Бюлетин Доброволците - 13 бр. (8) ноември 2012 by Ivan Bonev

Брой 8 /13/ - ноември - 2012г. - година II

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект „Екологично развитие две”, финансиран от НЦЕМПИ

Здравейте... знаете ли, че... ?

Читалища партньори към „Клуб на доброволеца” (втора част) Читалище „Светлина” в гр. Шипка

„Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената.” Ванга

Читалище “Цвятко Радойнов” гр. Крън

Следва:

на стр. 2-3

За Полша и България

МЦР-Взаимопомощ и партньорите от НЧ „Възродена искра 2000” до края на годината плануват организирането на изложба „Аз съм ти” в Старческите домове 1 и 3 в гр. Казанлък, средните училища в гр. Казанлък, както и в партньорите ни по проект „Клуб на Доброволеца” - Народни читалища „Пробуда” с. Копринка и „Светлина” гр. Шипка, където ще се представи и книгата на United Avangard Artist – „Поднасям ви премълчаното”. За Коледа и Нова година ще се организират празненства в Старческите домове 1 и 3. А на 16 декември сме поканени за празниците на Полското училище в гр. София от Н. Пр. д-р Лешек Хенсел – посланик на Република Полша. На 7 декември се организира вечер на Латвия и Полша в НЧ „Пробуда” с. Копринка.

Борса на проекти и идеи

Във връзка с посещението на полския посланик в Казанлък на 15ти ноември, доброволци от Младежки център за развитие- Взаимопомощ решиха да попитат граждани по улиците на града какво знаят за общата история на Полша и България, и в частност Полша. на стр. 4-5 МЦР - Взаимопомощ сключи три сделки с Търговско промишлена палата - Стара Загора, Импресарска агенция „Смолеви”, СНЦ „ Самаряни” и СНЦ „ССИК - Различния поглед” на 6 ноември по време на второто издание на „Борса на проекти и идеи” в Стара на стр. 3 Загора.

Нашият град

Колко са весели и пъстри улиците на този град по Коледа. Настроението кипи и обхваща всеки минувач. Сградите са празнично украсени, магазините работят до късно, а небето е приказно. Става ти топло, дори и малко... носталгично. Защото знаеш, че след няколко дни улиците пак ще опустеят: в събота вечер по централния площад ще крачат неколцина. Автобуси, влакове и самолети ще отпътуват. За Големия град, за друга страна или пък просто... възможно най-далеч от това място. на стр. 2

Painted by soul

ВижТЕ още в броя: Тайните на баба Ванга

на стр. 5 Търговия с взаимноизгодни начала

на стр. 6

On 19th of November 2012 in the Info Center in Kazanlak there was an unusual vernissage titled “Pogled”. Why unusual? Because the pictures were painted by the blind author Boriana Koskina. The initiator of the exhibition was a teacher of art - Renina Lekova, who cooperates with the Associaton of Blind People, teaching them drawing and painting. на стр. 7

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект „Екологично развитие две”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

Нашият град Колко са весели и пъстри улиците на този град по Коледа. Настроението кипи и обхваща всеки минувач. Сградите са празнично украсени, магазините работят до късно, а небето е приказно. Става ти топло, дори и малко... носталгично. Защото знаеш, че след няколко дни улиците пак ще опустеят: в събота вечер по централния площад ще крачат неколцина. Автобуси, влакове и самолети ще отпътуват. За Големия град, за друга страна или пък просто... възможно най-далеч от това място. Заминават си твоите приятели, роднини, ученици, колеги. Всеки има своя път в живота, своята мисия. Едно нещо е ясно: те няма да останат тук, няма и да се върнат. Продължаваш да

вървиш по празните улици. И без усмивка. Защото няма кой да я види. Малкото останали младежи мислят скоро да напуснат. Или ще останат, но примирени. Те си мислят, че нищо никога няма да се промени към добро. Затова ще бъдат пасивни и безволеви. Сякаш целият град е обхванат от кататония! Примирени, безстрастни хора. Мъждукащи по улиците души. Това вижда посетителят, който идва тук за пръв път. Колко греши той! Градът всъщност е пълен с борба, противоречия и непозволени маневри. Постиженията се отхвърлят, оригиналността се очерня, градивността се низвергва. Все едно от коя страна. В този град всяко добро дело се охулва. Злослови се, клевети се, и всичко това минава просто така. Никой не поставя това статукво под въпрос- може би така е по-лесно.

