ßÍÓÀÐÈ 2015
БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ
БРОЙ
30
НЕМСКО КАЧЕСТВО ЗА ВАШАТА ДОМАШНА ИЛИ ПРОФЕСИОНАЛНА СПА ЗОНА .................................................. ТЪРСИМ ДИСТРИБУТОРИ ОТСЪПКИ ЗА МАГАЗИНИ, АРХИТЕКТИ, СТРОИТЕЛИ
ЕКСКЛУЗИВЕН ПАРТНЬОР НА KLAFS ЗА БЪЛГАРИЯ
CRYSTALSPA.EU ТЕЛ.: 0887 567 770 0886 782 963
Издава се от:
Екип:
Creative Cat Design ltd. Бургас, жк Лазур, бл.20 office@vijburgas.com 089 68 043 68
Издател: Камелия Величкова office@vijburgas.com
Виж! Бургас 2012 Част от мрежата на Виж! (Бургас и Варна) Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали. Тираж: 7000бр. Разпространява се безплатно в над 150 подбрани обекта и събития в града и региона.
Мениджър: Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com
wi-fi места паркинг
Отговорен редактор: Гергана Костова text@vijburgas.com
доставка
Реклама: contacts@vijburgas.com
детски кът
vijburgas.com: Мартин Стайков
жива музика
Автори в броя: Албена Мишева Борис Зафиров Гергана Костова Камелия Величкова Ренета Бакалова Фотографи: Георги Величков Димитър Димитров Камелия Величкова Маргрета Костадинова Михаела Люцканова Стефани Ханджийска Станислав Атанасов
Dj тераса
градина / двор
кухня
Корица: BlueHello www.facebook.com/blue.hello Дизайн и предпечат: Creative Cat Design ltd. Печат: "Хеликс прес" ЕООД Партньори: Сдружение Хамалогика Laika.bg biblio.bg БНР Бургас
Виж! повече онлайн vijburgas.com issuu.com/vijburgas.com Виж! Бургас @facebook Виж! Бургас @twitter Електроннo списание свалете от biblio.bg
януари 2015
32
22
Съдържание СЮЖЕТИ АКЦЕНТ 4 Атанасовското езеро 5 Funkallero 6 Смях в залата 8 Къде? през януари 9 Game Jam
В КАДЪР 10 Иво Димчев
БАР-ПЛОТ 14 Заведения
WWW.VIJBURGAS.COM
ОТ ВИТРИНИТЕ 18 Магазини
ПОСОКИ 28 Табутата по света
В ДВИЖЕНИЕ 19 Спорт и забавление
МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 30 Ренета Бакалова
СЦЕНАТА 20 Културна програма
ГРАДСКИ ХОРА & ARTIST CORNER 32 Борис Праматаров
КОЙ ГОВОРИ 22 Неда Соколовска
СТАРИЯТ БУРГАС 26 Явлението Юлия Огнянова
В ДЕТАЙЛ 34 Най-старите къщи КАРТА Виж! Карта на Бургас
2
Табутата се раждат от човешкия инстинкт за самосъхранение. С развитието на обществото обаче, те постепенно се превръщат от съхраняващи племето социални отношения в сложна система от забрани и подтискани желания, които днес са естествена част от нашия живот. Често си мислим, че скритото зад табутата не е за нас, че те са част от битието на далечни и странни хора, за които гледаме научно-популярни филми или четем по книгите. В същото време понякога усещаме желание да ги прекрачим и настойчиво се опитваме да ги изгоним от мислите си... Кога прекрачваме границата на собствените си стереотипи, защо тръгваме да търсим нещо отвъд, как „живее” този процес в България? Отговорите на тези въпроси потърсихме в новия ни брой. Поговорихме със завърналия се наскоро у нас съвременен артист Иво Димчев, който трайно привлича вниманието с провокативния си подход. Събеседник ни е и Неда Соколовска - създателка на първото студио за документален театър у нас, чиито теми често са теми-табу в общественото говорене. В страниците на историята потърсихме времената, когато да правиш модерен театър е било истинско културно табу, а един екип от единомишленици идва в Бургас и за краткия си престой тук променя завинаги историята на българския театър. Разходихме се и из любопитните табута по света, а после стигнахме и до черно-белите илюстрации на „художника на света на мрака” Борис Праматаров, в чиято естетика красивото и грозното често се преплитат и стават синоними. В модерния свят табутата могат да бъдат открити навсякъде, маскирани под различни, нови форми. Все така силно обаче човешкият дух продължава да се вълнува от това какво има отвъд наложените граници. А светът на изкуството е онова свободно поле, на което със силата на въображението, тези граници свободно падат.
Екипа на Виж! Бургас
WWW.VIJBURGAS.COM
3
атанасовското езеро
Хиляди гнездящи и прелитащи птици, невероятни изгреви и залези, безкрайно море от цветове...Известно доскоро като „блатото”, днес Атанасовското езеро заема подобаващо място в съзнанието и навиците на жителите на Бургас. 2015 година ще бъде кулминационна за усилията на Българска фондация „Биоразнообразие” да създаде устойчиви модели за съхраняването на природната забележителност и в същото време да я интегрира в живота на града. За тази цел организацията изневери на традицията си да обявява всяка година под знака на определено животно или растение и посвети 2015-та на Атанасовското езеро. В специалната за езерото година
WWW.VIJBURGAS.COM
снимка: Камелия Величкова
очакваме най-мащабното издание на Фестивала на солта, който всяко лято привлича десетки гости и жители на Бургас към солниците, не по-малко атрактивно издание на Майския карнавал на биоразнообразието, насочен към най-малките природолюбители, както и подобаващо отбелязване на рождения ден на езерото – 12 август. Още през януари празничната програма започва с отбелязването на Атанасовден. Предвидени са още пътуваща интерактивна изложба, която да запознае по-широка публика с богатствата на влажната зона, както и създаване на ново фотоукритие и екопътека.
4
funkallero С един изключително музикантски проект започва новата година поредицата All the Jazz. Българската група Funkallero идва в града през януари, за да раздвижи кръвта на всички любители на ритмичния джаз. В основата на формацията стои пианистът и композитор Васил Спасов, който вече гостува на сцената на All the Jazz със секстета на Мишо Йосифов. Освен с тези две банди, той е популярен и със съвместния си проект с Милица Гладнишка – „Дивото зове“, и групата RomaNeno Project. Работил е още с имена като Веселин Пантелеев - Ешкенази, Васил Петров, Камелия Тодорова, както и с оркестъра на Classic Fm. Не по-малко богата е WWW.VIJBURGAS.COM
творческата биография и на останалите членове на Funkallero. Завърналият се от Холандия саксофонист Димитър Льолев свири в Биг бенда на БНР, както и със създадената от Вили Стоянов Брас Асоциация. През тази година той издаде и албума „Родополоджи“, в който свири свои авторски парчета заедно с Антони Дончев, Борислав Петров и Борислав Таслев. “Инфинити“, „Сафо”, „Обичайните заподозрени“ – това са само част от музикалните проекти, в които китаристът на Funkallero Мирослав Иванов участва като идеен двигател или съмишленик. През 2013 година излезе и първият му самостоятелен албум Directions, който продуцентите
от Music Clinic Records определят като „world” музика с елементи на джаз и блус. Във формацията на Васил Спасов участва и друг познат ни от група „Сафо“ музикант – басистът Радослав Славчев, който има зад гръба си не едно участие на европейски музикални сцени, както и съвместни парчета с Васил Найденов, Стоян Роянов – Ya-Ya, Братя Мангасарян, Иво Папазов – Ибряма. На барабаните пък ще бъде Георги Марков – младши, син на легендарния барабанист на „Щурците“ и основател на музикалното училище Band House в София. Звездната петорка на Funkallero ще излезе пред бургаската публика на 29 януари от 19 часа на сцената на Кукления театър.
