Issuu on Google+

ЗА ПОЯВА, РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ ПРИ СЪХРАНЕНИЕ НА КАРТОФИТЕ

Очаквани вредители: Мана по картофите – Phytophthora infestans Сухо (фузарийно) гниене по картофите – Fusarium solani, F. solani var. coeruleum, Fusarium sulphureum, Fusarium oxysporum Черна сърцевина Повреди от ниски температури - Осладяване на клубените

І. Болести при съхранението на картофите Мана по картофите – Phytophthora infestans Маната по картофите е икономически важна болест, която засяга както растенията на полето, така и клубените по време на съхранение. Установено е, че заразяването на клубените става при изваждането им от почвата при допир със спори на вредителя посипани от надземната маса или много лесно е заразяването на недозрели и израстнали при влажни условия клубени. В началото на заболяването по клубените по повърхността му се образуват характерните оловносиви петна , а повърхността остава гладка. Петната се разрастват,

тъканта под тях некротира и изсъхва, оцветена ръждивокафяво. Вследствие на изсъхването петната хлътват и и стават сивокафяви. Месото на нападнатите клубени е като ръждиво. Оцветяването на месестата част на клубена започва винаги от повърхността му във формата на петна или жилки , напредва постепенно и се разраства към средата на клубена. Гниенето на картофените клубени от мана е винаги сухо. Постепенно клубенът изсъхва , като се свива и се съсухря – мумифицира се. При влажни условия винаги по следите на първоначално нападналия паразит, причинителят на маната идват вторичните паразити, които предизвикват мокрото гниене на клубените. При съхранение на клубените това е особено опасно, защото загнилите клубени стават стават огнища


Стр.2

за заразяване на околните здрави клубени и в повечето случаи гниенето може да се развие до такава степен, че да нанесе сериозни поражения в складовете / ровниците. Причинителят на болестта е оомицетната гъба Phytophthora infestans De Bary, която зимува като мицел в картофените клубени и първичната зараза напролет се явява върху частично заразени клубени. Презимуване на гъбата в почвата отделно от растителната тъкан не е установено. Инфектирани клубени само с Phytophthora infestans (снимките отляво и средата ); Инфектирани клубени с Phytophthora infestans и други вторична инфекция (снимката отдясно )

Сухо (фузарийно) гниене по картофите Представителите на род Fusarium spp., причиняващи болести по картофените растения представляват почвенообитаващи гъби, които след заразяването на почвата живеят много дълго в нея. Те се пренасят със заразени клубени и друг посадъчен материал. Инфектирането на картофените растения става чрез корените на растенията с изключение на Fusarium solani. Първо, разпростиранението и заразяването на чистите полета се става чрез използване на заразени картофи за посадъчен материал. Патогените допълнително се разпространяват от заразените участъци чрез оттичащите се води, облаците прах и полепналата почва по машините, инструментите и картофите за семе, и посадъчния инвентар.

БЮЛЕТИН № 14

Нараняванията по време на прибиране на реколтата, съхраняването и обработката на картофите са входни врати за видовете от род Fusarium, които причиняват сухото гниене. Като основно пораженията се причиняват от Fusarium sulphureum и Fusarium solani var. coeruleum. Първоначално на мястото на наранената част на кожицата се наблюдава светлокафяво, леко вдлъбнато, сухо петно, което бавно нараства и обхваща целия клубен. По-късно кожицата около мястото на повредата се набръчква във вид на концентрични кръгове, тъканите под петното потъмняват и във вътрешността се образуват кухини, в които се развива белезникав налеп. При сухи условия кожицата се набръчква и по повърхността се появяват бели до розови скупчвания от мицел и спори. С напредването на болестта, засегната тъкан изсъхва и накрая целият клубен може да се мумифицира. Заразените клубени със сухо гниене могат вторично да бъдат заразени с Erwinia spp. и


БЮЛЕТИН № 14

Стр.3

гниенето става мокро – картофите се скашкват и миришат неприятно. Fusarium sulphureum причинява тъмно гниене, като то първоначално е малко влажно. Границата между здравата и засегната тъкан е ясна и има неправилна форма. В кухините се развива розовочервен мицел. При влажни условия се образуват кремави до жълто-розови възглавнички от спори по засегната кожа. Понякога много трудно могат да се отличат симптомите на Fusarium sulphureum от тези на гангрената причинена от Phoma foveata. -Fusarium solani var. coeruleum образува бледо на цвят гниене, което постепенно се променя до здрава тъкан. Няма ясна граница между здравата и болна тъкан. В кухините се развива сиво-бял до син мицел. При влажни условия, се образуват сиво-бели до тъмно сини скупчвания от спори по засегната кожа. -Симптомите на заразата с F. oxysporum приличат на тези на F. solani var. coeruleum, но се различават по цвета на мицела и скупчвания от спори, които са винаги бели.

Повечето видове от род Fusarium се развиват най-бързо при температура между 15-20°С в комбинация с висока влажност.

Мерки за контрол при съхранение на клубените:  За съхранение да се оставят само здрави клубени, внимателно сортирани;  Предварително обеззаразяване на складовите помещения;

 

Температурата в складовите помещения да се поддържа между 3-5°С. Третиране на картофите за семе в затворени помещения с регистрирания фунгицид – НЕОЗИЛ 10 СЛ -100 мл/тон – като се извършват най-малко две третирания на партида и работния разтвор е, не по-малко от 2 литра

Черна сърцевина Предпоставките за възникването на болестта са комплексни – липса на кислород, повишена температура, натрупване на въглероден диоксид и други, което води до нарушаване на ферментационните процеси и почерняване на тъканите. Наблюдава се често при съхраняване на картофите на големи купчини. Външно пострадалите клубени не личат. При разрязване се вижда, че сърцевинната част е некротирала във вид на различно големи тъмни петна. По-късно в средата на клубена могат да се образуват кухини. Мерки за контрол при съхранение на клубените:  След изваждане клубените да не се оставят на големи купове и на силно слънце.  Температурен режим в складовото помещение 3-5°С и добро проветряване.


БЮЛЕТИН № 14

Стр.4

Внимавайте картофите да са добре вентилирани по време на съхранение Когато складът се загрява при окачествяване и сортиране, вентилираният въздух не трябва да превишава 20°С. Накрая, температурата по време на транспорт е важно да не бъде нито твърде висока, нито твърде ниска и да не се променя рязко.

Повреди от ниски температури 

Осладяване на клубените

При продължително съхранение на клубените при температури от 0 до 2°С се наблюдава така нареченото „осладяване”първата невидима, но забележима последица при външно нормално изглеждащи клубени. Симптомите зависят от сорта, температурата и времето на излагане. При твърде ниски температури на съхранение, скорбялата се превръща в захари, чрез ензимните процеси, които водят до придаване на сладък вкус на клубените. Колкото температурата е по-ниска, толкова по-сладки стават картофите. При 2°С съдържанието на захар може да се увеличи до около 2,75 % от свежото тегло за няколко седмици, срещу съдържание на захар от около 0,5% нормално. Сладникавостта може да се коригира с повишаване на температурата до 100С. Тогава голяма част от захарите ще се превърнат отново в скорбяла. Независимо от това, съдържанието на захар ще остане по-високо отколкото при картофите, съхранявани продължително време при температура 10°С. Мерки за контрол при съхранение на клубените:  Температурен режим в складовото помещение 4-5°С.

 Преодоляване на проблема се постига при постепенно повишаване на температурата до 8-10 °С. Очаквайте Бюлетин №15 продължение на болестите съхранение на картофите.

при


Nivabg.com: Бюлетин за растителна защита №14 (дек. 2013)