Българска Наука 63 by Българка Наука

Наука Българска

И ! Ч Е У А ЕЧ Н В О П

www.nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Брой 63, Януари 2014

http://nauka.bg

Продуценти: Петър Теодосиев Росен Теодосиев

Гледайте целия филм: 1912.NAUKA.BG

сп. Българска Наука брой 63 2

Сценаристи: Антоан Тонев Радослав Тодоров

http://nauka.bg

Режисьор Борис Грозданов

(Не)обикновените животни Чавдар Черников (Не)обикновените животни... Би било вярно да се каже, че животните и взаимоотношенията между тях описани в книгата са необикновени и уникални, но все пак мисля, че скобите са на място, защото всичко, което се случва в живата природа е просто част от живота на планетата Земя. Читателят ще се срещне със скорпиони, отровни жаби, охлюви и октоподи, дори отровни птици, ще се запознае с малко познатите страни на паразитизма, любовното поведение и канибализма в животинското царство.

Търсете книгата в Български книжици!

сп. Българска Наука брой 63

чай Поръ а т Книга Сега!

3 http://nauka.bg Издателство “Българска Наука”

В този брой! Владимир Божилов докторант по астрофизика интервю - 12 стр.

10-те най-добри научни истории 16 стр.

БГ Наука е създадено

Научни пожелания за 2014 - 21 стр.

от Росен и Петър Теодосиеви, автори на популярния български портал за наука, история и технологии www.nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

БГ Наука може да се

използва като учебно помагало по история, физика биология и т.н. Материалите в списанието са поднесени по приятен и удобен начин за възприемане.

Интерактивни технологии- 32 стр.

БГ Наука е безплатно,

защото знанието трябва да достига до всеки.

БГ Наука е електронно

издание, за да може всеки българин навсякъде по света да има достъп до него.

http://nauka.bg

Враните - 46 стр.

В този брой!

Събиране и съхранение на образци за генетични изследвания - 73 стр.

Луций Корнелий Сула Феликс - 85 стр.

Симултантно лечение при гилотинна ампутация на долен крайник в комбинация със свободна кожна автотрансплантация- 93 стр.

Процес на изграждане на C4ISR системи на народна освободителна армия - 96 стр. сп. Българска Наука брой 61 63

Организацията, системата и какво се крие зад означението 98/2 - 101 стр.

5 непопулярни факта за популярните социални мрежи - 139 стр.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63 6

Очаквайте прожекции из страната! http://nauka.bg

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

НАУКА Ние от Сдружение „Форум Наука“ имаме спечелен проект “Българска Наука в действие“

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15492 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15497

участие на представители на научни и университетски среди, НПО, държавни институции, студенти и докторанти и всички, проявяващи интерес към темата. Ще бъде напечата сборник с всички публикации и доклади от конференцията, който ще включва и материали, свързани с проекта, както и най-значимите моменти от проведеВ рамките на проекта, ние от Сдруже- ните дейности в проекта. ние „Форум Наука“ ще осъществим контакти с поредица такива институ- Много бихме се радвали ако вашата ции, ще проведем срещи на място с научна работа и научната институция техните ръководители и научни еки- влезе в сборника. Ще бъде чудесно да пи, ще заснемем интервюта и репорта- работим заедно за популяризиранежи и ще напишем статии, придружени то на науката и научните работници в със снимков и видео материал. Съ- България. браната информация след съответната обработка ще се публикува в елек- Дейностите и целите на проекта „Бълтронното списание „Българска Наука” гарска наука в действие“ може да на- http://nauka.bg, което е собственост мерите в прикачения файл или на съна Сдружението. ответните линкове: сп. Българска Наука брой 63

елта на проекта „Българска наука в действие“ е проучване на институции в България, занимаващи се с наука, популяризиране на техните дейности и проекти, както и отделни български учени, работещи върху важни научни проблеми и постигнали важни резултати.

