Ñ
амоков заема несъмнено достойно място в българската културна история. Със създаването на музейна сбирка през 1930 г. в града е поставено началото на професионалните занимания с културно-историческото наследство на този възрожденски град. През 1936 г. музеят е утвърден с правилник от Министерство на просвещението. Под вещото ръководство на известния български етнограф проф. Христо Вакарелски през 1938 г. е организирана първата етнографска изложба, а през 1940 г. е построена музейната сграда по проект на арх. Ю. Юрданов. Музейните фондове се комплектоват с емблематични творби на самоковските зографи икони и щампи; с произведения на художествените занаяти; с документи, фотографии, съвременно изкуство, находки от археологически разкопки. От 1957 г. музеят има постоянна експозиция. Създаването на музейната институция в Самоков дължим на художниците Христо Йончев-Крискарец, проф. Васил Захариев, Наум Хаджимладенов, Слави Генев, Георги Белстойнев и на многобройните дарители. Поредицата „Галерия самоковски художници” представя творчеството на възрожденски и съвременни художници, родени или работили в Самоков, и колекциите на музея.
Нина Христовска директор на Исторически музей – Самоков
Автопортрет Захари Зограф 76/60, м.б./п., около 1840 г. Национална художествена галерия
ЗАХАРИЙ ХРИСТОВИЧ ЗОГРАФ живописец от Самоков Най-известният възрожденски художник от Самоков е подписвал своите творби със самочувствието на човек, осъзнал значимостта на своето творчество. В епохата на националното ни Възраждане той отбелязва своята народност – българин, и отечеството си – Самоков. В Бачковския манастир (1840) се е подписал „Захарий Х. Зограф болгарин” и изобразил себе си заедно с ктиторите, а в църквата на Троянския манастир (1847-49) до автопортрета си изписва: „Захариа Христович живописец от Самоков”. В съборния храм на Рилския манастир, където са най-значителните творби на Захари Зограф, паметният надпис гласи:„Изобрази своим иконописним художеством Зограф Захариа Христович от Самоков 1844”. Надписът в църквата на Преображенския манастир (1849) е още поподробен: ”Изобразися настоящая церков рукою Захариа изографа Христовича българин от македонски Самоков”. В манастира „Великата Лавра” в Света гора на Атон стенописите му са подписани на български и на гръцки: „Изобразися настоящата нартика рукою Захария Христовича живописца самоковчанина болгарина 1852 г.” Творчеството на именития ни съгражданин е оценено още в края на XIX в. Неговият любим учител Неофит Рилски, с когото води редовна кореспонденция, споменава в своето описание на Рилския манастир (1879) между изкусните зографи и Захарий. По-късно изследователи като проф. Иван Шишманов, проф. Богдан Филов, проф. Протич и др. му осигуряват запазено място в историята на българската култура. Роден през 1810 г. в семейството на основателя на Самоковската иконописна школа Христо Димитров (1745/50-1819), Захари Зограф се учи при своя брат Димитър Христов Зограф (1796-1860), от когото се еманципира твърде рано. От 1831 г. младият зограф се установява в Пловдив, където рисува икони за обновените църкви в града и околностите му, в Асеновград и в
Копривщица. От този период са и неговият известен Автопортрет, както и портретът на Неофит Рилски. Проф. Васил Захариев пише за заниманията му в Пловдив: ”Той ще направи усилия да се освободи от наследените семейни иконописни канони, ще вмъкне в композициите си с религиозна тематика битови мотиви, ще се опита да пише портрети, ще взима уроци при художници чужденци, ще рисува пейзажи, цветя, натюрморти, ще се занимава дори с анатомия и перспектива.” Всичко това приложил в стенописната украса на църквата „Св. Никола” в Бачковския манастир (1840). Според изследователя сцената на Страшния съд там е „стенописен памфлет”, изобличаващ безнравствените пловдивски първенци. Следващата година Захари Зограф се жени за Екатерина Хаджигюрова и се включва в изписването на новопостроената църква в Рилския манастир, където работят най-добрите български иконописци: Иван Иконописец и Коста Вальов, банскалиите Димитър Молеров и неговият син Симеон, Димитър Зограф. Работи и през 1842-1845 г. Стенописите на Захари Зограф заемат централно място в съборния храм. На една от северните стени на стълб изписва портрет на самоковския митрополит Йеремия, както и други ктиторски портрети. Колко ценен художник е бил Захари Зограф личи и от факта, че през 1845 г. пашата на Самоков му поръчал да украси със стенописи конака. Декорациите в седемте багдатски стаи вероятно били пейзажи, вази, букети – наричани от самоковци „перя”, с каквито украсявали къщите, църквите, джамиите, синагогата. Църквите на Троянския манастир (1847) и на Преображенския манастир (1849) поел също като самостоятелна задача. Стенописите във Великата Лавра на Св. Атанасий в Света Гора на Атон (1852) и иконите за Зографския конак в Карея (1853) са според проф. Захариев лебедовата песен на Захари Зограф.