5
смях в залата Два пъти ще излезе на бургаската театрална сцена любимецът на публиката Асен Блатечки през януари. Гастролът на Блатечки в града започва с участието му в спектакъла „Око под наем”, който е едно от най-успешните заглавия на ДТ „Адриана Будевска” за този сезон. Заедно с него на сцената ще видим младата актриса от трупата на театъра Ива Папазова и Стефан Иванов. Спектакълът е по текст на английския драматург сър Питър Шафър и е една от най-популярните му пиеси. Това е забавна история за неочакваните ходове на съдбата, която понякога си прави шеги с нас като ни изпраща ангели пазители в най-странни превъплъщения. Другите акценти в програмата на „Адриана Будевска” този месец са постановката „Кредитът” на един от най-играните съвременни испански драматурзи – Жорди Галсеран, както и спектакълът на Стефан Поляков и Вечеслав Парапанов „Котаракът в чизми”, който ще зарадва най-малките почитатели на театъра. WWW.VIJBURGAS.COM
Театралният януари на бургаските деца има още интересни акценти, като този път предложенията идват от Кукления театър на града. В началото на месеца там ще се играе Пушкиновата приказка „Рибарят и златната рибка”, под режисурата на Мариета Ангелова – Марионета. Сценограф на спектакъла е професор Майя Петрова. В края на януари на бургаска сцена ще се завърне и „Тумба-Лумба”. Основаната на фолклорни мотиви постановка с изключително атрактивни декори, кукли и режисура обикаля целия свят вече няколко сезона и се радва на топъл прием във Франция, Испания и дори Индия. В края на януари в Бургас отново ще играе и Асен Блатечки, този път по покана на „Арт Ателие”. Той се завръща с превърналата се в събитие за бургаската публика постановка „Когато котката я няма”, в която си партнира с друг любимец на театралните фенове – Калин Врачански. Историята разказва за живота на две семейства, в които ролите са напълно разменени.
Куриозните ситуации, съчетани с колорита на най-цветните и луди години на 20 век, дават гаранция за много настроение и смях. Другото заглавие, с което „Арт Ателие” ще ни зарадва през януари, отново е комедия. В ролите на спектакъла „Влизай без да чукаш” ще гледаме неповторимата Ернестина Шинова, познатата ни от комедийното шоу „Аламинут” Таня Кожухарова и актьорът на Сатиричния театър Веселин Цанев. Хасковският театър също ще гостува в Бургас по покана на „Арт Мелпомена” със спектакъла „Безумна нощ”. Режисьор на ситуационната комедия е Валентин Танев, който ще се превъплъти в една от ролите. Освен него, на сцената ще видим и властелините на комедията Красимир Ранков и Стефка Янорова. . . . . . . . . . . ............................. Информация за часовете и датите на постановките ще откриете в месечната програма на страница 20. 6
къде? ПРЕЗ ЯНУАРИ
Маги в полунощ
hip hop & rnb в LIME
През януари на големия екран ще можем да гледаме последния филм на Уди Алън „Магия в полунощ”. Действието се развива през 20-те години, на френската Ривиера, където Стенли Крофорд (Колин Фърт) се озовава в имението на семейство Катлидж. Стенли има мисия да разобличи като шарлатанка младата Софи (Ема Стоун), чиито способности на медиум й носят все повече слава. Типично по Алъновски обаче, се завихря поредица от очарователни магически събития, които променят гледната точка на Стенли към живота.
Новата музикална година започва, а ние очакваме с нетърпение новите планове на бургаската музикална сцена. През януари започва и новогодишният сезон в клуб „Lime”, където сме свикнали да ни изненадват с качествена програма и интересни гости, както от Бургас, така и от Балканите. Там всеки петък са ни приготвили Hip Hop и RnB партита. За доброто ни настроение през вечерите ще се грижат DJ Stephan Gee, както и много специално поканени гости. Клуб „Lime” ви очаква до подлеза на Операта!
WWW.VIJBURGAS.COM
LARP b бургас Думата ЛАРП (LARP) е абревиатура на английското Live Action Roll Play, което приблизително се превежда като Бойна ролева игра на живо. Играе се от Русия до Америка, има развита индустрия и международни събития. Това не е възстановка или пиеса, а игра. Всеки играч си приготвя дрехи и оръжия и се включва в импровизирани битки. Игрите в Бургас се провеждат в парка на Минералните бани до Ветрен или в Боровата горичка до Меден Рудник. Повече информация на facebook групата - "LARP - Бургас".
8
GAME JAM 48 часа, отбор и необятният свят на компютърните игри пред теб. Това са съставките, които забъркват формата Global Game Jam, който за първа година ще се случи и в нашия град. Най-големият хекатон за правене на игри в света по традиция се провежда последния уикенд на януари. В Бургас той ще се състои в Морското казино. Форматът е напълно отворен и за да се включите, не се изисква да се занимавате професионално с разработване на игри. Единственото изискване е да имате желание да научите нещо ново и да работите в екип. Следващата стъпка е да регистрирате отбора си на сайта gamejam.burgaslab.org и да отидете в Казиното в петък, 23 януари. Там в реално време от Пловдив ще бъдат предавани лекции на организаторите на формата и ще бъде обявена темата за
WWW.VIJBURGAS.COM
2015-та. По нея екипите ще трябва да разработят конкретните задачи - дизайн, програмиране, художествено оформление и тестване на нова игра. Burgas Game Jam няма състезателен характер, но проектите ще бъдат оценявани с анкета от публиката, която ще бъде представена на заключително парти. Там игрите ще бъдат тествани и от гостите на събитието. Global Game Jam се провежда в десетки страни по света, като през 2014-та година участие са взели над 20 хиляди ентусиасти и професионалисти. В България във формата се включват още София и Пловдив. Благодарение на усилията на екипа на BurgasLab, както и на доброволци, Бургас става третият град в страната, приел световното предизвикателство.