Мечтая си за деня, когато хората в него ще се подкрепят и окуражават; когато няма да имат значение лични пристрастия, фаворизиране, политическа принадлежност, а само дали се допринася за развитието на града, или не. Критерият е съвсем прост. Уви, личното отношение спъва опитите за градеж. Не е важно какво се прави, а кой го прави. Би трябвало да разберем, че няма значение дали това е моята, твоята или тяхната организация: важно е кой с какво помага. Но тук хората оцеляват, пречейки. Това е техният инстинкт. Утре улиците на този град няма да са пълни дори за Коледа. Градът няма да бъде същият. И тогава ще ни се иска да бъде такъв, какъвто е сега... Можем да променим всичко това- ние сме промяната. Сега е моментът да го сторим. Вместо да се заплитаме в безмислени лични нападки и комплицирани взаимоотношения, нека просто си поставим една цел и я изпълним. А тя е ясна: нашият град да го има. И да бъде наш. Винаги наш. На активните, на хората с воля. Но сега това не е нашият град. Това е нещо друго, сиво и безлично. Аз не виждам себе си в него. И също съм от тези, които скоро ще си тръгнат. И някой ден ще се върнат за Коледа. Въпреки пустите и сиви улици. Николай Иванов

Читалища партньори към „Клуб на доброволеца” (втора част) В миналия брой Ви запознахме с работата и успехите на първия партньор на МЦР-Взаимопомощ, за разпространяване на актуална младежка информация в малките населени места от мрежата на Евродеск и точката в гр. Казанлък под номер BG 028 на ул. „Искра” 22, а именно Народно читалище „Пробуда” в Копринка, открито през 1920 година. Днес ще Ви представим и другите наши партньори в начинанието. Читалището „Светлина” в гр. Шипка е основано през 1861 година, следователно е с богата и дълга история. С времето мястото на учреждението е било сменено няколко пъти. В момента читалището има натоварена програма с различни дейности. Има работилници за ръчни изделия, музикални и певчески групи за различни възрасти. През лятото има група, наречена „приятели на библиотеката“. Организират се занимания за деца: четат им се стихотворения, водят се на

музеи и кино. Това читалище има арт галерия, която е единствената в целия град. В нея можете да разгледате различни картини и статуи на известни хора, живели в Шипка. Читалището се вписва в изискванията на ЕС, но неговата дейност в тази насока е неуспешна. В момента трима души работят към учреждението. Най-успешен ход на нашите партньори е начинанието, наречено Чирпанлиева къща, малък етнографски музей, който показва начина на живот на населението на Шипка. На първия етаж са показани инструменти от типичните за Шипка занаяти; на втория– стая с традиционното българско обзавеждане от епохата на Възраждането . която

също така бе ментор на Раминта Крисчунейте от Литва, втората доброволка на МЦР-Взаимопомощ по ЕДС, с която направиха уникалната градинка за деца в гр. Крън със стари гуми. Двете заедно инициираха и организираха Еко фест 2011 г. на язовир Копринка.

КРАТКИ НОВИНИ

Читалище “Цвятко Радойнов” гр. Крън е създадено през 1885 г. Днес то се ръководи от четирима души. Това читалище получи компютри от глобалната библиотека в София. Разработена е програма за работа с деца по време на празниците: игри, четене на книги. Деца, най- вече над 11 годишна възраст, вземат участие в дейностите. Повечето от тях не живеят в Крън, а идват само когато посещават своите баба и дядо. Читалището си сътрудничи с училищата, понеже няма собствено голямо помещение за провеждането на танци. Има и фолклорна група за деца, отделно и за възрастни. Освен това има групи, в които се играе шах, и други групи за четене на поезия. Ръководството на читалището има желание да сформира нова група за фолклорни танци, както и смесена група за мъже и жени, тъй като засега съществува само група за мъже. Този състав пътува из България и извън нея, за да танцува. Трябва да се добави, че с читалището преди работеше доброволката Меган от Корпуса на мира,