Оценката на неговото творчество като начало на възраждане на българското изобразителното изкуство (Б. Филов) вдъхновява самоковската общественост за създаване на музей в родния град на Захари Зограф. Формирането на колекцията „Из архива на Захари Зограф” започва през 1937 г. с дарението на неговата внучка Христина Кузмова, дъщеря на втория му син Христо Зографски (1845-1917). През 1952 г. с откупки от внучката Вера Хр. Мандел в музея постъпват още рисунки, копирки, щампи, западноевропейски гравюри, книги, сметководен тефтер. Последната откупка от внучката Елисавета Хр. Манова включва иконата „Св. Йоан Кръстител”, семейна реликва от работените през зимата на 1853 г. за Зографския конак в Карея. В екпозицията на музея се намират и часовникът, коланът и бастунът на Захари Зограф. През 1979 г. архивът е обогатен с 14 листа от колекцията на проф. Васил Захариев, автор на известната монография за Захари Зограф. Наследството на Захари Зограф е пръснато между няколко културни институции. Настоящият каталог представя творби от колекцията на Исторически музей-Самоков, която не дава пълна представа за творческия процес на зографа. Включени са също едни от най-известните му стенописи, автопортрети и портрети, без които би била бедна една публикация, посветена на 200-годишния юбилей на Захари Зограф. Невена Митрева уредник експозиции
Стенопис на Захари Зограф Храма „Свето Преображение” на Преображенския манастир, 1849 г.
Автопортрет Захари Зограф Преображенския манастир, стенопис 1849 г.
Автопортрет на Захари Зограф с ктиторите Храма „Св. Николай”, Бачковски манастир, стенопис 1840 г. Копие в ГХГ-Пловдив Автопортрет на Захари Зограф с игумена хаджи Филотей йеромонах Храма „Успение прсв. Богородица” на Троянския манастир, стенопис 1847-49 г. Копие в Исторически музей–Самоков
Автопортрет на Захари Зограф Храм „Покров прсв. Богородица” в Девическия манастир в Самоков, фрагмент от стенопис
„Покров на прсв. Богородица” Стенопис от Захари Зограф в църквата на Девическия манастир в Самоков с негов автопортрет, ок. 1839 г.
Стенопис на Захари Зограф Аязмото при в църквата „Св. Богородица Благовещение – Рибна”, Асеновград, 1838 г.
Стенопис на Захари Зограф Аязмото при в църквата „Св. Богородица Благовещение – Рибна”, Асеновград, 1838 г.
Лъв и слон от фазада на манастирската канцелария в Троянския манастир Стенопис на Захари Зограф, 1848 г.
Иконостасът на църквата „Св. Св. Константин и Елена” в Пловдив с икони на Захари Заграф, 1836-40 г.
Щампа „Иконостасът на църквата Св. Троица във Виена”, 1822 г. Гравюра на метал, 54/54. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера ЗографскаМандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Икона „Св. Йоан Кръстител” с житийни сцени Захари Зограф 70/49,5, ок. 1853 г. Закупена от неговата внучка Елисавета Зографска-Манова, Исторически музей-Самоков
Портрет на Неофит Рилски Захари Зограф М.б./пл., 84/63,5, 1838 г., Национална художествна галерия
Портрет на Християния Захари Зограф М.б./пл., 81,5/58, ок. 1845 г., Национална художествна галерия
Екзотичен пейзаж Надпис с почерка на Хр. Семерджиев „Пейзаж от Захари Хр. Зограф Бачковския манастир”. Дебела хартия с темпера, 30,5/23. От ръкописа на Христо Семерджиев, ИМ-Самоков
Водопада при Бачково Захари Зограф Акварел с черна боя (размит черен туш), 32/25, ок. 1840 г. Из архива на Захари Зограф, дарение от неговата внучка Христина Зографска-Кузмова 1937 г., Исторически музей-Самоков
Благовещение и Рождество Христово Икона на платно (мушама) двойна, м.б./п, 103/35. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Архитектурни мотиви Захари Зограф Рисунка с размит туш, 15,5/83,5, недатирана. Колекция на проф. Васил Захариев, Исторически музей-Самоков
Матер Божия Захари Зограф Проект за икона, рисунка с туш, 46,5/39. Из архива на Захари Зограф, закупен от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Исус Христос Захари Зограф Проект за стенопис, рисунка с туш и молив, 56/46. Из архива на Захари Зограф, закупен от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Исус Христос Вседържител Захари Зограф Проект за икона, рисунка с молив, 40,5/30,5. Из архива на Захари Зограф, закупен от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Св. Никола Захари Зограф Проект за стенопис, рисунка с молив, 41/30,2. Из архива на Захари Зограф, закупен от неговата внучка Вера ЗографскаМандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Евангелист Захари Зограф Копирка, рисунка с туш и молив, 41/30,5. Из архива на Захари Зограф, дарение от неговата внучка Христина ЗографскаКузмова 1937 г., Исторически музей-Самоков