снимка: Михаела Люцканова
Иво Димчев Иво Димчев е Артист - разпознаваем, интернационален, многопластов. Занимава се с чиста форма изкуство, облича овладените си до съвършенство тяло и емоции в пъстроцветни роли, руши табута, осветлява страхове, лекува. Светът го познава и оглушително го аплодира, а и ние вкъщи все по-често чуваме името му и се радваме на всяка негова нова хрумка. Иво наскоро се завърна тук след дълъг престой във Виена и постоянно присъствие на световните сцени за съвременен пърформанс. В България засега работата му предизвиква противоречиви чувства, като само преди месец представлението му ICure предизвика истински скандал в станалата известна с консервативното си отношение към изкуството Варна. Откритата в края на декември в собствената му галерия в София „Асамблея на срама” обаче предизвиква невероятен интерес, както и другите събития в програмата на Мозей. Както и да възприемате работата на Иво Димчев, едно е сигурно - той определено е човек, който знае много за границите на човешките стереотипи. WWW.VIJBURGAS.COM
10
Кога и как разбра, че изследването на човешките граници ще бъде поле на твоето творчество? Не съм убеден, че самите границите са това, което ме интересува. По-важно ми е какво се съдържа вътре в тези граници и също така каква е причината за съществуването им. Удоволствието от правенето на изкуство е от най-голяма важност. Радостта да откриваш нови неща или да се сближаваш с тематики и проблеми, които не си познавал досега, ме възбужда и ми дава много енергия. Какво не би могъл да направи човекът според теб? Човек не би могъл да прескочи границите на собствената си идентичност. Това, с което се идентифицираме - това са рамките, от които не можем да излезем. Колкото по-широки са тези рамки, толкова по-голям шанс има човек за развитие и повече възможности да се наслаждава на живота. Има ли определен момент, в който зрителят преодолява собствените си стереотипи и влиза в твоето представление? На много хора им трябва малко време, за да преодолеят стереотипите си. Разбира се, най-много зависи от мен. Колкото по-добре артикулиран съм с елементите, с които боравя, колкото по-добре им осветя този забранен може би за тях път, толкова по-голямо
WWW.VIJBURGAS.COM
Какво виждаш в лицата в публиката, когато си на сцената? Нямам много време да гледам в лицата на хората, а и не се доверявам напълно на външния израз. Има хора, които изглеждат доста студени и безизразни, но много често това са хора, които преживяват дълбоко това, което се случва на сцената. Обикновено тези, които се смеят най-много, са разбрали най-малко.
От какво те е срам и може ли срамът да бъде градивен? Винаги ме е срам от нещо, ето сега например ме е срам, че непрекъснато правя грешки като пиша на кирилица, също ме е срам, че има петна от храна по масата, на която съм сложил компютъра, на който пиша, срам ме е, че съм разхвърлян по природа. Както и да е, Срамът е тясно свързан с Егото. Егото е това, което обикновено страда, когато се срамуваме. Но именно това страдание го индикира и също очертава свещената егоистична глупост. А колкото по-добре виждаме Егото, толкова по-лесно можем да се справим с него. Доброжелателната гавра с Егото или пълният игнор към него е най-доброто лекарство против Срама.
Кои са границите на твоя свят - на сцената и извън нея? Моят свят е с много относителни граници. Аз като всеки човек имам склонността да произвеждам граници, по един или друг повод. Слава Богу с изкуството имам възможността да изпитвам непрекъснато тяхната непостоянност. Границите са важни, за да се фокусираме по-добре, за да знаем къде да дълбаем. Но тяхното местоположение трябва да си остане относително завинаги. И това няма как да не е така, защото тях по природа така и така ги няма.
Кои са най-големите табута днес според теб? Сексът и парите са несъмнено едни от най-големите табута, за което основна вина има християнската религия. Християнството от векове е служило за контрол над масите. Колкото хората са по-грешни, виновни и засрамени от греховете си, толкова по-добре за управляващите, колкото по-бедни и скромни, толкова по-блажени…. Уви, думите на Христос отдавна са загубили истинското си значение, той, милият от 2000 години служи единствено и само за едно патетично
доверие ми има публиката и е склонна да ме следва. Колкото по-рано спечеля доверието им, колкото по-рано те осъзнаят, че аз добре знам какво правя и че съм абсолютно сериозен, толкова по-добре за тях и за мен, естествено.
11
идолопоклонничество и една непрекъсната и неосъзната гавра с изключително високата стойност на учението му. Всички сме жертви малко или много на тези табута и на този унаследен срам. Необходима е сериозна и постоянна работа всеки над себе си, за да може човек от време на време да се освобождава от тях и да си поема глътка чист въздух. За какво ни служат табутата и какво би станало, ако отпаднат? Повечето табута ни служат, за да си изграждаме илюзорни идентичности, с които да се самоопределяме и да определяме другите по-лесно. Ако отпаднат, ще ни е много по-трудно да се самоидентифицираме, ще имаме свобода, с която в повечето случаи няма да знаем какво да правим и която свобода има голяма опасност да бъде ниско производствена, а това, както знаем, в съвременното общество би
WWW.VIJBURGAS.COM
било голям проблем. Има ли изкуството роля в този процес на отпадане? Да, изкуството има огромна роля, защото то е единствената свободна платформа, в която човек може да постави под съмнение всеки един въпрос или проблем почти безнаказано. То е единственото пространство, където битовата нефункционалност е все още възможна. Естетическата наслада от такова изкуство е всъщност една неосъзната психична наслада от свободата от оковите на задължителната и невинаги оправдана функционалност, която се е възцарила във всяка една част от нашия живот. В Мозей съвсем скоро се откри „Асамблея на Срама”. Какво видя ти на нея? Асамблеята на Срама е събрала на куп и продължава да събира произведения на повече от 140 автори. Много от тях са хора, които не се
занимават с изкуство професионално и просто са привлечени от концепцията и темата на изложбата. Подходите към темата са толкова разнородни, че моята ценностна система се срина напълно. Вече ми е много трудно да определя една работа като добра или лоша и се радвам, че се получи така, защото това беше и една от целите на проекта. Да станем по-малко дискриминиращи, по-малко критикуващи и по-отворени един към друг. Както казваше известният австрийски скулптор Франз Вест, не е важно дали едно нещо е красиво, или не, по-важно е какво правим с него. И ако това, което правим, както е в нашия случай, е да го свържем с други неща, напълно различни, то тогава то става част от една много по-голяма и разнородна цялост, в която разликите между отделните индивидуалности са повод за отваряне и освобождаване, за създаване на нови връзки, а не
12
снимки: Димитър Димитров повод за разделяне, както за съжаление става в повечето случаи. Тъй като темата с културните пространства стана особено актуална напоследък у нас, как създаде ти Мозей и как мислиш, че трябва да функционират такива пространства по принцип? Съществуването на каквито и да е пространства за култура в столицата, където всеки един квадратен метър струва около 1000 евра, е една задача с много повишена трудност. 3 са начините да съществува такова пространство: - да ти го даде държавата изключително изгодно и да не ти се бърка. - много богат и много благороден човек да ти предостави достъп до него и да не ти се бърка. - да си го купиш или наемеш сам с цялото съзнание, че ще загубиш пари , в случай, че нямаш много добра концепция за поддържането му.
WWW.VIJBURGAS.COM
Случаят „Мозей” попада в последната, трета графа. Аз го наех през септември доста импулсивно. Колкото и да е неизгоден финансово подобен проект, все още ми е интересно да се занимавам с него. Винаги съм знаел, че понякога свободата струва скъпо, не само метафорично, но и в буквалния смисъл. Но понякога си струва. Такова свободно място има не само културна, но и политическа стойност. Разходите на пространството са около 2500 лева на месец. Ако успея с входа от изложбите и концертите да съм поне на нула, ще съм доволен. София има нужда от Мозей и подобни независими пространства и аз съм щастлив, че мога да бъда част от такава инициатива. Това, разбира се, не значи, че държавата трябва да бъде оставена на мира, напротив. На тези консервирани субекти трябва непрекъснато да им бъде напомняно, че обществото има нужда от
средища за съвременно изкуство, които работят на принцип, различен от този на средновековните български театри и музеи, и подобни независими пространства трябва да имат някаква подкрепа от държавата. Разбира се, една финансова подкрепа не може да върви ръка за ръка с какъвто и да е естетически, политически, морален или какъвто и да било контрол. Но засега всичко това е само една утопия. Мечтаеш ли и за какво? Мечтая за една година, в която да не се налага да работя, не само по финансови, но и по лични причини. Просто да си седя и да си чета, да гледам филми, да се разхождам, да си лежа, но без да изпитвам вина, че си губя времето или че не съм достатъчно функционален, полезен и т.н. Надявам се да узрея достатъчно психически, за да мога да си позволя такова преживяване.
