Page 1

Хубава си, моя горо, през XXI век Самотното дърво на хълма сред боровете тъмнозелени в бяла премяна облякло се бе. Пролетта нашепвала му тихо ден по ден за младостта мечтана, що старостта прогонва надалеч, и то, друг път непознало глас тъй нежен и от песента народна по-напевен, разцъфнало с цветовете бели. Сред зеленото море едничко то било и тъга неутешима обземала го ден подир ден, сякаш не дърво, а създание човешко в него скрито спяло. Вечерницата ярка нощем милвала дървото отдалеч, но скръбта под кората твърда засилвала се миг по миг, в море превърнала се, което всяка утрин на белите

листа

бисерни

сълзи

дарявало.

Със

забулен

от

сълзите взор то към планината горда погледа си тъжен все отправяло,

мечтаело

по

нея

и

страдало

тихо,

както

човекът, когато любовта из пръстите му все изплъзва се. Но планината все мълчала, снагата си тя издигала и бързала небето да достигне, защото звездите вечер с погледа си тихо я изгаряли. Сред цветовете бели на самотното дърво на хълма птица черна гнездото свое свила и под булото на нощта то спокойно вече спяло, щом сред зелените листа другарят


негов кротко спял. Но сред тишината на нощта една въздишка тежка, събрала в себе си копнения безброй и мечти неизречени наглас, на крилете на вятъра политала и към гората вечна устремявала се както орелът смел, щом плячката своя в низините съзре;

тъй летяла скръбта

неутешима на самотното дърво – покрай божур червен с ласка

нежна

преминавала,

а

после

сякаш

била

гребен,

разрошвала тревите ниски. А птицата черна ден след ден крилата свои разпервала над гората, миришеща на младост, и вечер със слова прости на другаря свой разказвала, тихо му шепнела, сякаш легенда създавала или пък сред шумовете горски куплета на народна песен сътворявала. В корените на самотното дърво червей своя дом създал и

сънувал,

Цветовете

че

над

той

земята

не

черна

виждал,

само

вечно

тъмна

кротичко

нощ

пълзял,

е. но

стоновете тихи на дървото чувал и усещал, защото дома негов те разтърсвали и ден след ден смъртта си в тишина очаквал. В утрин от изгрева почервеняла червеят побързал да се изкачи до клоновете на дървото и тихичко да го запита за въздишките тихи и сълзите ненадейни. Но не с думи прости белите

цветчета

отговорили

на

въпросите

безброй

на

другаря си сляп; песен те запели по-нежна и красива от хора


на ангелите в небесните висини. Разказали му как гората горе в планината тъжни мисли им навява и с изгрева ясен те плачат затуй, че са далеч от нея; затуй, че под сенките нейни не могат да се раждат, щом пролетта снега прогони надалеч, и да умират бавно през есента, когато листата на дървото в шума гъста се превръщат. И във века модерен от жички и пластинки изтъкан, те плачат по гората горда, миришеща на младост, защото с куршум ги тя ранила. Със снагата

своя

неопитност,

на

млада

между

девойка

буковете

прилича,

високи

но

истории

вместо пази

за

хайдутите смели, прилични на вълци, за свободата, що във време на робство планината вековна превръща в храм и убежище свое. Затуй дървото плачело и денем, и нощем, неспособно да забрави красотата на гората, нито при нея да отиде – само тихо с погледа си, пълен със сълзи, милвало я изгрев след изгрев, залез след залез. Неспособно

с

думи

да

изкаже,

що

в

душа

таяло,

самотното дърво се умълчало. Вятър нежен от юг задухал и искрица огнена поднесъл като дар на цветчетата бели. На огън те станали, горели в цветове червени, сякаш не огън било, а кръв. И тъй било, по гората те кървели, дордето на пепел станали. Под погледа на сянката планинска, де в


гората обитава, дървото изтляло и в прах и пепел се превърнало, защото тъй е с всичко живо. А самотното дърво на хълма с цветовете бели не дърво било, а човек едничък – на Бога най-висшето творение. Във века, когато човекът в скот се превръща, към гората той тайно поглед устремил и мъка ненадейна душата му заляла като лава, за да я бележи за вечни времена. И ден след ден си шепнел тихо как хубава си, моя горо, затуй, че всичко родно в себе си събираш ти.

Анелия Зашева - Хубава си, моя горо, през xxi век  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you