Награда "Ханс Кристиан Андерсен": В търсене на българската следа by DetskiKnigi.com

Наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ В търсене на българската следа

Изследване на www.Detskiknigi.com и „Аз чета – сайтът за твоята книга“

Общ преглед Една от най-значимите награди в областта на детската литература е наградата „Ханс Кристиан Андерсен“, често наричана „малката Нобелова награда“. Тя се връчва на всеки две години на най-добрите световни автори и илюстратори на детски книги заради техния траен принос в областта на литературата за деца и младежи. Първоначално наградата – златен медал - се връчвала за определено произведение, но от 1962 г. насам се вземат под внимание всички творби на номинираните автори и илюстратори.

В част 1. на изследването „Наградата „Ханс Кристиан Андерсен“: в търсене на българската следа“ ви запознахме с авторите, отличени с Андерсенов медал за своя принос към развитието на детската литература. Към тях прибавихме и онези автори, обявени за горещо препоръчвани от IBBY – Международния съвет на книги за младите хора, започвайки от основаването на наградата през 1956 г. до 2014 г. Във втората част засегнахме темата с илюстраторите на детски книжки, носители на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ от 1966 г. до 2014 г. В настоящата трета част ще научите и за българското присъствие в наградата „Ханс Кристиан Андерсен“. * Забележка: Тъй като наградата е учредена по времето, когато Европа не е притежавала сегашния си облик, за да не объркваме младите читатели, сме посочили имената на държавите, излъчили победители, както ги познаваме днес. Например, вместо ФРГ сме посочили Германия и т.н.

Наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ Част 3.

Българското присъствие

Почетен списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ Както разбрахте от изследванията ни дотук, наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ се връчва на всеки две години от 1956 г. насам, като от 1966 г. се връчва и награда за най-добър илюстратор. Освен избраните най-добри автор и илюстратор, получаващи Андерсенов медал, от 1956 г. насам, на всеки две години организацията публикува и „Почетен списък“ с произведения на автори от различни страни. Първоначално книгите в Почетния списък са избирани от същото жури, избиращо победителите в надпреварата за медал, но по-късно тази възможност се дава на всяка национална секция. Тя може да предложи до три творби, покриващи съответните критерии на почетния списък: за отлично представяне в областта на писането, илюстрациите (от 1966 г. насам) и превода (от 1978 г.). Книгите в категориите за текст и илюстрация, номинирани за почетния списък, трябва да са публикувани не по-рано от три години от датата на номиниране.

Българите в наградата „Ханс Кристиан Андерсен“

1974 г.

текст

Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години - в сп. „Ученическа

мисъл“

помества

стихотворението

си

„Орелът“.

През 1925 г. е издадена и първата му детска книга – „Мечо“. Автор е на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др. Умира на 14 декември 1972 г. в София. Повече от четиридесет години Каралийчев пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“ и за нея писателят е включен в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1974 г.

1974 г.

Иван

Николов

Кирков е

илюстрация

български художник —

живописец,

илюстратор и сценограф. Роден е през 1932 г. в Асеновград. За илюстрациите си към книгата „Косе Босе“ на Ран Босилек, издадена през 1971 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1974 г.

1976 г.

текст

Георги Славов Караславов е роден на 12.01.1904 г. в село Дебър, сега квартал на град Първомай. Пише стихове от 1916 г. Авторът дебютира с книга за страданията на бедните деца в града „Уличници” (1926). Със спечелените пари от книгата се записва студент. През 1927 г. издава втората си книга „Кавалът плаче”, а романът „Снаха“ (1942) е сред най-известните му творби, преведен на 25 езика. Сред произведенията на Караславов за деца се нареждат „Учените мишки” (1935), „Пилето със златната перушина” (1938), „Честна дума. Патилата на четирима пакостници” (1938), „Заешки планове” (1943), „Крилатият Данко” (1943), „Чудната свирка” (1943), „Крилете на човека” (1955), „Малкият откривател” (1959), „Белуша” (1972), „Разкази за деца” (1973) и други. Председател на Съюза на българските писатели (1958-1962). Умира на 26.01.1980 г. в София. За книгата си „Разкази за деца“ писателят е включен в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1976 г.

1976 г.