МЦР-Взаимопомощ сключи три сделки с Търговско промишлена палата - Стара Загора, Импресарска агенция „Смолеви”, СНЦ „ Самаряни” и СНЦ „ССИК - Различния поглед” на 6 ноември по време на второто издание на „Борса на проекти и идеи” в Стара Загора. Граждански организации и представителите на бизнеса срещнаха своите човешки и професионални интереси, като друг представител от Община Казанлък е СНЦ „Оптима”. Общо начинанието завърши с 47 сделки на стойност 54 000 лева. Всяка сделка беше регистрирана пред двамата „нотариуси” – адвокат Зорница Диклиева и Доброслав Добрев – счетоводител, като всяка от страните получи по един екземпляр от споразумението, с което се съгласява да го изпълни в рамките на договорените срокове. След края на събитието организаторите от Фондация „Лале” връчиха щафетата на своя местен партньор. Обществен дарителски фонд ще продължи традицията да организира „Борса на проекти и идеи” в Стара Загора с помощта на гражданските организации и местния бизнес. На 24 Ноември 2012 Младежки информационноконсултантски център – (МИКЦ) –Различният поглед проведе шестчасово безплатно обучение за младежи и младежки работници на тема „Организиране на събития с младежка насоченост“. Събитието се проведе в съботния ден, от 13:00 до 19:00 часа в залата на кино „Различният Комсомол“, на ул. „Пазарска” 13, с вход от север, откъм Централна поща. Участниците в семинара, воден от лектори с опит в областта, бяха запознати с необходими основни познания и методи за реализиране на събития като

флашмоб, работилница, конференция, кръгла маса, фестивал (концерт, парти, театрално събитие) и мирно шествие. Бяха поканени както младежи между 15 – 29 години, така и младежки работници от неправителствени организации и институции в региона, за да могат те да обогатят познанията си и да обменят опит. Повече информация за различни събития на организацията в интернет сайта: www.razlichniatpogled.org.

За Полша и България

Във връзка с посещението на полския посланик в Казанлък на 15ти ноември, доброволци от Младежки център за развитие- Взаимопомощ решиха да попитат граждани по улиците на града какво знаят за общата история на Полша и България, и в частност Полша. Първият събеседник беше Ваня Иванова (завършила икономика, безработна в момента), която срещнахме на ул. „Искра”... Тя призна, че знае малко за Полша, знае, че е държава, която принадлежи към Европейския съюз. Нейните познания по история на Полша се оказват далеч повече в сравнение с тези за съседни страни като Румъния. Третият по ред наш участник в запитването - Валентин Дечев (пенсионер), при подаване на паролата „Полша”, побърза да отговори: „Войчех Язурелски”. Ярузелски е водеща фигура в началото на 80-те в Полша, отговорен за военното положение. За нещастие г-н Дечев бързаше, но не пропусна да каже, че знае за участието на поляците в битката на българите до Шипка.

Следващият гражданин, когото спряхме на една от улиците на Казанлък, беше местен преподавател по изобразително изкуство - г-н Цветан Банчев. Нашият събеседник имаше доста добри познания за Полша, за въвличането на страната във Втората Световна Война, както и за изтъкнати полски генерали при Казанлък и Шипка. Знаеше също за Лех Валенса-известният полски активист. Знанията на г-н Банчев го отличиха като прекрасен познавач на Полша.

Оказа се, че има хора от Казанлък, които са живели в Полша. Коста Костов (пенсионер) е прекарал известно време, работейки като проектант на хидравликата в завод. Той има много топли спомени, свързани с Полша и казва, че някои негови приятелства с поляци са живи и до днес. Г-н Костов също си спомня някои фрази на полски и смята, че езикът е лесен за учене. Той сподели също, че много се радва, че много хора от Полша посещават България. За съжаление, той няма много познания относно участието на поляците в историята на България, но си спомня за Военното положение в Полша в началото на 80-те. Според друг казанлъчанин - Дечо Петров (пенсионер), Полша е по-стабилна от България. Той смята, че българите само мога да завиждат за това... На въпроса за полската намеса в историята на България, г-н Петров отговори, че си спомня, че имало полски генерал, който помогнал в битката срешу турците, която довела до освобождението на българите в централните части на държавата.