13
Barbossa Бургас, ул. Сердика 2Б гърба на Триа сити център тел. 0879 82 02 02 раб. време: 08:00 - 02:00
Ti Bar Бургас, ул. Силистра 4 раб.време: 07:00-23:00 тел: 087 708 8610 facebook.com/TiBarBurgas
Sandwich bar Yo-Yo Бургас, Лазур, ул. Копривщица 27 ул. Транспортна 35, паркинг Mall Plaza раб.време: 08:30-20:30 тел: 089 329 8685 fb.com/yoyosandwichbar
Клубове и барове
Vista Mare Бургас, ул. Митрополит Симеон 6 Oтманли, плаж Света Анастасия раб.време: 10:00-24:00 тел.: 0885 858 533 vistamare.bg fb.com/VistaMareSt.Anastasia
WWW.VIJBURGAS.COM
Бар Без Име Бургас, ул. Св. Климент Охридски 2, сградата на Опера тел. 088 880 7263 раб. време: 18:00 - 06:00ч
Lime bar drinks & friend Бургас, ул. Васил Априлов 16 раб.време: 19:00-04:00 тел.: 089 653 96 26 fb.com/LimeBurgas
Cafe & Bar Bar'celona Бургас, ул. Александровска 16 тел.087 991 9050 раб. време: 07:30 - 02:00
14
Neptun Бургас, Централен плаж раб. време: 09:00-00:00ч
Пицарии
Plan B Wine & Diner Бургас, ул. А. Богориди 64 тел.: 087 742 6565
Incanto Бургас, пл. Баба Ганка 4 Mall Galleria, бул. Янко Комитов 6 раб.време: пн-сб 09:30-24:00 нед 11:00-24:00
Restaurant Primoretz Бургас, ул. Александър Батенберг 2, х-л Приморец раб.време: 07.00-24.00 Retоush Бургас, пл. Баба Ганка 4 раб.време: 10:00-02:00 Alive bar Бургас, ул. Възраждане 10 тел. 0896 642 624 раб. време: 18:00 - 04:00ч
Ресторанти 8 mama’s Бургас, ул. Булаир 35 раб.време: 10:00-23:00 тел.: 056 874 660
Happy Bar & Grill Бургас, х-л България Бургас, к-с Лазур, с/у Пантеона раб.време: 11:00-23:00 Luxor Бургас, ул. Булаир 27 раб.време: 07:30-23:30 Меlissa Бургас, ул. Лермонтов 7 раб.време: 11:00-23:00 тел.: 056 998 330
WWW.VIJBURGAS.COM
Rose Бургас, ул. Богориди 19 раб.време: 09:00-24:00
Romance Бургас, ул. А. Велики 4 Бургас, ул. Княз Борис 37 Бургас, парк Славейков, до бл.62 раб.време: 08:00-11:00 Ромео и Жулиета Бургас, ул. Сердика 6 тел: 0888 753476 раб. време: 11:00 - 23:00
ZEN Asian Cuisine Sushi & Bar Бургас, пл. Баба Ганка 4 раб. време: 11:00 - 00:00
Вкуско Бургас, ул. Струма 29 тел: 088 555 6711 раб. време: пон-съб 10:00 - 21:00
Tea House “Чай във фабриката” Бургас, пл. Тройката 4 раб. време: 08:00 - 20:00
Бирарии
Винарна Океан Бургас, ул. Мара Гидик 17 раб.време: 11:00-24:00 Златна котва Бургас, ул. Богориди 64 раб.време: 10:00-24:00 Златна рибка Бургас, ул. Цар Симеон 3 раб.време: 09:00-23:00
Алегро Бургас, ул. Васил Априлов 12, раб.време: 00:00-24:00 Bulevard Бургас, ул. Богориди 60, раб.време: 10:00-24:00 Grolsh Бургас, Приморски парк раб.време: 10:00-01:00 Стария Капан Бургас, Приморски парк Крайбрежна алея раб.време: 08:00-24:00
15
ЗАПОВЯДАЙТЕ В ЗИМНАТА ГРАДИНА НА ВИСТА МАРЕ
vistamare.bg ул. ”Митрополит Симеон” 6 за контакти: 0885 858 533
Кафенета
магазини
Café del Roma Бургас, Триа Сити Център
Angel Flowers Бургас, ул. "Александър Велики" 3А тел. 0898 788 217
Cafe del Sol Бургас, Александровска 147 А раб.време: 07:30 - 23:00 City’s Café Бургас, бул. С. Стамболов 52 раб. време: 07:00-23:00 Food & Culture Coffee bar Mall Galleria, бул. Янко Комитов 6 раб.време: 07:30 - 24:00
На Тъмно Бургас, ул. Богориди 16 natamno.com
Умбопо Бургас, ул. Антим 1 35 umbopo.com
сладкарници
Сладкарски бутик "Креми" Бургас, ул. Ал. Велики 5 раб.време: 08:00-20:00 тел: 088 815 4728 “Сладко и солено” Бургас, ул. Александровска 40 ул. "Стефан Стамболов"52 ул."Гео Милев" 2 /фурна "Сладко и Солено" пл."Тройката" 4 /до Хеликон/ ул."Цар Симеон" 118 ул."Ванче Михайлов" 1 ул."Пр.Яким Якимов" 1 ул."Конт Андрованти" 9 /млекарница "Добрев/ тел: 0878 821 144 Млекарница Добрев Бургас, ул. Конт Адрованти 9 раб.време: 08:00-20:00 събота: 10:00-16:00 Маестро магазин и кафе Бургас, ул. Митрополит Симеон, 25 тел. 0884 496009
WWW.VIJBURGAS.COM
Ромео и Жулиета Бургас, ул.Сердика 5 facebook.com/ cafeneromeoandjuliet Миш Маш Бургас, ул.Сердика 3 facebook: Mish Mash hand made and foot made
Wake up café & bar Бургас, ул. Яворов 5 раб.време: 08:00-24:00
"Захаро" Бургас, ул. В. Петлешков 6 тел: 056 832 702 Поморие, ул. Ст. Стамболов 2 тел: 0596 86560
рт телиета
Магазин Аmnesia единственият официален представител на фирмите: Supra, Nike Sb, Converse, Vans за гр. Бургас. Бургас, ул. Сливница 3 тел. 0886 121 915 раб. време: пон-сб 11:00-19:00 amnesiaskateshop.com
Mall Galleria Бургас, бул. Янко Комитов 6 раб. време: 10:00-22:00 Burgas Plaza Бургас, к-с Изгрев ул. Транспортна раб. време: 10:00-22:00
Денонощни магазини ТРИШЪР Бургас, ул. Александровска 50 ул. Славянска 73 ул. Милин Камък 9 Опера (спирка) раб. време: 24:00 - 00:00 тел. 087 6019 991 trishur.com facebook.com/DENONOSHTNI. MAGAZINI.TRISHUR
Триа Сити Център Бургас, пл. Тройката 3 раб. време: 10:00-21:00 неделя 10:00-20:00
18
СПОРТ