илюстрация

Любен Христов Зидаров е български художник, изявяващ се в областта на графиката, илюстрацията и живописта. Роден е в Търново и завършва живопис в Художествената академия в София през 1948 г. Работи като илюстратор на детските списания „Септемврийче“, „Пламъче“ и „Славейче“. От 1967 до 1970 г. е главен художник на издателство „Народна младеж“. Автор е на илюстрациите в книги като „Приказки на Шехеразада“, „Български народни приказки“, „Островът на

съкровищата“, „Том

Сойер“,

„Приказки“

на Ханс

Кристиан

Андерсен, „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов и други. От 1996 до 1999 г. е председател на Съюза на българските художници. За творчеството си Любен Зидаров е носител на различни награди. За илюстрациите си към книгата „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов, издадена през 1974 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1976 г.

1978 г. Асен

Иванов

текст

Босев е български автор на детско-юношеска

литература, журналист и преводач от руски език. Роден е на 22 ноември 1913 г. в село Руска Бела, Врачанско. Учи в родното си село и в Берковица. Известно време е учител. Установява се в София,

където

завършва дипломация в Свободния

университет и право в Софийския университет. Съосновател и главен редактор на в-к „Септемврийче“ (1945 г.), редактор на в-к „Стършел“ (1961-1965 г.). Един от учредителите и първи председател на Българската секция на Международния съвет за детската книга към ЮНЕСКО. Умира на 24 април 1997 г. в София. За книгата си „Скок-подскок“ писателят е включен в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1978 г.

1978 г.

илюстрация

Академик Румен Денев Скорчев е български художник, работещ в областта на илюстрацията, графиката, рисунката и живописта. Роден е на 7 октомври 1932 г. в Търговище. През 1964 г. получава диплома от Националната художествена академия. Художествен редактор и главен художник е на изд. „Народна младеж” и професор в катедра „графични изкуства” в НХА. Румен Скорчев има самостоятелни изложби в Австралия, Италия, Русия, Германия, Австрия, САЩ и др. Получил е над 40 национални и международни награди. През 1970 г. за графиката си „Надежда” получава „Златния медал” на ІІ. Международно биенале в гр. Флоренция, Италия и творбата по регламент става притежание на галерия „Уфици”. За илюстрациите си към книгата „Храбрите щурци“ на Асен Разцветников, издадена през 1975 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1978 г.

1978 г.

превод

Лъчезар Станчев е роден през 1908 в гр. Вършец. Пише за възрастни и за деца, изявява се и като преводач. Творчеството му за деца е богато и жанрово многообразно, предимно в областта на късите поетически форми - стихотворения, залъгалки, гатанки... Поизвестни книги за деца: "Зайо Байо воденичар" (1933), "Щъркел шарен дългокрак" (1938), "Весели случки" (1943), "Кой ще ни познае" (1945), "Аз съм вече ученик" (1955). Завършил френска филология в СУ ”Св. Кл. Охридски”. Основател е и главен редактор на списание „Славейче”, сп. “Чавдарче” и сп. „Дружинка”. Превеждал е автори като Молиер, Боало, Виктор Юго, Верхарен, Елюар, Арагон, Морис Карем, Ален Боске... За превода си на книгата „Кафез за щурци“ на Морис Карем, издадена през 1977 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1978 г.

1980 г.

текст

Веса Паспалеева (псевдоним на Веселина Владимирова Караманова) е родена на 03.03.1900 г. в Кюстендил. Започва да “съчинява” приказки и стихове още като ученичка в гимназията, където в последните класове по български език и литература й преподава Елисавета Багряна. Автор е на книгите “Великденче” (1929), “Веселият таралеж” (1938), “Бащина земя” (1942), “Папагалчето Максим” (1944), “Лакомата Мецана” (1946), “Книжка-веселушка”, “Пролет в Родината” и други. Преводач е на руски приказки и стихове за деца. Умира на 22.02.1980 г. От 2010 г. е създаден национален детски литературен конкурс на името на Веса Паспалеева. За книгата си „Пролет в Родината“ Паспалеева е включена в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1980 г.

1980 г.

