровки, от които няма никакъв смисъл, или скъпи лекарства, ще стане ясно в бъдеще. Горите са зеленото злато на планетата - те пият ненаситно слънчева светлина, за да я превърнат в кислород, носят спокойствие и мир, пропити са с шепота на тревите и величествено извисените върхове на дърветата. Всяка гора е уникална, съдържа и нещо автентично, характерно само за нея. Човек открива за себе завладяващата

красота на

различните й места. Някои ще се зарадват на малко цвете, израснало като по чудо на скалата, други ще са пленени от


величието на самата скала. Разнолика и противоречива, носеща в себе си мир и съзидание, мълчание и писъци на птици и диви животни, гората е любов, свят на загадки и вълшебства. Дали от магическото въздействие на вековната гора, свидетел на историята, или от очарованието на водата на планинския поток, който само след миг е някъде далеч, усещането е еднакво завладяващо. «Хубава си, моя горо» природа

вековни

и

и днес означава

млади

гори,

за

великолепна

които

е

нужно

вниманието и обичта на хората, а те отдавна са разбрали, че

без

«жива»

гора

няма

да

има

живи

хора.

Консуматарското отношение към гората сякаш с всеки изминат

ден

си

отива.

Съживява

се

онова

отношение,

различното, отношение, когато човек решава сам, че трябва да засади дърво или цвете, без да е дошъл «месецът на природата», без да са го накарали вкъщи, в училище или в службата. И през ХХI век отново ще сме сред една хубава природа, която «мирише на младост» и «който веднъж я погледне», никога няма да я «заборави». Зелена, разцъфтяла, изпълнена


с

млади

хора,

които

все

повече

и

повече

изпитват

удоволствие да са сред природата – на ски, с колела, с делтапланери. Веднъж, усетили уюта на планината, и те като Любен Каравелов, няма да се разделят с нея. Няма ги копривченските гори в Русе, в града, където Каравелов прекарва последните години от живота си, но там е зарядът, който изпълва писателя родолюбец. И той остава завинаги до Дунава, реката, която написа част от българската история.

Есра Радван - Хубава си, моя горо, през ХХI век  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you