забавлени Басейн Младежки културен център Бургас, ул. "Гладстон" 47 mladite.eu Спортен център Аякс Бургас, бул. Демокрация 162 ajax-sport.com
Pure Health & Fitness Burgas За крепко здраве, красив силует и добро самочувствие Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria purebulgaria.eu
Танцово студио 29 Бургас, к/с Зорница бл 75, ет 2 /блока на 5D киното/ dancestudio29.com Танцово студио Dune Бургас, ул. Цар Асен 7, срещу кино Тракия studiodune.org Студио за танци и йога Сътворение Бургас, ул. Георги Шагунов 20 sutvorenie.com Йога център Хридая Бургас, ул. Стефан Стамболов 120, /сградата на проектантска/ yoga-hridaya.com Йога център Буда Младежки културен център Бургас, ул. "Гладстон" 47 yogaburgas.com
WWW.VIJBURGAS.COM
Спортен клуб по бойни изкуства Интер Бургас, Спортна зала Младост inter-burgas.com Фитнес клуб и SPA Tria Finesse Бургас, пл. Тройката, ул. Сердика 2А, ет. 3 fitnes9.wix.com/tria-finesse Aqua Spa Center Бургас, бул. Демокрация, комплекс Лазур aquahotels.com SPA & Wellness Приморец Бургас, Ал.Батенберг 2 hotelprimoretz.bg Холистичен център "Магнолия" Бургас, ул."Цар Петър" 17
Playground Боулинг, билярд, редемшън и видео игри, 4D кино, кафе/бар Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, ниво 2 тел. 0886 61 66 70 www.playground.bg EXITGAME гр.Бургас, ул. Успенска 4 тел. 0876 533575 e-mail: info@exitgame.bg exitgame.bg
Cinema city Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria cinemacity.bg През януари: Астерикс: Имението на боговете Вдън горите Игра на кодове Игрите на глада: Сойка-присмехулка Изход: Богове и царе 3D Интерстелар Магия в полунощ Нощ в музея: Тайната на гробницата Падингтън Пингвините от Мадагаскар Пътят към Коста дел Маресме Хобит: Битката на петте армии Шефове гадняри 2
19
галерии
Опера
ТЕ ТЪР
Галерия Дружество на бургаските художници Бургас, ул. Александровска 22
Бургас, ул. Климент Охридски 2 operaburgas.com
Драматичен театър ”Адриана Будевска” Бургас, ул. Цар Асен 36 А
Никулденска изложба на бургаските художници
Градска художествена галерия "Петко Задгорски" Бургас, ул. Митрополит Симеон 24 1ет. Юбилейна изложба на Райна Рачева 2ет. Изложба на бургаски художници от фонда на галерията
Зимна пауза
Куклен ТЕ ТЪР Държавен куклен театър Бургас, ул. Кл. Охридски 2 Всички спектакли са от 11ч. 10, 11.01 „Рибарят и златната рибка“ 17, 18.01 „Мъничетата“ 24, 25.01 „Момата чернодреха“ 31.01, 01.02 „Тумба-Лумба“
All the jazz Експозиция галерия „Георги Баев“ Бургас, ул. Демокрация 6 Изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на Георги Баев
29.01, 19ч., Куклен театър, Funkallero
07.01 – 26.01, Живкопис, изложба на Живко Иванов 27.01 – 16.02, изложба на Тереза Зиковска
Галерия „Пролет“ Изложба живопис на Милко Божков
WWW.VIJBURGAS.COM
Голяма зала 19.01, 19 ч. „Око под наем“ от Питър Шафър, с участието на Ива Папазова, Стефан Иванов и Асен Блатечки 20.01, 19 ч. „Омайна нощ“ от Жозиан Баласко, с участието на Юрий Ангелов, Мария Сапунджиева и Асен Блатечки 21.01, 19 ч. „Лунна соната“ от Ингмар Бергман, с участието на Димитрина Тенева, Ива Папазова, Юрий Ангелов и Радена Вълканова 22.01, 10.30 ч. „Котаракът в чизми“ от Шарл Перо
„Арт Мелпомена“
Галерия Неси Бургас, ул. Александровска / Хан Крум 3, gallerynesi.com
Всички спектакли са от 19ч.
26.01, 19ч., зала НХК, „Безумна нощ“, реж. Валентин Танев
Арт Ателие всички спектакли са от 19ч., в ХНК
26.01, 13 ч. „Котаракът в чизми“ от Шарл Перо 27.01, 19 ч. „Кредитът“ от Жорди Галсеран, с участието на Георги Стайков и Иван Бърнев 28.01, 19 ч. „Шегите, които Бог си прави с нас“
19.01, „Влизай без да чукаш“, реж. Андрей Калудов 27.01, „Когато котката я няма“, реж. Асен Блатечки
20
морско казино Културен център “Морско казино”, Приморски парк Зала „Ал. Г. Коджакафалията“, ет. 0 05.01, 18 ч. Изложба живопис „Ела и виж“ от Валентин Мануелян Зала „Георги Баев“ 19, 20, 21.01 Благотворителна изложба „Рицарят в мен“, организирана от Ордена на рицарите тамплиери от Йерусалим-Велик Приорат България 23, 24, 25.01 Международно състезание по програмиране на компютърни и бордови игри „Burgas Game Jam“
“Живкопис” С тържествено откриване ще представи новата си изложба Живко Иванов навръх Ивановден. Следобедът на 7 януари в галерия „Неси” е посветен на станалата емблема на художника „живкопис”, която почитателите на картините му свързват с постоянното усещане за море без то да е конкретно изобразено. Живко Иванов има зад гърба си десетки изложби у нас и в чужбина. През миналата година той беше единственият български художник на един от най-старите културни форуми в Европа – Летният фестивал в Любляна. Една от първите за 2015-та бургаски изложби дава заявка за нова силна година за галериите в града и е задължителна спирка в културния календар за януари.