Евангелист Захари Зограф Копирка, рисунка с молив, 38,5/30,5. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Св. Петка Захари Зограф Копирка, рисунка с молив и туш, 30,5/21. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Св. Йоан Предтеча Захари Зограф Копирка, рисунка с туш, 31/20,3. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Матер Божия със св. Алексий и св. Харалампий Захари Зограф Проект за икона, рисунка с молив, 30,5/41,5. Из архива на Захари Зограф, закупен от неговата внучка Вера ЗографскаМандел 1952 г., Исторически музейСамоков
Покров на прсв. Богородица Захари Зограф Двустранна рисунка с молив и акварел,33,5/23. Неизвестен произход, Исторически музей-Самоков
Житийна сцена „Богоявление” за икона „Св. Йоан Кръстител” Захари Зограф Рисунка с молив, 30/20,5. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Св. Мина на трон Захари Зограф Копирка, рисунка с молив, 27,5/20. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Св. Никола на трон Захари Зограф Копирка, рисунка с туш, 28/18,5. Неизвестен произход, Исторически музей-Самоков
Св. Иван Рилски Захари Зограф Рисунка с туш, 36/14. Неизвестен произход, Исторически музей-Самоков
Исус Христос Вседържител и Йоан Предтеча Захари Зограф Проекти за икони, рисунка с молив и акварел, 32/47, нач. 40-те год. на XIX в. Из архива на Захари Зограф, дарение от неговата внучка Христина ЗографскаКузмова 1937 г., Исторически музейСамоков, реставрирана
Двама пророци Захари Зограф Проект за стенопис, рисунка с молив, синя и карминена акварелна боя, 32/45,5. Неизвестен произход, Исторически музей-Самоков Двама пророци Захари Зограф Проект за стенопис, рисунка с молив,синя и карминена акварелна боя, 30,5/43,5. Колекция на проф. Васил Захариев, Исторически музей-Самоков
Главички на два ангела Захари Зограф Рисунка с молив, 18,5/19. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Етюд на крака Захари Зограф Рисунка с молив, 26,5/21. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Голи тела –къпещи се жени Захари Зограф Рисунка с туш, 21/25. Из архива на Захари Зограф, дарение от неговата внучка Христина ЗографскаКузмова 1937 г., Исторически музей-Самоков
Исус Христос Вседържител Захари Зограф Проект за икона, рисунка с туш, 35,5/22. Колекция на проф. Васил Захариев, Исторически музей-Самоков
Исус Христос Вседържител Захари Зограф Проект за икона, рисунка с туш, 41/29,2. Колекция на проф. Васил Захариев, Исторически музей-Самоков
Св. Йоан Предтеча Захари Зограф Проект за икона, рисунка с туш, 35,4/22. Колекция на проф. Васил Захариев, Исторически музей-Самоков
Св. Йоан Предтеча Захари Зограф Проект за икона, рисунка с молив, 41/30,5. Колекция на проф. Васил Захариев, Исторически музей-Самоков
Портрет на жена – Захари Зограф Рисунка акварел, 13,5/11,5. Из архива на Захари Зограф – вероятно скици от „французката академия”. Закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Портрет на жена в профил Захари Зограф Рисунка акварел, 8,6/10,8. Из архива на Захари Зограф – вероятно скици от „французката академия”. Закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музейСамоков
Св. Богородица – Захари Зограф Двустранна рисунка молив, въглен и размит туш, 11,/10,3. Из архива на Захари Зограф – вероятно скици от „французката академия”. Закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Пейзаж с храм и кипариси – Захари Зограф Рисунка с молив и акварел, 23,5/22,5. Колекция на проф. Васил Захариев, Исторически музей-Самоков
Аязмото при Кукленския манастир Захари Зограф Скица с молив, 1838 г., 15,5/10,5. Колекция на проф. Васил Захариев, Исторически музей-Самоков Голо тяло – Захари Зограф Етюд, рисунка с черна акварелна боя, 19/26. Колекция на проф. Васил Захариев, Исторически музей-Самоков
Стилизирани цветя Захари Зограф Копирки, рисунки с перо и черен туш. Из архива на Захари Зограф, закупени от неговите внучки Христина Зографска-Кузмова 1937 г., и Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков
Щампа „Матер Божия, Мойсей и Св. Катерина” Фрагмент от гравюра на метал, двуезична щампа на Синайския манастир „Св. Екатерина”, 1751-52 г. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков, реставрирана
Щампа „Матер Божия от Кикос” Фрагмент от гравюра на метал, 1778 г. Из архива на Захари Зограф, закупена от неговата внучка Вера ЗографскаМандел 1952 г., Исторически музейСамоков, реставрирана
Западноевропейски гравюри Фрагменти из архива на Захари Зограф, закупени от неговата внучка Вера Зографска-Мандел 1952 г., Исторически музей-Самоков