Предай нататък
...Павел З
абелязвали ли сте как майките в градинката обръщат главите си като слънчогледи, когато мине татко, който бута количка със спящо бебе? Лицата им сe разтапят от умиление и възхита. Следва лека въздишка, поклащане на глава и неизменната реплика: „Има и такива…”. Питам се какво ли биха направили, ако видят Павел. Ей така, както си се разхожда със скокливата си походка и слинга, в който спи Петър – третото му дете. Вероятно майките ще поискат да се снимат с него като със световна забележителност, а след това да съсипят мъжете си, защото ще показват снимката и ще повтарят: „Виж! Виж! Ти никога не би направил това…”. Това ме усмихва и натъжава. Натъжава ме, защото реакцията на майките от градинката е явен знак, че тези татковци са рядка порода. Натъжава ме, защото е много лесно да си отдаден татко. Трябва само да поискаш. Трябва да поискаш да обичаш много, да отдаваш време, да даваш ласки, да споделяш дните си и мисълта си с детето. Само трябва да поискаш. Усмихва ме, защото познавам Павел. Защото знам как баби и майки го оглеждат, а понякога дари го спират по улицата, докато разхожда някое от децата си в слинг. Павел Антонов е журналист. Много позитивен, забавен и буден човек. Винаги с позиция, което ме възхищава. Умее да гледа светлата страна на живота. Освен това той се бори срещу тютюнопушенето и обожава природата. И за нея се бори. Свири на китара. Прави прекрасни купони. Танцува рок. Плува 26 първите седем I септември 2011