WWW.VIJBURGAS.COM
21
НЕД СОКОЛОВСК WWW.VIJBURGAS.COM
22
Често, когато вървим по улицата и видим бездомник или инвалид, неволно извръщаме глава. Съвсем не такъв е случаят обаче с режисьора Неда Соколовка, която създава първото студио за документален театър у нас. Нея я вълнуват точно тези истории – истински, човешки и необременени от нормите за нормалност. Заедно със своя екип тя има вече седем спектакъла, посветени на забравените социални групи в нашето общество. За да разработи всяка нова тема, Неда се среща с хората, за които говори, и разказва историите им от първо лице. Как можем да бъде по-близки и пълноценни, къде е мястото на независимите артисти у нас и защо е нормално всяко едно общество да е догматично – ето и отговорите на Неда Соколовска. Коя е най-впечатляващата история, която си научила в работата си с документалния театър? Във финалната фаза от подготовката на един спектакъл разполагаме с огромен брой събрани интервюта. Това са лични истории, споделен опит, впечатления, спомени на разни хора. Невъзможно е да се степенуват тези истории – всяка от тях има своя уникален отпечатък. Да кажеш за някоя, че е по– или най-ценна е като да степенуваш цветовете, примерно. Кой е най-впечатляващият цвят? И
WWW.VIJBURGAS.COM
все пак, трябва да призная, че във всеки проект има една история, която ме „закача“ и ме подчинява. След нея спектакълът става моя лична кауза и нищо не може да ме отклони от нея. В „Невидими №3: ДОМ“ това беше историята на една възрастна жена за това как децата й са я изгонили и сега живее на Централна гара, но ходи тайно да гледа внучето си през оградата на училището. В „Але хоп“ е историята на цирковата артистка Стела Кондова за тайно внесения от Тунис кактус, който отглеждала като човешко същество и накрая един манежен работник й го откраднал и го продал за кило ракия в Дупница. В „Невидими №1“ е разказът на моята възрастна съседка Лили за неподвижния й баща – когато била малко момиченце той я накарал да свали една паяжина от стената. Тя казала „Татко, не мога – много е високо“. „Ще вземеш стол, ще събереш един наръч метла, ще се качиш и ще я свалиш. Няма не може. Няма на този свят нещо, дето не може. Всичко може. Ама всичко може.“ Разкажи ни за екипа, с който работиш в студио “VOX POPULI”. „VOX POPULI“ има седем спектакъла. Всички са изпълнени с аудио-вербатим техника: актьорите възпроизвеждат живите разкази непосредствено,
слушайки ги в реално време. Повече от 30 български актьори са преминали през този нов за нашия театър процес и са вече обучени вербатим актьори след работата си с “VOX POPULI”. Постоянният екип на студиото се състои от 13-15 души – не само актьори, но и сценограф, историк, антрополози, журналисти, които са се обвързали с мисията на студиото и извън рамките на конкретните спектакли. За мен особено важни са по-възрастните актьори на “VOX POPULI“, които имат рефлективност и разбиране за вербатим театъра без да се плашат от неговата технологичност. Те са изключителни вербатим актьори – Филип Трифонов, Тодор Близнаков, Мадлен Чолакова, брилянтната Елена Кънева... Поначало в съвременните театрални форми е по-трудно да се привлекат актьори с продължителен опит в традиционния театър. Има едно естествено творческо и човешко съпротивление, което малцина преодоляват – да овладеят новия метод на работа и да се почувстват комфортно в него им струва много повече усилия, отколкото на един неопитен млад актьор. Точно затова тяхното присъствие в екипа е много ценно, защото е постигнато с цената на компромиси и преодоляване, а това е признак на истинска любов.
23
Сблъскваш ли се със своите собствени стереотипи, когато провеждате интервютата за вашите спектакли? Всеки спектакъл от поредицата „Невидими“ е бил лично изпитание, преодоляване, урок. Може би най-трудно за мен беше в „Невидими №2:ФУ“ – това е представление за китайската общност в България. Когато се срещахме с бездомни или с хора с увреждания, емпатичният контакт беше по-лесен. Може би, защото това са потенциално възможни състояния за всеки един от нас. Много скоро започваш да си представяш себе си в ситуация на бездомност или на физическо ограничение и някак си приемаш тази съдба за близка, възможна. При китайците обаче няма такова нещо. Там всички опити за контакт и емпатия се блъскаха във Великата китайска стена и се проваляха. Накрая се наложи да направим представление за това как се опитваме да разберем китайската култура и колко трудно е това. Никога няма да забравя една абсурдна ситуация, когато бях открила две китайки до една черница във Варна и се хвърлих да ги
WWW.VIJBURGAS.COM
интервюирам. Те отговаряха едносрично на всичките ми въпроси и ме докараха до такова отчаяние, че накрая останахме трите безмълвно и продължително да ядем черници, а аз се чух да изричам безумния въпрос: „А вие имате ли черници в Китай?“. Какво те провокира да се занимаваш с проблемите на маргинализираните социални групи? Холистичното разбиране, че всеки един човек е свързан с всеки друг човек и ако отворим възприятията си за тази космическа истина, можем да подобрим себе си, а така закономерно да подобрим и целия живот. Аз не се занимавам с проблемите на маргинализираните хора – по-скоро се опитвам да ги опозная и да разкажа историите им на онези, които не биха могли да ги чуят лично. Това е мисията на “VOX POPULI” – да се приближава до хората и да ги свързва с онези, които са далеч от тях. Според теб в догматично общество ли живеем?
Обществото е устройство, създадено от догми. Те го определят. Догмите са съдът, който държи течността. Така че – да, мисля, че нормалното състояние на едно сложно социално устройство е да има сложна система от догми. Но мен това не ме интересува. По-важно ми се струва, че живеем в тъжно общество от хора с наведени глави, които не виждат повече от следващата си крачка, а така не се създава бъдеще. Така не се строят катедрали. За да строиш катедрали, погледът ти трябва да е в хоризонта, към онова, което идва след теб. Има ли табута или теми табу в държавните театри? Ти самата защо избра да работиш като независим артист? Няма табута – има една велика инерция и въртене в кръг. Театралният апарат е като някаква прекроена дреха, която е била руски шинел и сега се опитваме да я направим на парашут, ама то просто не Е парашут. То е шинел. И театърът образно казано се пребива в този рефоромиран опит за летене.
24
Докъде стига ролята на документалния театър в решаването на социални проблеми? Наскоро се случи нещо интересно – след представление на „Невидими №3: ДОМ“ с мен се свърза председателят на една благотворителна организация, която ежедневно раздава храна на бездомните хора, и ми каза, че зрители от представлението са се самоорганизирали и са занесли за Коледа ръкавици, шалове и чорапи на бездомните. Ето на такова ниво е участието на документалния театър в решаването на социални проблеми – на междучовешко, взаимопомощно ниво. Той променя нагласи и предизвиква към действие, а това не е никак малко. Какво трябва да се промени в отношението към културните пространства в България? На институциално ниво е нужно да се признае потребността от свободни културни пространства, където да се развива артистична дейност на проектен принцип – не изкуство, което е „възложено“ от
WWW.VIJBURGAS.COM
директора на театъра, а изкуство, инициирано от самите си създатели. В момента артистите на свободна практика нямат достъп до сцените на държавните театри, а в същото време продукцията на въпросните театри е в сериозна качествена конкуренция със свободната сцена. Не мога да не дам за пример абсурдната номинация на „Хамлет“ на Народния театър и нашия спектакъл „Майките“ в обща категория “Най-добър спектакъл” на наградите АСКЕЕР през 2013-та. В кадрите от двата спектакъла на церемонията първо видяхме изкуствен дъжд, който вали на грандиозно сценографираната Голяма сцена на Народен театър, и после олющената червена стена на заличката в „Червената къща“, където се играят „Майките“. За какво е показател едно такова парадоксално съревнование? Ами може би, че е крайно време да се преосмисли значението на свободния артистичен сектор за българската култура и да се задействат някакви адекватни културни политики.
Къде е ролята на независимите артисти в тази промяна? Срува ми се, че е добре независимите артисти да ревизират понятието „независим“ и ако се окаже, че то не легитимира по същество свободната сцена, дори и да се откажем от него. Аз мисля, че ние трябва да влезем в сериозна взаимна зависимост с Министерството на културата и с всички подкрепящи културата организации и да очертаем територията на свободния театър – в конкретни архитектурно-пространствени измерения, ако щете. Кои са темите, които предстои да разработите в студио „VOX POPULI”? През 2015-та “VOX POPULI“ ще реализира една криминална драма, един международен проект с американската компания Built for collapse, ще влезем в първата си колаборация с държавен театър и ще започнем работа върху „Невидими №4“. снимки: Стефани Ханджийска
25
ЯВЛЕНИЕТО ЮЛИЯ OГНЯНОВА текст: Борис Зафиров снимка: Държавен архив отляво надясно: Вили Цанков, Леон Даниел, Юлия Огнянова, Методи Андонов и Асен Митев Бургас, 1957 г.