илюстрация

Борислав Стоев е български художник, график и илюстратор. Роден е на 21 септември 1927 г. в София. През 1953 г. завършва Националната художествена академия. През 1962 г. е художник-постановчик на филма „Калоян“, през 1975 г. става главен художник на издателство „Български художник“. От 1984 г. е професор по илюстрация в НХА. От 1992 до 1996 г. е председател на Съюза на българските художници. Оформил и илюстрирал е над 400 детски книги. Освен в областта на илюстрацията и графиката работи и в областа на монументалното изкуство, рисунката, акварела... Има над 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина. За илюстрациите си към книгата „Кой какъв е и защо такъв е“, издадена през 1978 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1980 г.

1980 г. Проф.

д-р Вера

Лалева

превод Ганчева е

изтъкната

българска преводачка от скандинавски езици, издател, университетски преподавател и автор на книги, очерци, научни трудове. Особено известни са преводите ѝ на „Пипи Дългото чорапче“, „Три повести за Карлсон“ и „Братята с лъвски сърца“ от Астрид Линдгрен, както и тези на творби от Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Артур Лундквист и други. На 10 януари 2008 г. шведският посланик в България ѝ връчва кралския орден „Северна звезда“ за съществения принос на Вера Ганчева към разпространението на шведската култура. За превода си на книгата „Три повести за Карлсон“ на Астрид Линдгрен, издадена през 1979 г., е вписана в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1980 г.

1982 г.

текст

Дора Петрова Габе (истинско име Изидора) е родена на 28.08.1888 г. в с. Харманлък, Добричко. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет и учи френска филология в Женева и Гренобъл. През 1925 г. по поръчение на Министерство на народната просвета редактира библиотечната поредица „Библиотека за най-малките“. Редактор е и на детското списание „Прозорче“. Габе е сред учредителите на българския ПЕН-център и негов председател. Книгите й за деца са сред класическите произведения на българската детско-юношеска литература. Умира на 16.11.1983 г. в София. За книгата си „Мълчаливи герои“ е включена в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1982 г.

1982 г.

илюстрация

Проф. Иван Димов е роден на 19 февруари 1943 г. в с. Маломир, Ямболско. През 1970 г. завършва НХА, специалност „Илюстрация”. Член е на СБХ и е преподавател в НХА. Работи в областта на графиката, илюстрацията и живописта. Картините му включват почти всички познати художествени техники – акрил, масло, графика, акварел, рисунка, колаж. Експериментира с фолклора, приказките, поезията. Иван Димов има редица самостоятелни изложби в страната и чужбина. За илюстрациите си към книгата „Брат брата си брани“, издадена през 1981 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1982 г.

1982 г.

превод

Христо Василев Радевски, български поет, публицист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач, е роден в село Белиш, Троянско, на 10 октомври 1903 г. Следва романска филология в Софийския университет. Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното списание “Звънар”. Председател е на Съюза на българските писатели (1949-1957), а от 1948 до 1962 г. е член на Управителния съвет на СБП. Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на много книги за деца: “Събко-Зъбко”, “Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата”, “Наопаки” /1943/ и други. За превода си на книгата „При вълшебниците“, издадена през 1981 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1982 г.

1984 г.

текст

Николай Иванов Маринов (псевдоним Николай Зидаров) е роден на 28.09.1921 г. в село Въбел, Търговищко. Издава в. "Язовир" в Търговище. Завършва Държавната политехника в София. Сътрудничи на много вестници и списания. Пише стихове за деца и възрастни. Поканен е от Асен Босев и Петър Стъпов да работи във в. "Септемврийче". Издава 35 стихосбирки за възрастни и 15 за деца като : "Незабравки" (1962), "Игликите са подранили"(1966), "Детски небеса" (1967), "Легенди от бръшлян" (1968), "Усмивка с дъх на цвете" (1977), "Ден под дъга" (1978), "Весели вълшебства" (1979), "Великденчета" (1982), "Обички от черешки" (1986) и други. Умира на 15.11.2007 г. За книгата си „Камбани на щастливо детство“ е включен в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1984 г.

1984 г.

илюстрация

Стоян Анастасов е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1984 г. за илюстрациите си към книгата „Приказен свят“ на Ангел Каралийчев, издадена през 1983 г.

Милен Маринов е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1984 г. за превода си на руски език на книгата „Цветни стъкълца“, събрала творби на П. Р. Славейков, Елин Пелин и Дора Габе и издадена от изд. „Свят“ през 1982 г.

превод

1986 г.