От най-добрите материали ще бъде създаден електронен сборник, който ще може да се изтегли безплатно. Планираме провеждане на публична дискусия в края на проекта – конференция по проблеми, свързани с формулирането на публичните политики за развитието на науката в България, с

http://nauka.bg

http://nauka.bg/forum/index. php?showtopic=15492 http://nauka.bg/forum/index. php?showtopic=15497 Петър Теодосиев - 0885811386 БГ Наука

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

НАУКА

Ние отново четем!

дружение „Щастливо дете” и електронното списание „Българска Наука” разработи проект в сферата на неформалното образование с цел разширяване и обогатяване знанията на младежи в неравностойно положение и по-конкретно на незрящи.

Основна част от проекта е участниците и доброволците към него да прочетат на глас и запишат статии, съобразени с учебния материал и подходящи за младежи от 16 до 18 годишна възраст.

сп. Българска Наука брой 63

Материалите ще се обработят от участниците в проекта чрез техниката, която е закупена вече по проект „ПоПроекта „Почети ми“ http://readme. чети ми“ http://readme.nauka.bg за nauka.bg – имаше огромен успех и реализацията му. надмина всички очаквания и планувани резултати. По време на проекта се предвижда също така да бъде подготвен за издаИдеята на този проект „Прочети ми“ е ване и отпечатване два дайджеста спеда разширим дейностите, които започ- циално създадени за младежите в ненахме с проекта „Почети ми“ http:// равностойно положение, включващи readme.nauka.bg още преди година. най-интересните и най-високо оценеПроектът среща голямо одобрение и ни материали. Това ще бъдат два спепостоянно имаме запитвания за още циално създадени броя на списание материали. „Българска Наука“

http://nauka.bg

НАУКА

www.nauka.bg – като всеки брой ще се изчете от доброволци и запише на CD. Два броя по 500* бройки + два различни CD-та по 500* бройки. Предвидели сме по три месеца работа за всеки един брой, за да имаме време за подготовка, прочит, редакция и разпространение. Разпространението ще стане лесно и бързо с вече осъществените контакти по предния проект „Почети ми“ http://readme.nauka.bg .

ние, сираци и младежи в неравностойно положение като, чрез улесняване на достъпа им до подбраните материали, целим приобщаването им към неформалното образование, запознаването им с научна и научно-популярна литература, и в крайна сметка подпомагане на образованието и интеграцията им.

*Бройките не са окончателни, тъй като финансовата част на проекта е съкраПроектът е насочен към подпомагане тена с 500 евро. на децата и младежите с увредено зре-

сп. Българска Наука брой 63

Свържете се с нас: admin@nauka.bg petar@nauka.bg rosen@nauka.bg

http://nauka.bg

НАУКА

Владимир Божилов докторант по астрофизика - интервю

сп. Българска Наука брой 63

Моля, представете се... Казвам се Владимир Божилов и съм докторант по астрофизика и астрономия към Физически Факултет на СУ, като съвсем скоро ми предстои предзащита на дисертационния труд. Освен това съм научен редактор в сп. ВВС ЗНАНИЕ.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? Мой ръководител като докторант в катедра Астрономия на Физически Факултет на СУ е доц. д-р Евгени Овчаров. Заедно с него участваме в международни кампании по изследване на далечните ядра на активни галактики – т.нар. квазари и блазари. Освен това, заедно с нашия екип, успяхме да задействаме и вече имаме успешни наблюдения и научни резултати от изследвания от Студентската астрономическа обсерватория – Плана, която на практика отвори очите на София към Космоса. Кое Ви запали към науката и кога се случи това? В десети клас прочетох книгата на Стивън Хокинг „Кратка история на времето“. Реших, че няма по-голяма задача от това, да се опитам да разгадая тайните на Вселената и да споделя

http://nauka.bg

това с всички. И ето – днес съм (почти) доктор по астрофизика и активен популяризатор на науката астрономия. В коя научна област (или в кои научни области) са Вашите занимания в момента? Като астроном се занимавам с изследване на далечни галактики, имам интерес към космологията и към търсенето на живот извън Земята – това е т.нар. наука астробиология. По тази тема имам издадена и научнопопулярна книга, написана в съавторство с

НАУКА

д-р Камен Нам – „Живот и Вселена“.

