щад
19
Общество Събота, 23 февруари 2013 г.
© ДАФИНКА СТОИЛОВА
2013
Първите мутри ли палиха Партийния дом На 26 август 1990 г. пламна символът на комунистическата власт в България - Партийният дом в центъра на София с червената петолъчка на върха. Преименуваната БСП вече е спечелила изборите за Велико народно събрание, недоволни граждани са учредили Град на истината в съседство с бастиона на партията. Събитията в бурната нощ започват след заплахата на митингуващия на палатка Пламен Станчев, че ще се самозапали, ако петолъчката не бъде свалена. Д-р Константин Тренчев произнася и думите, че „ще щурмуваме тази тъпа сграда“. След апел по БНТ да бъде предотвратен самоубийственият
акт на площада се стичат хиляди. Малко по-късно лумват първите пламъци. Според официалната версия деянието е дело на лумпени. Но мнозина основателно се съмняват в нея. Преди 2 г. документалният филм на режисьорката Малина Петрова „Приключено по давност“ направи впечатляващи разкрития за разнопосочните интереси, манипулирали събитието. „Има активни участници и от соцпартията, и от опозицията“, казва тя. Лентата е и разказ за раждането на българската мафия. Някои от яките момчета, участници в събитието, по-късно се сдобиват със скъпи имоти в центъра на столицата.
ротест. също е напълно ясно. По този въпрос протестиращите не изглеждат единни и днес; ден след оставката на кабинета „Борисов“ той не изглежда близо до решение. Разбира се, някои лозунги си отзвучаха с изтеклото време. Сега не се чу нито „За да има мир, БКП - в Сибир!“, нито „Искаме си царя!“ (според социологическите изследвания днес едва ли си го искат повече от 3-4% от българите). Любопитна прилика с 1997-а е връщането към песни на Чинтулов – „Стани, стани, юнак балкански“ и „Боят настана“. Чухме ги и сега. Що се отнася до други подробности в „драматургията“ на протеста, забавно е сходството между бденията със свещи през 1990-1991 г. и сегашния огнен ритуал публичното изгаряне на сметки.
1997
но изражение на лицата. Те бяха традиционалисти в облеклото - най-често тъмен костюм, тънка вратовръзка. През 1997 г. пуловерът общо взето си беше отишъл. Водачите бяха добре облечени, вече придобили в политиката опит, а и самочувствието, че са променили системата. Понякога някой атрибут към дрехите подсказваше, че в случая са хора на бунта. Доколкото може да се говори за лидери сега, те са най-естествени в поведението си. И изглеждат съвършено равнодушни към каквито и да било външни белези на целите си и на ролята, в която са се оказали. И докато през 1990 г. имаше хора - лица на протеста, днес водачите изглеждат по-скоро като
© ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ-ДЖОНИ
На същото място през февруари т.г. Полиция охранява протеста против раздутите сметки за електричество и парно.
26 срещу 27 август 1990 година. След постепенно нараствало напрежение около палатковия Град на истината екзалтирани демонстранти почти безпрепятствено подпалиха част от Партийния дом в центъра на София. негови работници.
Напрежението Парадоксално протестите бяха наймирни през 1989-1991 г., именно когато страстите бяха най-разгорещени - до степен да предизвикат тежки семейни конфликти и дори отделни битови убийства. Реториката по площадите често беше войнствена и непримирима, но инциденти практически нямаше. Най-драматичният „екшън“ в онзи период беше палежът на Партийния дом в София (виж карето). Много по-силно беше напрежението на 10 януари 1997 г., когато демонстранти подпалиха и потрошиха част от сградата на парламента. Сравнително по-ново явление е намесата на организирани провокатори и/
или просто скучаещи пияни хулигани, за които е все едно кога ще предизвикат бой - дали след футболен мач или на демонстрация. В пълна сила те се изявиха на 14 януари 2009 г. (Тогава пред НС беше свикан чрез интернет сборен граждански протест на студентски, природозащитни и земеделски организации, лекари и майки. Агресивни младежи влязоха в ожесточен бой със силите на реда, имаше ранени и над 30 арестувани.) Виждаме ги и днес; вероятно много от тях са същите или поне със същата „спортна“ принадлежност. Всички случаи на насилие и вандализъм поставят и въпроса за задкулисните манипулатори на събитията. Те могат да са от всички посоки, включително откъм властта. Но каквото се изяснява за тях, се изяснява след време; техните ходове и цели не са сред видимите черти на митингите и шествията.
2013
Водачите в трите случая определено не си приличат. През 1989-1991 г. това бяха преди всичко интелектуалци бунтари и дисиденти; с тях на мода излязоха брадата и пуловерът с едра плетка. Пак тогава с почит и внимание бяха следвани репресирани 40 години по-рано политици - с гневно, но и достолеп-
© ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ
Лидерите
София, бул. „Цар Освободител“. Различни протести - различни лидери. През февруари 1997 г. начело на движението са политици с опит и ясна представа за бъдещите си действия. През февруари 2013 г. лидери са ентусиазирани млади хора без видими амбиции за изява във властта.