Issuu on Google+

Хубава си моя горо през ХХI век /есе/ “Хубава си моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост…”

Това е началото на популярната песен по стихове на Любен Каравелов. Песен за зелените гори, за сгушените в тях ливади, за спокойните студени потоци и големите прохладни сенки, под които лежат във вечен покой млади хора, борили се за свободата на своята красива родина. Авторът

пише

знаменитото

си

стихотворение

в

странство, тъгувайки по българската природа. Отделени от идейния замисъл на стихотворението, тези думи днес звучат особено актуално. Скръбта е предизвикана като цяло от унищожаването на природата. Изсичането, опожаряването и замърсяването на горите е проблем не само в България, но и в много други страни по света. В миналото горите са били извор на живот за древните хора. По време на турското робство – те са закриляли хайдутите и борците, дали живота си за свободата на родината, били са техен дом и убежище. За


много хора и днес гората е извор на здраве, място за отдих и за освобождаване от делничното напрежение . Дълголетието

на

гората,

нейната

красота

и

богатства са изградили представата за нея като нещо свръхестествено.

“ Твоите буки и дъбове, твоите шуми гъсти, и цветята и водите, агнетата тлъсти, и божурът, и тревите и твойта прохлада, всичко, казвам понякогаш като куршум пада…”

Гората

е

олицетворение

на

могъщество

и

сила,

мъдрост и извор на вдъхновение. Красива е гората – тишина, спокойствие, шум на реки, песен на птици, свеж въздух и аромат на билки и цветя.

Отдалечен

от

шумния

град

и

натовареното

ежедневие в ден, озарен от слънце, човек се чувства прекрасно и сякаш запълва празнина в себе си, докосвайки се до чудесата на природата. “Гората – буйна и горда, тиха и шумна, крие в себе си дивата сила на природата и безкрайната щедрост на земята.”


Зелените гори са “белите дробове” на планетата. Те са един от най – големите източници на кислород, който отделят при фотосинтеза. По този начин осигуравят въздуха, който е необходим за човешкото съществуване. Но колко зелени площи останаха в България!? Непрекъснатите строежи на сгради в градовете и хотели по черноморското крайбрежие,

пътища,

писти и

магистрали

заличават

красивата българска природа. В многобройните пожари, избухнали на територията на страната, се унищожиха огромно

количество

горски

масиви,

изчезнаха

много

животински и растителни видове. Растенията

обогатяват

въздуха

с

кислород

и

го

пречистват от вредния въглероден диоксид. Ето защо, изсичайки горите, хората вредят не само на околната среда, на птиците, на животните, но и на себе си. Една от основните причини за глобалното затопляне е именно изсичането на дърветата. Затова, нека проявим лична отговорност към това да пощадим природата и запазим нейното съвършенство! Ако всеки от нас се загледа как се променя гората през различните годишни сезони, би видял величието на природата. Всяко дърво има своя индивидуална красота, разтворило клони, то сякаш иска да те прегърне. В такъв момент усещаш приятния полъх на вятъра, зареждаш се с положителни

емоции,

успокояваш

душата

си

и

се

чувстваш прекрасно. Вървиш унесено и волно, чистият въздух те изпълва с енергия, спираш…, в далечината виждаш голяма площ отсечени дървета, птиците пеят


тревожно,

реката

сърдито

тече,

горските

цветчета

плахо се люшкат…дъхът ти спира! Колко прав е бил Каравелов, когато с чувство на скръб и жалост е писал: „Хубава си, моя горо…”!


Радомира Цанева - Хубава си моя горо през ххi век