текст

Георги Струмски (псевдоним на Георги Асенов Йорданов) е автор на стихове за деца и възрастни, поеми, разкази и повести. Роден е на 25.11.1932 г. в с. Слокощица, Кюстендилско. Завършва българска филология в Софийския университет през 1955 г. В началото на 60-те години на ХХ век постъпва на работа като редактор в Радио София. Завежда отдел „Детско-юношеска литература“ в издателство „Български писател“ (1966-70). През 1970-те години Струмски написва произведенията си за деца „Наско Защото“(1970), „Големият и малкият“(1972) и „Художникът и слънцето“(1973). Носител е на наградата „П. Р. Славейков“ за детската си книга „Бяло, зелено, червено“, отпечатана през 1972 г. Умира на 8 юли 2013 г. За книгата си „Портрети на момичета и момчета“ е включен в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1986 г.

1986 г.

илюстрация

Симеон Здравков Венов е роден на 25.07.1933 г. в София. През 1957 г. завършва илюстрация и оформяне на книгата в НХА. Определя се като "график до мозъка на костите". Секретар е на секция „Графика“ в СБХ (1979). Работи в областта на изящната графика и като илюстратор. Илюстрациите на Венов могат да се видят и в изданието на „Чичовци“ от Иван Вазов, което той украсява през 1966 г. Венов умра през 1999 г. За илюстрациите си към книгата „Синята брада“ на Шарл Перо, издадена през 1984 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1986 г.

1986 г. Пенка

Стефанова

Пройкова е

превод български преводач,

родена

на 31.01.1925 г. в гр. Пловдив. Завършва гимназия с класически профил и френска и руска филология

в Софийския

университет.

През

петдесетте

години

постъпва в Държавно издателство „Народна култура“ като коректор, става редактор от френски език и в края на кариерата си е завеждащ редакция „Западни литератури“ в издателството. Сред преводите й са творби на Жул Верн, Анатол Франс, Алфонс Доде, Оноре дьо Балзак, Жорж Санд, Гюстав Флобер, Емил Зола, Александър Дюма-баща и много други. За превода си на книгата „Дребосъчето“ на Алфонс Доде, издадена през 1983 г., е вписана в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1986 г.

1988 г.

текст

Валери Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач. Роден е на 22.04.1920 г. в София. Един от основателите и зам.-гл. редактор на в. „Стършел“. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство "Български писател", народен представител в VII. ВНС. Академик на БАН (2003). Автор е на множество поеми, стихотворни цикли, пътеписи, пиеси, сатирични стихотворения и поеми и детски произведения. Пише сценарии за игрални филми, за киноновели и анимационни филми. Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков. Носител на редица престижни отличия. За книгата си „Пет приказки“ е включен в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1988 г.

1988 г. Тоня

Рускова

Горанова е

илюстрация

българска художничка -

илюстраторка.

Родена през 1949 г. в София. През

1975

г.

завършва

специалност илюстрация в Националната

художествена академия. Работи като живописец, илюс-тратор и график. Илюстрирала е изцяло над 170 издания. Сътрудничи на български, японски, английски, немски и американски издателства. Илюстрира

множество

книги, читанки и

учебници

за

основното

образование и е смятана за един от най-добрите илюстратори на детска литература. За илюстрациите си към книгата „Патиланци“ на Ран Босилек, издадена през 1985 г., е вписана в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1988 г.

1988 г.

превод

Марко Ганчев Маринов е роден на 13.02.1932 г. в с. Марча, Габровско. Завършва гимназия в Дряново и българска филология в Софийския университет през 1954 г. Работи като редактор във в. "Народна култура" и "Стършел". До 1992 г. е гл. редактор на в. "Литературен форум". Той е поет и преводач, автор на литература за деца. За превода си на книгата „Кое нещо е добро и кое е лошо“ на Владимир Маяковски, издадена през 1986 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1988 г.

1990 г.

текст

Димитър Гулев е роден на 29.09.1927 г. в София. Завършва политическа икономия в Софийския университет. Работи във в. "Септемврийче", Българска кинематография, зам.-директор е на издателство

"Български

писател",

зам.-главен

редактор

на

в.