WWW.VIJBURGAS.COM
26
През годините в българския театър могат да бъдат отличени много имена на режисьори, оставили следи с иновациите и авторския си подход. Но има и такива, които оставят печат отвъд професионалните си призове и постижения. Такова е името на Юлия Огнянова, която през 1953 година се завръща от Москва, където е завършила ГИТИС и задава непознати до този момент посоки. Трудно ми е да сложа каквато и да е титла или призвание пред името й, тъй като духът, който носи в и около себе си, трудно може да бъде пришит или закичен с каквото и да е. Освен към човека, Юлия Огнянова изпитва силна привързаност и към градове и места, на които е имала възможност да работи. Един от тези градове е Бургас. През 1957г. тя постъпва на работа в ДТ „Адриана Будевска” като драматург, но много скоро е провокирана от колегата й Леон Даниел, който често попадал под критическите й бележки, да се пробва като режисьор. Второто й представление „Майка кураж” е първата постановка по пиесата на Бертолт Брехт, поставена в България. Успехът е голям и привлича публика
WWW.VIJBURGAS.COM
както от цялата страна, така и от Германия. По това време Брехтовият театър и естетиката на сценичното отчуждение до голяма степен не са познати у нас и не се прилагат. До името на Юлия Огнянова на афиша има още три имена - Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов. Всички представления на театъра се подписват и от четиримата, с което те поемат дружно евентуалната критическа угроза от съвсем не художествената естетика на соцреализма. Четиримата се озовават в Бургас съвсем преднамерено, взимайки предвид по-слабата цензура извън столичните театри. Съвместната им работа в театъра се отразява на цялата общественост в града, харата започват да се вълнуват от проблемите, заложени в постановкит. Ако за Юлия Огнянова и Вили Цанков този период е бил като тригодишен меден месец, то за хората от Бургас е бил нестихващ театрален празник, който трудно ще се забрави. След всяко представление те провеждали обсъждания и дебати с публиката, в които всеки е имал свободата да изкаже
вижданията и очакванията си. Във всеки нов проект е търсена автентичността на формата, заложена в поетиката на текста. Юлия е един от малкото режисьори през този период, които правят представления по литературни текстове, статии, музика, поезия. До днес подходът й към театъра не е описан в книга, методологията все още не е синтезирана и издадена, но усещането за нейния метод постоянно се долавя от много сцени, в много представления. Различието, което е провокирала в учениците си, е причината за добрия театър в България от последните двадесет години. Александър Морфов, Стефан Москов, Велемир Велев, Васил Василев - Зуека и много други актьори и режисьори са развили своята автентичност и усещане за авторски подход благодарение на нея. Тя успява да им придаде афинитета си към клоунското и към клоунадата, към гротеската и към личната експресия на актьора, отнесена към персонажа му. Макар и да е продължила само три години, театралната приказка на Юлия Огнянова в Бургас ще остане едно от най-запомнящите се културни явления за града. 27
Табутата по света В началото бе думата... Кой да предположи, че на далечен архипелаг в Тихия океан ще има толкова много забрани, че чак ще си измислят специална дума за това? Уви, така се е случило, че една от доста често употребяваните думи в нашия свят –табу, се е родила в езика на жителите на островите Тонга. Едно от най-важните табута там била забраната да се коли животното - символ на всеки клан. Според вярванията на островитяните това със сигурност носи лош късмет. В съвременния свят табутата също до голяма степен са свързани с бита и ежедневието, а сега ще направим една малка разходка из най-колоритните от тях.
WWW.VIJBURGAS.COM
28
Никога не отказвай след втората покана! Може би си мислите, че когато сте в Италия, можете да казвате „Ciao“ на всеки? Това не е точно така. Според италианските обичаи използваме тази популярна думичката, само когато се обръщаме към хора, които познаваме, a в противен случай се приема за грубост. И още един съвет - дори не си помисляйте да поискате допълнително кашкавал към ястието, защото по този начин показвате съмнение в кулинарните способности на готвача, което в страната на храната и любовта си е кръвна обида. Друга важна особеност е, когато получите покана за вечеря в италиански дом, никога, ама никога да не приемате предложената храна от първия път. Tрябва да откажете най-малко два пъти, иначе рискувате да изглеждате невъзпитан. И в противовес с написаното преди малко, в Италия, където храната е издигната в култ, не можете да си позволите да кажете, че не сте гладни. Кихането забранено! Истински неприятно може да се окаже, ако ненадейно ви връхлети хрема в Япония, защото не можете да си позволите да си издухате носа на публично място и пред други хора, така че тичайте до
WWW.VIJBURGAS.COM
най-близката тоалетна и се надявайте тя наистина да е наблизо. Като цяло японците са изключително деликатни хора и затова голяма част от табутата са свързани с тази им черта. Лошо говори за вас, ако дъвчете шумно или издавате каквито и да било звуци по време на хранене, така че, ако решите да водите разговор на масата, нека това не се случва, когато устата ви е пълна. В случай, че използвате дървени пръчици по време на хранене пък, никога не прехвърляйте с тях храна между чиниите, защото този ритуал с прехвърлянето е свързан с погребални обичаи и затова се смята за неуважение. Чадър и раздяла, както и една история за дългия спагет Ако си хванете гадже в Китай, в никакъв случай не трябва да му/й заемате чадъра си, тъй като се смята, че това ще донесе лош късмет на връзката. Причината за това табу най-вероятно се корени във факта, че на китайски думите „чадър“ и „раздяла“ имат едно и също звучене. В китайската култура дългите спагети символизират дълъг живот. Затова, ако, докато се храните, попаднете на такива, в никакъв случай не ги режете, защото според китайците така скъсявате
живота си. Полупразна или полупълна чаша чай Последната ни спирка в света на табутата е Казахстан. Ако ви поканят на чай там, не си мислете, че не ви пълнят чашата, защото са стиснати. Традицията повелява чашата да е пълна до половината, а в случай, че я напълнят до горе, домакинът явно не ви харесва много, защото така ви показва, че иска да си вървите. По време на гостуването, когато решите, че не искате повече, не забравяйте да обърнете чашата с дъното нагоре като знак, че сте приключили. Възникването на различните видове табута говори много за народопсихологията на отделните нации. Затова освен с карта на забележителностите, когато пътувате е добре да се запасите и с наръчник на местните обичаи, защото иначе рискувате вместо скъп гост, да се окажете натрапник, изпълнен с добри намерения.
текст: Албена Мишева снимка: Георги Величков 29
снимка: Станислав Атанасов
Ренета Бакалова е родена на 12 май 1991 година в Пловдив. Завършва ЕГ “Иван Вазов” (с профил немски и руски език) в родния си град. В момента следва Философия в СУ “Свети Климент Охридски”. Печели втори награди за поезия и проза и награда на публиката в Национален студентски конкурс, Шумен през 2014 г. Има и други литературни отличия. През 2009 година е публикувана нейната първа стихосбирка - “Сънят на цигулките”.
