TopMedica Medical Magazine 2012/3

Page 18

Фази на раневото заздравяване Познаването на раневото заздравяване, както и възможностите за оказване на влияние върху този динамичен и сложен процес, се увеличават значително през последните години. Независимо от вида на раната и степента на тъканна загуба, заздравяването на всяка рана се извършва във фази, които се припокриват във времето и не могат да бъдат разделени една от друга. Делението на фази е направено във връзка с фундаменталните морфологични изменения в рамките на възстановителния процес, без да се отчита действителната комплексност на процеса.

Вл. Христов, Г. Славчева, Г. Григоров, УМБАЛСМ "Пирогов", Втора Хирургична Клиника Обичайното разделяне е на три или четири фази на ранево заздравяване, като в описанието по-долу се използва системата с три основни фази на заздравяване: I. Възпалителна ексудативна фаза Началото й започва от момента на наряняването, а физиологичната й продължителност обикновено е около 3 дни. Първите съдови и клетъчни процеси осигуряват първичната хемостаза и продължават 10 минути. Характеристиката на хемостазата е следната: • Отделени от увредената съдова стена субстанции предизвикват вазоспазъм; • В наранения участък се натрупват тромбоцити; • Активира се каскадата на физиологичната кръвосъсирваща система, което води до образуване на съсирек (мрежа от фибрин и формени елементи на кръвта); • Системна фибринолиза – предпазва организма от генерализиране на локалната хемостазна реакция. Възпалителната реакция, представлява комплексна защитна реакция на организма.  Характеризира се с 5 клинични симптома: 1. Еритем (зачервяване) – rubor: вазодилатация причинена от повишените локални нива на хистамин, серотонин, кинини. Това води до повишено кръвоснабдяване и висок локален метаболизъм. 2. Локално затопляне – calor. 3. Оток – oedema: повишена съдова пропускливост с екс-

травазация на плазма в междуклетъчното пространство. Това води до забавяне на кръвотока, локална ацидоза и засилен катаболизъм. 4. Болка – dolor: поражда се от външното въздействие върху оголените нервни окончания, отока на тъканта и редица възпалителни медиатори на болката – кинини. 5. Нарушена функция – function lаesa.  Фагоцитозата и имунният отговор започват от 2 – 4 часа след нараняването. Те са етап от възпалителната реакция. Характеризира се със следните физиологични процеси: 1. Миграция на левкоцити (фагоцити); 2. Фагоцитоза – почистване на раната, което протича в две фази: a. I фаза – неутрофилни левкоцити, които отделят цитокини и протеази; b. II фаза (след 24 часа) – активиране на моноцитите и макрофагите, които отделят цитокини и растежни фактори. След 3 дни раната започва да ексудира, като е възможно да се образува и гноевиден ексудат, който представлява натоварени с детрит макрофаги.  Функции на макрофаги: o Извършват фагоцитоза; o Отделят цитокини, интерлевкини, тумор некротизиращ фактор: медиират хемотаксиса; o Отделят растежни фактори – EGF(епидермален растежен фактор), PDGF (тромбоцитен растежен фактор): медиират пролиферацията на клетки; o Предоставят антигени на лимфоцитите.

16

03/2012


Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.