"Литературен фронт". Член на СБП. Автор е на новелите "Съзряване", "След празника", "Две сестри", на романа "Виза за два дни", на сборниците с разкази "Връстници", "Бели взривове", "Случка през лятото", "Тихата долина", "След празника" и др. Автор е и на произведения за деца. За книгата си „Аз, Севаст Огнян“ е включен в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1990 г.

1990 г.

илюстрация

Николай Николов Стоянов е роден на 25 .02.1926г. Завьршва висшето си образование в Софийския университет. Член е на СБХ от 1963 г. Работи като художник-редактор във в. „Септемврийче” и сп. „Славейче” дълги години. Участва в многобройни престижни прояви и печели редица отличия. Той е от авторите, които години наред постоянно и последователно работят със самобитен и оригинален стил за българската илюстрация. Познат е на широката публика с илюстрациите си за популярни книжки за деца като Български народни приказки, приказки от Братя Грим, за текстове на Дора Габе, Ангел Каралийчев, Асен Босев, Михаил Лъкатник, Цветан Ангелов и др. За илюстрациите си към книгата „Деца с крилца“ на Радой Киров, издадена през 1987 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1990 г.

1990 г.

превод

Александър Миланов Александров е роден на 10.10.1933 г. в с. Овчи кладенец, Ямболско. Завършва Руска филология в Софийския университет през 1957 г. Работи като учител, а след това като редактор във в. "Народна младеж" (1959-1960), "Студентска трибуна" (1962), в сп. "Смяна" (1963-1967, 19691978), в издателствата "Народна младеж" (1967-1969), "Наука и изкуство" (1978-1981), "Народна култура" (1981-1985). От 1985 до 1991 г. е зам.-гл. редактор на сп. "Апропо". Член е на Съюза на журналистите, Съюза на преводачите (негов председател от 1991 г.) и Съюза на писателите. Автор е на повече от 20 книги, измежду които сатирични стихове, лирика и произведения за деца. Превел е от руски, немски и унгарски около 30 хиляди стиха. За превода си на книгата „Приказки“ на Александър Пушкин е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1990 г.

1992 г.

1994 г. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 г. Завършва българска филология в Софийския университет. Автор е на повече от 25 сборници със стихове. Председател на Българския ПЕН – център. Автор е на няколко книги за деца: ”Папагалчето Браво”, ”Как планината отиде на море”, ”Магаре с крила”, ”Приказки за Румпи-румп”, ”Туфо рижия пират” и др. Хумористичният му роман “Туфо рижият пират” и последвалата финална част “Туфо рижата звезда” са между найпопулярните книги за деца на Георги Константинов у нас. Заедно с многократните български издания, книгата е издадена и на десетина европейски езици: френски, немски, руски, полски, украински и др. През 1994 г. с книгата си „Туфо рижият пират“ е номиниран за наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ в категория „Автор“.

1994 г. Тоня

Рускова

Горанова е

българска художничка -

илюстраторка.

Родена през 1949 г. в София. През

1975

г.

завършва

специалност илюстрация в Националната

множество

книги, читанки и

учебници

за

основното

образование и е смятана за един от най-добрите илюстратори на детска литература. През 1994 г. Горанова е номинирана за наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ в категория „Илюстратор“.

1994 г.

текст

Кина Къдрева е родена в Бургас през 1931г. Завършва българска филология в Софийския университет. Започва да пише приказки за деца. Леда Милева я кани за редактор на “Лека нощ, деца” в БНТ, където Къдрева работи дълги години. Нейно дела са редица емблематични телевизионни предавания от онова време – „Климент пее и рисува”, „Вълшебната ракла”, „Магазинчето на приказките”, „Две ръчички - десет пръста”, „Оркестър горски музиканти”, „Пееща азбука”. Сред творбите й са книгите „Синята камбанка”, „Хиляда златни рибки”, „Приказка за палавото скакалче”, „Таралежчето Черешко”, както и приказките

за

деца

възрастни “Принцесата

фантазьора“ и „Вълшебника и хитреца“. За книгата си „Приказка за палавото скакалче“ е включена в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1994 г.

1994 г. Регина

Далкалъчева

завършва

илюстрация Националната

художествена

академия. Илюстрира български народни приказки, приказките на Х.К. Андерсен и братя Грим. Тя е преподавател в Националната художествена академия и ръководител на катедра “Книга и печатна графика”. За илюстрациите си към книгата „Приказка за палавото скакалче“ на Кина Къдрева, издадена през 1992 г., е вписана в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1994 г.