Георги Костадинов (графичен дизайнер) свързва Полша с комунизма в тази страна и знае, че полският народ е помогнал на България да извоюва независимостта си от нашествениците. Радва ни фактът, че много от участниците в интервюто знаят за участието на Полша във войната за освобождението на тяхната страна. Жалко е, че това не се знае от по-младото поколение.

Иван Русев - следващият ни събеседник, ученик от Художествената гимназия, твърди, че не помни много от уроците по история, че никога не е бил в Полша, но е чувал, че хората там са много дружелюбни.

Една група от трима ученици срещнахме на пл. „Севтополис” и попитани за Полша, те отговориха, че асоциират страната с участието й във Втората световна война, но за жалост не знаят много, когато става въпрос за история. Свързват я също с големия брой туристи, които посещават българското черноморие всяка година.

Тайните на баба Ванга

Баба Ванга, всъщност носеща името Вангелия Пандева Димитрова, е родена през 1911 г. в Струмица, България. Тя била ясновидка, която помагала на хората и предсказала много събития, някои от които са се случили. С тази загадъчна личност е свързана една история, която разказва за ураган, който я е издигнал нагоре и после я е хвърлил на земята. Хората я били търсили по това време. Когато я намерили, очите и били пълни с пясък заради бурята и тя изгубила зрението си. Баба Ванга била отчасти неграмотна и никога не е записвала предсказанията си. Други хора са го правели, когато тя е предсказвала. Тя също не говорила на книжовен български, а специфичен диалект, характерен за Струмица. Има голяма вероятност някои нейни предсказания да са били само интерпретация. Тя е разкрила за своите способности, че идват от някакви създания с неизвестен произход, които й предават знания за света и хората около нея. Човешки животи се явявали пред очите й и тя можела да каже какво ще се случи с тях. Баба Ванга също споделила, че може да говори с хора, живели преди стотици години, и да обменя информация за други хора. Ясновидката вярвала, че има сили да лекува с билки, които растат само в България и знаела, че многото лекарства по-скоро „затварят вратата, чрез която природата може да възстанови баланса с билки” Тя неохотно говорила за бъдещето. По време на едно от предсказанията си, тя казала, че след около 200 години хората ще обшуват с извънземни съшества, които вече живеят на земята. Баба Ванга е предсказала много, но част от нейните

видения не са се сбъднали или те са били погрешно записани. Тя казала, че дарбата да вижда й е дадена от Бог в замяна на нейната слепота: „Той ми взе човешкото зрение, но ми даде различни очи, с които мога да виждам видимия и невидим свят.” Нейното „безупречно” зрение видяло как силата на Хитлер се надига и как е избухнала Втората световна война, Михаил Горбачов и неговата поява на политическата сцена, сриванетона Съветския съюз,

Чернобилското бедствие, потъването на „Курск”, войната в Никарагуа и Ливан, нападенията над Световния търговски център, смъртта на Цар Борис III, Пражката Пролет. Баба Ванга умира през 1996 г. Последните й думи били: „Спрете да се мразите, започнете да се обичате, защото всички вие сте мои деца”. Хора, които са имали контакт с нея, разказват, че тя е знаела датата на смъртта си и малко преди да почине, казала, че е предала дарбата си на тайнствено момиче от Франция и че скоро светът щял да чуе за него....