дународно признание. Един пример: една четвърт от всички открити т.нар. „нови“ (специален тип избухващи двойни звезди) в галактиката Андромеда, са дело на нашия екип, открити са основно под ръководството на доц. д-р Евгени Овчаров и другите колеги от катедрата. Това е сериозен научен принос, но имаме и много други.

Какво беше заглавието на Вашата последна публикация? Последната ми публикация е одобрена за публикуване в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society – едно от най-престижните издания по астрономия. Заглавието й е Optical Photopolarimetry of Blazar OJ287 , а автори сме: Владимир Божилов, Евгени Има ли около Вас млади хора, Овчаров и Григор Николов. които искат да се занимават с наука? Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? Науката в България има бъдеще единствено и само при активна и дългосрочна държавна политика в нейна полза. Това означава увеличение от поне два пъти на процента от БВП, отделян за наука, последвано от реформа в образователната система и приоритетно финансиране на определени научни области.

сп. Българска Наука брой 63

Как оценявате работата на екипа си? Работата на нашия екип е много успешна. Като цяло астрономията в България е класирана на първо място спрямо другите фундаментални науки съгласно международно изследване от 2010 г., което е публикувано и на официалната страница на Националната астрономическа обсерватория Рожен. Резултатите на нашия екип от катедра Астрономия на Физически факултет на СУ за последните години са десетки научни публикации в реномирани издания, множество доклади на научни и международни конференции и меж-

http://nauka.bg

НАУКА

сп. Българска Наука брой 63

За щастие, да. Проблемът обаче е, че условията, при които се налага да работят младите учени у нас като цяло, са обидни. Високата квалификация на астрономите и физиците им позволява лесно да се реализират в други области (например информатика) и в един момент, когато защитят магистърска или докторска степен, и вече им се налага да хранят семейство, се преориентират към някаква нормално платена работа.

го свобода по отношение на научните проекти, но пък ще имате адекватно заплащане и добри възможности за реализация. Минусът обаче е, че на всеки две до четири години ще трябва да кандидатствате за нова научна позиция, която може да се окаже в друга държава и така постоянно да се местите – просто такава е системата. Може би най-доброто е да завършите магистър у нас, след което отидете в чужбина като докторант, да направите еднадве специализации и да се надявате, Какво бихте казали на хората, че в България нещата са се променили които все още се колебаят дали през това време, за да се върнете у нас. да се занимават с наука в България? Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България Ако наистина искате да правите наука, спрямо науката? то това може да стане и у нас. В областта на астрономията определено има БВП за наука трябва да бъде увеличевъзможности за добра научна рабо- но значително. Каквато и реформа да та у нас, тъй като имаме много добро се направи, докато няма пари – няма обучение на международно ниво в ка- да има и интерес на млади хора, които тедра астрономия към СУ, а едновре- да завършат тази професия. менно с това разполагаме с достъп до телескопите на НАО Рожен. Но в Бъл- Занимавали ли сте се с нещо гария най-вероятно ще ви се наложи друго извън научната работа? да работите на поне още едно място, ако решите науката да бъде Вашето Научен редактор съм на сп. ВВС ЗНАпоприще за постоянно. НИЕ към днешна дата, занимавал съм В чужбина няма да имате толкова мно- се с програмиране и уеб-дизайн.

http://nauka.bg

НАУКА

Хапчета знание всеки ден Милена Петкова, мениджър Знание, Карол

е, не е шега. На английски звучи така – knowledge pills. Но не са буквално таблетки, които можете да изпиете с чаша вода и да получите наготово знания. Почти толкова лесно е. Гледате едно кратко видео и научавате нещо веднага. Това е идеята на хапчетата знание. Кратко видео съобщение по тема, което ви дава синтезирано, кратка и ясна информация. Ако е вътрешнофирмена комуникация – може да бъде кратко обучение за нова система, представяне на продукт или технология, указания, разяснения по казус…Всичко, което може да спести време, което отделяме за срещи, изчакване на колеги, говорене на празни приказки…