1994 г.

превод

София Бранц е родена през 1949г. Работи като редактор в редица издателства, сред които и „Народна култура”. Тя е сред най-плодовитите български преводачи от руски език. В неин превод са излезли творби на Борис Пастернак („Доктор Живаго”), Осип Манделщам, Паустовски, Исак Бабел. За превода си на сборника с уралски приказки „Малахитовото ковчеже“ на Павел Бажов е вписана в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1994 г.

1996 г. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 г. Завършва българска филология в Софийския университет. Автор е на повече от 25 сборници със стихове. Председател на Българския ПЕН – център. Автор е на няколко книги за деца: ”Папагалчето Браво”, ”Как планината отиде на море”, ”Магаре с крила”, ”Приказки за Румпи-румп”, ”Туфо рижия пират” и др. Хумористичният му роман “Туфо рижият пират” и последвалата финална част “Туфо рижата звезда” са между найпопулярните книги за деца на Георги Константинов у нас. Заедно с многократните български издания, книгата е издадена и на десетина европейски езици: френски, немски, руски, полски, украински и др. През 1996 г. с книгата си „Туфо рижият пират“ е номиниран за втори път за наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ в категория „Автор“.

1996 г. Тоня

Рускова

Горанова е

българска художничка -

илюстраторка.

Родена през 1949 г. в София. През

1975

г.

завършва

специалност илюстрация в Националната

множество

книги, читанки и

учебници

за

основното

образование и е смятана за един от най-добрите илюстратори на детска литература. През 1996 г. Горанова е номинирана за наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ в категория „Илюстратор“ за втори път.

1996 г.

текст

Йордан Радичков е роден на на 24.10.1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. Той е сред най-известните и самобитни български писатели, автор на романи, пиеси, разкази за деца и възрастни, очерци. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Публикува първите си импресии, разкази и очерци още през 1949 г. През 1959 г. издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората”. Следват сборниците „Прости ръце”, „Обърнато небе”, „Шарена черга” и други. Сред най-известните му творби за деца са сборниците с разкази „Ние, врабчетата” и „Малки жабешки истории”. Йордан Радичков е номиниран два пъти за Нобеловата награда за литература. Носител е на много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Умира в София на 21 януари 2004г. За книгата си „Малки жабешки истории“ е включен в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1996 г.

1996 г.

илюстрация

Костадинка Измирлиева е родена в София през 1954г. Завършва Националната художествена академия. Илюстрира десетки книги. Участва в много национални и международни изложби. Носител е на наградите „Южна пролет”, както и „Най-добра книга на годината” за 1983 г. През 1996г. е включена в Почетния списък на Международния съвет за детска книга за работата си по книгата „Баба разказва” – сборник с 46 от най-популярните български народни приказки. Илюстрациите й са с фолклорни елементи и гротесков хумор. За илюстрациите си към книгата „ Баба разказва“ – сборник с 46 от най-популярните български народни приказки, издаден през 1995 г., е вписана в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1996 г.

1996 г.

превод

Ивета Милева е българска поетеса и преводачка. Родена е през 1947 г. в София. Завършва немска и френска филология в Софийския университет. Освен автор на собствени книги, тя е преводач на множество пиеси, поезия, есета, художествена литература за деца и възрастни. Професор по германистика в Софийския университет. За превода си на книгата „Австрийски приказки“, издадена през 1995 г., е вписана в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1996 г.

1998 г.

текст

Иван Цанев Иванов е български поет и автор на детска поезия. Роден е през 1941г.в с. Острица, Русенско. Завършва

руска и българска филологии в Софийския университет.

Работи като редактор и литературен консултант във в.”Студентска трибуна”,

сп.”Родна

реч”,

сп.”Пламък”,

сп.”Славейче”,

вестник

„Литературен форум“, както и в издателствата „Български художник“ и „Български писател“. Първите му творби са отпечатани през 60-те години на ХХ. век. Първата си стихосбирка - „Седмица“ - издава през пролетта на 1968 г. За деца е издал над десет стихосбирки, сред които ”Дневно щурче”, “Чухалче”, “Три сестрички”, “Училище за слънчогледи”, “Питанки и чуденки”, “Весела мистерия” и др. За книгата си „Весела мистерия“, издадена през 1996 г., е включен в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1998 г.

