училище за специалисти
нотипа, от които 50 на ДЗИ – Генерал Тошево и 30 на ИРГР – Садово. Същото може да се каже и за селекцията на ечемика и твърдата пшеница, която се осъществява в Карнобат и Чирпан. Частните национални семенарски компании – СК „Садово“, Сортови семена – Вардим, фирмите „Агроном“, „Пестицид“ и др. също участват с десетки нови сортове пшеница и ечемик. Независимо от това национално богатство в последните няколко години се забелязва доста активно навлизане в производството на сортове пшеница – обикновена и твърда, тритикале, ръж и ечемик от европейската селекция, които по неокончателни данни заемат около 10% от общата площ в страната. Това са сортове от Франция, Германия, Австрия, Италия, Чехия, Унгария, Сърбия и др. При наличието на такава успешна българска селекция от основните зърненожитни култури по отношение на продуктивността, качеството и устойчивостта към абиотични и биотични стресови фактори моята препоръка към зърнопроизводителите е да се разчита основно на българските сортове. Отношението ми към постиженията на чуждата селекция, която сега навлиза в зърнопроизводството на България, е положително и след внимателно и прецизно проучване е напълно възможно да се открият подходящи генотипове обикновена, твърда пшеница, ечемик, ръж и тритикале от тази селекция, които лесно да се адаптират в условията на страната и да намерят своето място в практиката. Основният принцип при определяне на сортовата структура е да не се разчита само на един сорт, колкото и добър да е той, а да се засяват в едно стопанство минимум 3–4 сорта, което ще създаде по-голяма сигурност на производителите. Наличен е богат избор в това отношение в националната сортова листа, който трябва да се оползотвори по-пълно. В заключение следва да се отбележи, че производството на хлебно и фуражно зърно освен от сортовата структура на съответната култура във висока степен е зависимо от технологията за отглеждане и агрометеорологичните условия през време на вегетацията.
НАСЕКОМИТЕ▼
Разред Двукрили (мухи) – Diptera Проф. д.с.н. Ангел Харизанов
М
ухите са един от големите разреди на клас Insecta, с повече от 85 хил. вида. Те са разпространени във всички континенти, живеят и се развиват по растeния, разлагаща се органична материя, в почва, вода и водна среда, по гръбначни и безгръбначни животни, а понякога – и по човека. Няма друга група насекоми с такива разнообразни хабитати. Мухите са достигнали много висока степен на еволюция, по която отстъпват единствено на пчелите и на някои видове оси. Те притежават разнообразна полифагия, свързана с използване на растения, животински организми (паразитизъм и хищничество), гниеща органична материя, отпадъчни продукти с различен произход, а много от тях са и механични преносители на причинители на болести по животните и човека. Мухите се различават от други разреди на клас Insecta по много морфологични признаци, но най-важен от тях са крилата. Те са само един чифт, закрепени за второто гръдно членче. Вторият чифт са закърнели и превърнати в къси стълбчета, разширени на върха във вид на главичка (хартери). Халтерите изпълняват балансираща функция при летеж и издават специфичен звук (бръмчене). Значителни различия съществуват и в морфологията на ларвата в сравнение с ларвите на други разреди, а също и в морфологията на какавидата. Мухите се различават от насекомите на другите разреди и по значението им за стопанската дейност на човека и като паразити по животните и механични преносители на причинители на болести по тях и по човека. Това е наложило те да се изучават в академични медицински дисциплини – ветеринарна ентомология, медицинска ентомология, паразитология и други. Разред Двукрили се разделя на два подразреда – подразред Дългоантенни (Nematocera) и подразред Късоантенни (Brachycera).
Подразред Дългоантенни мухи. Антените са съставени от голям брой членчета и по дължина надминават главата и гърдите заедно. Долночелюстните пипала са 3–4-членни. Ларвите са с развита или със закърняла глава и хоризонтално подвижни челюсти. Какавидата е свободна. При имагиниране на мухите тя се разделя по гърба, напречно на шевовете. Много видове са свързани с вода или с водни хабитати. В подразреда са включени неприятели по растенията (сем. Tipulidae и сем. Cecidomyidae); кръвосмучещи (паразити) и преносители на причинители на болести (семейства – Culicidae – комари, Psychodidae, Simuliidae, Ceratopogonidae и др.) и такива, чиито ларви живеят във вода и служат за храна на риби и птици. Ларвите на някои видове съдържат червен пигмент в кръвта, близък до хемоглобина (сем. Chironomidae), и тялото им е оцветено червено. Много видове на сем. Cecidomyidae са ефективни хищници на листни въшки и на други членестоноги. Позразред Късоантенни мухи. Антените са къси, 3-членни. Последното членче се отличава рязко от останалите по форма и размери. Долночелюстните пипала са 1–2-членни.
8-9/2013
41