Артериална хипертония и метаболитен синдром
Функционален и метаболитен статус при хронична сърдечна недостатъчност Йоанис В. Папатанасиу 1, Елена М. Илиева 1, Людмила Г. Владимирова 2, Федя П. Николов 2 1 -Клиника по ранна рехабилитация и физикална медицина 2 - Клиника по кардиология, МУ, Пловдив Сърдечната недостатъчност продължава да е една от водещите причини за болестност и смъртност сред възрастното население, с нарастващата честота в световен мащаб. Хроничната сърдечна недостатъчност (ХСН) остава предизвикателство за клиницистите. При по-възрастните лица СН е най-често многофакторна. Значително независим рисков фактор за развитието на СН са мъжкия пол, хипертонията, коронарната болест, захарния диабет и възрастта. В процеса на стареенето се наблюдава прогресивна загуба и хипертрофия на миоцити. Невъзможността да бъде изпълнено упражнение без дискомфорт, поради детренираност на пациенти с ХСН, е най-честата причина да бъде потърсена медицинска помощ от тяхна страна. Тренировъчната непоносимост е неразривно свързана с поставянето на диагнозата СН. Приложението на съвременни кардио-рехабилитационни програми, съобразени с показателя цена-ефективност, са неразделна част от съвременното адекватно поведение при болните с ХСН.
Социална и икономическа значимост на ХСН Понастоящем сърдечната недостатъчност (СН) засяга близо 5 милиона американци, a ежегодно се регистрират повече от 500 000 нови случая, като приблизително 300 000 души умират от това заболяване1. СН засяга предимно възрастните хора с разпространение, вариращо от 1% при лица по-млади от 50 годишна възраст и може да достигне 10% при лица на възраст 80 години и повече. Приблизително 80% от хоспита-
лизираните болни със СН са над 65 год. възраст1. Сърдечната недостатъчност (СН) е не само най-честата причина за хоспитализация. Регистрирана е ежегодна тенденция на нарастване на разходите за лечението на ХСН, което представлява сериозен товар за световните здравно-осигурителни системи и делегираните болнични бюджети. Преките разходи за лечението на ХСН в Европейския Съюз през 2003 г са достигнали 104.7 милиарда €, от които 22.9 млрд. са изразходвани за лечението на коронарната болест на сърцето. Същите
60
03/2012