1998 г.

илюстрация

Виктор Паунов е роден през 1957 г. в София. Завършва художествена гимназия и НХА, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“. След дипломирането си работи като художествен редактор в издателствата „Наука и изкуство“, „Издателство на БАН“, „Петър Берон“, „Военно издателство“. От 1994 г. е преподавател по илюстрация и графичен дизайн в катедра „Книга и печатна графика“ на НХА. От 2010 г. е професор. Участвал е в национални изложби на илюстрацията и изкуството на българската книга. Негови илюстрации са показвани и на биеналетата в Словакия, Унгария, Австрия, САЩ. Носител е на множество награди за илюстрация на детски книги. За илюстрациите си към книгата „До немай къде и обратно“ на Петя Александрова, издадена през 1997 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1998 г.

1998 г.

превод

Кръстьо Станишев е роден през 1933 г. в Бургас. Завършва българска филология. Работи като редактор във в. „Литературен фронт“, сп. „Родна реч“, издателство „Български писател“. Той е автор на поетични книги, преводач на поезия, автор за деца. За деца е издал над четиридесет книги, сред които "Облак ранобуден" (1970), "Кой ще каже" (1984), "Вълк във влак" (1985), "Лесна азбука" (1987), "Ключе за устата" (2001) и други. Кръстьо Станишев превежда от английски, немски и руски език (Пушкин, Лермонтов, Гьоте, Йозеф Гугенмос, Райнер Кунц и др.). Негово дело е първият пълен превод на Гьотевия „Фауст” през 1980 г. Отличаван е с множество български и международни награди за поезия, поетически превод и детска литература. За превода си на книгата „Момче, мечок и балон“ на Йозеф Гугенмос, издадена през 1997 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 1998 г.

2000 г.

текст

Лиана Даскалова е родена през 1927 година в Перущица. Завършва гимназия в Перник и право в Софийския университет. Започва да пише за деца покрай собствените си синове и дъщеря. Автор е на многобройни стихосбирки за възрастни и сборници със стихове, поеми и приказки за деца. Сред тях са "Майчина целувка", "Мечов буквар", "Ключ от бащината къща", "Врабчова дружина", "Будилниче-приспивниче" и др. Лиана Даскалова превежда от руски, немски, словашки и френски език. Удостоена е с литературната награда на Министерството на просветата „П. Р. Славейков" за 1995 г., а през 2005 г. - с наградата на Съюза на българските писатели за детска литература за книгата „Шест вълшебни приказки”. За книгата си „Дядовата градина“, издадена през 1998 г., е включена в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 2000 г.

2000 г.

илюстрация

Венелин Вълканов е роден през 1942 г. в Севлиево. Завършва стенопис в Националната художествена академия. Работи в областта на илюстрацията, стенописа, живописта, графиката. Има над 100 илюстрирани книги за деца и възрастни, петнадесет от тях в Германия, Словакия, Полша, Унгария и Куба. Участва във всички национални изложби на илюстрацията. Има международни участия в Италия, Франция, Испания, Русия, Словакия и Китай. Негови живописни работи са притежание на галерии и частни лица в България и чужбина. За илюстрациите си към книгата „Детство Исусово: Томино евангелие“ на Иван Серафимов, издадена през 1999 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 2000 г.

2000 г.

превод

Красимир Мирчев е роден през 1949 г. в Симеоновград. Учи във френска гимназия и в Университета за национално и световно стопанство. Мирчев е известен преводач от френски, литературен критик и журналист.

Работи

като

дългогодишен

редактор

издателство

"Профиздат", главен редактор на сп. "Панорама", в издателска къща "Труд". Превеждал е класици и представители на съвременната френска литература като Стендал, Мопасан, Маргьорит Юрсенар, Ромен Гари, Чоран. За превода си на книгата „Фламандски легенди“ на белгийския класик Шарл дьо Костер, издадена през 1998 г., е вписан в Почетния списък на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ през 2000 г.

След 2000 г. България не участва в номинациите за наградата „Ханс Кристиан Андерсен“...

Изследване на www.Detskiknigi.com и „Аз чета – сайтът за твоята книга“