WWW.VIJBURGAS.COM
Очите й напомнят изоставена лудница. Тихо е, а сякаш стените са попили сълза, писък и недовършено умиране. По кожата й са полепнали спомени от друго време. След което просто не можеш да опазиш невинност... Очите й са хубави... Никога не можеш да я срещнеш сутрин. Докато жените пушат бързи цигари, пият бързи кафета и износват целувките си преди работа, тя сънува. Или просто спи. А всъщност обича да се буди рано. Ако я попиташ, ще ти каже, че преди дванайсет на обяд не може да не бъде рано. Но как се жертва тъмната страст и палещата нежност на нощите, как се пропуска онази малка идилия да си шептиш нещо с уличните лампи... Не че сутрините не са хубави... просто им липсва червено.Те са ванилия. Когато обичаш шоколад с пипер... Наричай ме както пожелаеш. Аз съм винаги само спомен. Спомен от онези, които почти си изживял, но все усещаш, че
има нещо, дето ти е избягало. И тогава името няма значение. Защото съм навсякъде. И името е само последния кичур, за който можеш да се хванеш. И трябва да ме помниш. Защото не умееш да живееш с мен.- казва тя. Но неволно я кръщаваш Мария. Просто Мария. Ма-ри- я! Като всяка втора жена. Между бутилките и масите. Между секса за една нощ и няколко месеца с поредното момиче. Просто Мария... Уж съвсем обикновено и банално. Но всеки трябва да има в живота си поне по една Мария... Порцеланово сърце. Череши. Верижки, на които да окача сънищата си. Шоколад по ъгъла на целувките. Пожар сред януарска буря. Котка по ръба на залеза. Ветрило в края на лятото. Бележка, забравена на прозореца. Всеки веднъж в живота си трябва да изгуби една Мария... Палитри с онемели цветове. Дъжд без смисъл. Захарен памук без розово. Цветя, които никога няма да 30
Рубрика за съвременна литература водена от Иван Димитров
пристигнат... Съвсем не става за обичане. Мъжете не се женят за такива жени. А ги превръщат в оправдание. За слабостта си. И после ги мразят. Пият с приятели и разказват, че тя е курва. Как са я чукали по цяла нощ и на сутринта сама е разтваряла бедрата си. И това е съвсем така. Сякаш го прави със самия живот - дръзко, ненаситно и мръсно. Но все не питат колко пъти е умирала, за да умее такава дяволска похот и страст... Псуват я. Просто защото никога не би могла да прилича на пристан... Обича да целува удавниците си по челото. Открива някаква странна красота в изгубените им погледи. В незнанието им, че са удавници. Не защото морето е дълбоко. Морето просто е тъжно. И трябва да го обикнеш с тъгата му. Да целуваш дълго изранените му шепи. Но те не могат и тя превръща тъгата им в копринен шал по голото си рамо. В прехапване на устните си. В похот, когато отмята
WWW.VIJBURGAS.COM
косите си. И в срамежлив шепот на довиждане. Защото цялата й женственост е извайвана под тази проклета тъга... Но те не могат да я обичат цяла. А на парчета.. Затова тя ги превръща в удавници. И си тръгва. Затова разказват за курвата. Но не споменават какви книги обича... Защото те самите не умеят да четат... А как би могла да обикне мъж, който не чете книги...Сякаш прелъстител, който знае как да захапе устните й и да я повали тръпнеща в нозете си... Но не знае как да я накара да боледува по ръцете му. Как би могла да обикне мъж, който не чете книги... пръстите му няма да знаят как се прелиства душа. Мъжете, които не четат книги, не знаят как да разрушат живота ти... Но това няма значение. Не вярва, че ще го срещне. Защото все я пожелават през май. Когато е най-хубава. Натежала от тъга по смъртта
на всички... чиито имена носи. А циниците се влюбват през декември. Или януари. Тя е малка, цинична и развратна. Цинизмът е искрена романтика. Черно кафе без захар. Все повтаря, че найхубавата пролет е през зимата. Знаеш ли защо обича червено? Напомня й на огън. Огънят е жена с непрочетено минало. Срещнеш ли я, не посмявай да я обичаш, ако не можеш да я понесеш с всички малки смърти, които носи до сърцето си. Косите й ухаят на изпепеляване. Не можеш да я погубиш... можеш да я обичаш или да отминеш. Огънят е жена с ранени спомени... И дръзки устни. Умее да плаче, но не знае да коленичи... Ще изпепели съня си и от него път ще си направи... Тя е котка. Много малки смърти. Една голяма. Чак не се побира в себе си. И още седем живота. И може би в последния ще се научи да заспива до някого. Въпреки че очите й напомнят изоставена лудница. И са толкова хубави... 31
БОРИС ПРАМАТАРОВ Борис Праматаров завършва Националната художествена академия със специалност „Книга и печатна графика”, а след това специализира в Белгия и Южна Корея. Има зад гърба си четири самостоятелни изложби в София и участие в десетки общи експозиции в Париж, Брюксел и Виена. Селектиран е в топ 10 на Angoulême International Comics Festival 2013, в специалност „Млади таланти”, а негови рисунки са публикувани в престижни издания като „The New York Times”. Той е и автор и на три визуални книги. Намерете повече за Борис на: be.net/BorisPramatarov boris-pramatarov.blogspot.com/
WWW.VIJBURGAS.COM
33
най-старите къщи текст и снимки: Камелия Величкова
WWW.VIJBURGAS.COM
Един ветровит слънчев ден реших да тръгна по следите на най-старите къщи в града. Бях записала адресите им на хвърчащ лист, прехвърлих апарата през рамо и набелязах въображаем маршрут през любимата ми градска част, затворена в тесните улички в района на пристанището. Търсенето ми обаче се оказа без резултат, защото на всеки следващ адрес пред очите ми изникваше неугледна нова кооперация или пустееща градина. Най-старите къщи на Бургас бяха безвъзвратно изгубени в миналото. След дълго лутане все пак попаднах на две автентични 34
къщи от втората половина на 19 век - последните останали следи от годините преди Освобождението. Разцветът на търговията и занаятчийството преначертават изцяло облика на града и в района между пристанището и търговската част започват да се появяват първите къщи. Повечето от тях били изцяло дървени, изградени върху каменни основи, а покривите им покрити с красиви местни „турски” керемиди. Една от малкото запазени къщи от този период се намира на улица „Георги Шагунов”, номер 6. Нейната история е белязана от силните WWW.VIJBURGAS.COM
стереотипи на тогавашното общество, в което бракът между различните социални прослойки бил мислен като табу. Красивата дървена къща била собственост на семейство Спорови. Построена около 1850г., тя е една от най-старите възрожденски сгради в Бургас, запазила автентичните черти на странджанската архитектура. Градските легенди разказват, че къщата е построена от богат несебърски търговец за неговата жена, която отсядала там по време на посещенията си в Бургас. Когато дъщеря
им порастнала, се влюбила в беден младеж, но под натискът на патриархалните семейни ценности и обществените стереотипи на 19 век, търговецът забранил на дъщеря си да сключи брак с мъж, неподходящ за нейния социален статус, и й поставил условие - да избира между любовта и богатото семейно наследство. Въпреки забраната на баща си, момичето се омъжило по любов. А единственото, което получилo, била дървената къща до бургаското пристанище, където години по-късно животът й завършил в бедност и самота. 35
Bar Barbossa 2B Serdika str.
Ti Bar 4 Silistra str.
Lime bar&friends 16 V. Aprilov str.
Vista Mare city 6 Mitropolit Simeon str.
Sandwich bar Yo Yo 27 КОprivshtitsa str., Lazur 35 Transportna str., Mall Plaza
Amnesia skateshop 3 Slivnitsa str.
Pure fitness Mall Galleria 6 Y. Komitov str. Playground Mall Galleria 6 Y. Komitov str.
Trishur non-stop shops 50 Aleksandrovska str. 73 Slavyanska str. 9 Milin Kamuk str. Opera house