Търговия с взаимноизгодни начала „Търговия, базирана на взаимноизгодни начала” (Феър Трейд) - това е международно движение на потребители, неправителствени организации, служби, търговски дружества и кооперации от малки производители в развиващи се страни, с цел подпомагане напредъка на дребните производители (земеделски стопани, занаятчии) от Третия свят, като се използват методите, развити от бизнеса и по този начин се създава независима система на световния пазар. Това е също една от съвременните насоки в социалната икономика. Водещият принцип на „взаимноизгодната търговия” е признаването на човека за по-важен от печалбата... Раждането на тази фраза датира от четиридесетте години на двадесети век, когато се създава организацията „Десет хиляди села”-една от първите организации, чиято цел била да се помогне на затворените общности в бедните страни. В началото на седемдесетте, се развиват така наречените Световни магазини, които започнали да продават ръчно изработени продукти, доставени от търговия на разменни начала. Големият интерес към този вид търговия наложил и нуждата от установяване на стандарти при нея. През 1988 г., организация, създадена в Холандия под името Стичинг Макс Хавелаар (Макс Хавелаар), първа в света удостоверява продукти под логото на Феър Трейд. През 1998 г. осем държави подемат инициативата да основат Организация на международната търговия на взаимногоизгодни начала.( FLO). Продукти главно като кафе, чай, какао, шоколад, банани и естествени медицински продукти, козметика, памук и др. се продават под надзора на Феър Трейд. Всички те са произведени целесъобразно хората и околната среда. Български семейства, занаятчии и селскостопански работници също биха могли да спечелят от стокообмена. Земеделието е все още важен отрасъл от българската икономика- има толкова вкусни домати, краставици, зимни плодове и билки, характерни за тази област. Някои земеделци използват торове, а водата е в изобилие. След като комунизмът си отиде, много обработваеми земи бяха върнати на собствениците им- а оттук идват и малките семейни селскостопанства, които са все още на почит в България. Ако българските земеделци се организираха в колективи и получеха премии за своята реколта, разликата щеше да е огромна- инвестиции в отглеждането на суровини за биомаса, по-добри селски пътища и пр. Българското майсторство също предлага много възможности. Една организация, работеща да развие Феър Трейд, е „Интегра България”, която си сътрудничи с малкия бизнес и обществени предприемачи, които са заинтересовани от тези, които са в изпаднали в затруднение. Агенцията работи с жени в неравностойно положение, сираци, малкия и среден бизнес, и се опитва с всички сили да намери възможности за работа в малките предприятия, както на българите, така и на пазарите. Ако повече проекти се започват в България, тази страна, изобилна на планини, гори, крайбрежни ивици, може да има многообещаващо бъдеще.

Painted by soul On 19th of November 2012 in the Info Center in Kazanlak there was an unusual vernissage titled “Pogled”. Why unusual? Because the pictures were painted by the blind author Boriana Koskina. The initiator of the exhibition was a teacher of art - Renina Lekova, who cooperates with the Associaton of Blind People, teaching them drawing and painting. This was the fourth exhibition of Boriana Koskina. In the past, in addition to traditional drawings and paintings, she also created collages and installations. Some of her draftworks were sent to Sofia, Plovdiv and even Strasbourg and certain of them

were bought. During watching the exhibition, many of the guests asked themselves how, when one of the senses is switched off (Boriana Koskina can see only in 20%) is it possible so accurately reproduce reality in the form of drawing. On the vernissage was present inter alia the “senior expert of culture and tourism,” Emilia Dancheva who congratulated the author on her hard work and effort put into the work. Boriana Koskina couldn’t free herself from the multitude of people wanting to congratulate her extraordinary talent. Despite of this she remains very modest and reluctant to talk about herself. During the exhibition, the author was accompanied by the person who translates for her, because Boriana also suffers from hearing loss. Koskina has attended art classes of Renina Lekova

За контакти:

facebook профил: сдружение взаимопомощ полезни връзки: www.youthbg.info www.eurodesk.bg www.mikc.bg

Дизайн на бюлетина: Иван Бонев www.kazanlak-bg.info www.gallery-kazanlak.com

since two years. The teacher communicates with her by writing instructions in capitals letters on a special notebook. Boriana has been involved in art for a long time, she learned from online courses and certain books, which in turn led to certain mistakes in drawing, as says the teacher. For Renina Lekova is important one to have his/her own philosophy during drawing, not just making a copy. It is important to put your own feelings in the pictures. Boriana has been in most of the places that she has drawn, so she has seen them in real. She uses in her work various methods: watercolors, pastels, oil pastels, soft pastels, chalk, sangvina. At first she was afraid to use different colors, but step-by-step with support of her teacher, she started to play with colors on her pictures. Dorota Rydel

www.ydcma.org

Редактори: д-р Николай Иванов Дорота Ридел

info@ydcma.org

Сътрудници: инж. Мария Славова Елена Димитрова Васил Елховски Красимир Цанев Ладислав Боднар Павлета Петрова

“Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма “Младежта в действие” на Европейската комисия, администрирана в България от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”. Съдържанието на настоящото издание/вестник/брошура/ не отразява позицията на Европейската общност, програма “Младежта в действие” или НЦЕМПИ.” BG11-A2-533-R5 - Проект “Екологично развитие две“

Работилница „Културно многообразие” Доброволците и екипът по проект „Ново искане”, финансиран от НЦЕМПИ по Дейност две – Европейска доброволческа служба, подготвят символично закриване на дейностите. Проектът стартира преди година, като приключва официално на 5 февруари 2013 г. За реализацията на проекта, приехме трима доброволци: Алекс от Полша, Лаци от Словакия и Юрдис от Латвия. Младежите планират организиране на младежка работилница с водещи Дорота от Полша /ЕДС доброволец по друг проект на организаторите- „Екологично развитие две/ и Юрдис за изработване на ръчни арт картички и мартеници. Целта е да се покаже на младежите алтернатива за свободното им време и да се посочи път за борба с младежката безработица. Тази дейност е заложена в проекта заедно с работата по опознаване на тракийското наследство в Казанлъшкия край с партньорството на ИМ „Искра”. Чрез изработката на артефакти, чрез които могат да развиват собствен бизнес, и чрез посочване предимствата на междукултурното многообразие, младежите от местната общност ще научат повече за полската и латвийска култура и доброволчеството по ЕДС като алтернатива на безработицата чрез презентациите на Дорота и Юрдис. Те ще имат възможност да изработят типични за европейската и българска култура предмети и ще направят важна стъпка в развитието на

предприемаческите си умения като граждани на ЕС. Гост фасилитатор на събитието ще е и занаятчията Любомир Дудев. В работилницата ще бъдат поканени осем младежа от партньорските читалища в гр. Шипка, гр. Крън, с. Копринка, представители от клубовете на Сдружението в София, Варна, Стара Загора, В. Търново, Г. Оряховица. За събитието организаторите от МЦР-Взаимопомощ ще изработят тениски, които ще подарят на всеки участник и гост на форума.

„Втора младост” в Дом за стари хора номер 1

Домът за стари хора в Казанлък предлага много възможности на живущите в него, грижи се за това да им предоставя различни дейности, както в дома, така и извън него, така че всеки от живущите (те са общо 118 души) да избере нещо подходящо за себе си. Домът организира посещения в театъра, на различни изложби, на галерията в Шипка, взел е участие в Тракийските празници, организирал е концерт в Дома на културата за всички възрастни хора от града, както и екскурзия до Трявна и Етъра. Живущите често ходят на екскурзия в планината около Казанлък, до язовир Копринка, до лифта в Сопот.

В село Ясеново те са организирали срещи с други възрастни хора от пенсионерски клубове с цел запознанство с нови хора. Реализирали са и съвместна дейност с деца от детската градина в Бузовград и си сътрудничат с ДЦДУ- Казанлък. Проведена е и съвместна дейност със защитено жилище „Оптима”. Хората, настанени в дома, имаха възможността да помогнат в проекта на фотографа, режисьор и писател Румен Сомов- Сома. Възрастните хора участваха в необичайна фото сесия с младежи, „влизайки в роля”, като играха млади хора, а младежите бяха изобразени като възрастни. Живущите в дома приеха тази задача много емоционално, сприятелявайки се с младежите, като заедно оформиха проекта. Те много се радваха на тази особена среща с младото поколение. Домът също така помага за образованието на хората, както индивидуално, така и колективно. В него работят 50 служители, включително 3 социални работници. Служителите се опитват да подходят индивидуално към всеки настанен там, интересувайки се от нуждите и интересите му, и въз основа на това, помагат на даден човек да се припособи към определен екип или към индивидуална работа. Всички тези дейности нямаше да са възможни без г-жа Ана Кърпачева, директор на дома, която участва много енергично в различни проекти на нейната институция. Дорота Ридел