Сп. „Българска Наука“ има автограф от Филип Карера. Той естествено е щастлив, че и в България някой говори за това и праща своето послание:

Цялата статия МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ в брой 62-ри на сп. „Българска Наука

Warm Regards, Filipe Carrera www.FilipeCarrera.com сп. Българска Наука брой 63

Message to Bulgarian readers: I’m very happy to know that Knowledge Pills Methodology (KPM) that I created in 2003 is being introduce to Bulgarian professionals, that can profit from this simple and effective form of transferring knowledge inside and outside organizations. This methodology is helping companies across the world to transfer knowledge at the speed that is demanded nowadays and I’m sure that Bulgarian organizations will see it as way being more effective in a more competitive market.

http://nauka.bg

НАУКА

10-те най-добри научни истории

Превод: Стефан Михов

приклюването на 2013 година, поглед назад ни разкрива една година, изпълнена с наука. Археолози разкриха древни цивилизации, учени изследваха отдалечени кътчета на слънчевата система, физици се взряха в самите нишки на реалността. От динозаври до вируси, до живота под древния лед, светът на науката изобилства от открития и много затруднява изтъкването само на някои от тях. Разказите, които следват са тези, които оживиха въображението ни през последната година, и тези, които предлагат преспективи за интригуващи и съдбоносни открития през идната година.

сп. Българска Наука брой 63

Ричард III – Преоткрит

Британският “крал в паркинга” е найголямата археологическа история на годината. През февруари, археолози от Лестърския Университет обявиха откритието на кости в гроб под паркинг, който принадлежал на Ричард III, който е управлявал Англия от 1483 до 1485 година. Костите на средновековния владетел носят белезите от битката, в която е бил убит, включае 8 рани на черепа му. Също така имал извит гръбнак, който може би е до-

http://nauka.bg

Гръбнакът на Крал Ричард III предполага, че е имал придобита идиопатична сколиоза, което значи, че причината е неясна и че болестта се развила след 10 годишна възраст.

принесъл за Шекспировия портрет на краля, представен като зъл

Хигс бозон – потвърден

След месеци, изпълнени със слухове и спекулации, физици обявиха през март, че наистина са го направили: зърнали са Хигс бозонът. За елемента,

НАУКА

3. Най-старото познато ДНК – анализирано

Бедрената кост на 400,000 годишния човекоподобен от Сима де лос Уесос, Испания

Списъкът с мистерии, заобикалящи първите хора, продължава да расте. През декември изследователи обявиха анализа си на най-старото човешко ДНК, намирано някога. То разкри мистерия на човешкото потекло. ДНКто може да принадлежи на непознат предшественик или може би на мистериозните Денисови Хора - изчезнал човешки вид, познат само от няколко останки кост. ДНК-то дойде от бедрена кост на човекоподобен, намерена в Испания, която датира 400,000 година назад. Преди анализа, най-старото човешко ДНК някога секвинирано* беше на 100,000 години. * Секвениране – процеса на определяне на точната поредност от бази изграждащи ДНК молекулата

4. Вода на милиярд години – открита Вода, открита в мина на 3.2 километра под повърхността на земята, се оказа на потресаващите 2.6 милиярда години, обявиха изследователи през май. Залежът, от който взели проба в мина

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

понякога още наричан “частицата на Бога”, има теория, че може да обясни как другите частици получават масата си. Физиците, които експериментират в Големия адронен ускорител на границата между Франция и Швейцария първи казаха, че почти сигурно са открили Хигс през 2012 година, но трябваше да анализират целогодишните данни, преди да се убедят напълно. Анализът ги направи напълно сигурни. Последвалата работа предполага, че частицата отговаря на очакванията на Стандартния Модел на физиката главната теория, която обяснява частиците и тяхните взаимодействия.

НАУКА

в Онтарио, е по-стар от многоклетъчния живот. Като един добър учен, главният изследовател Барбара Шеруд Лолар от Торонтския Университет, не можа да устои на жаждата. Какъв е вкусът на вода на милиард години? Ужасен. През юни Лолар каза, че е по-солена от морска вода и има консистенцията на кленов сироп.

които ядат въглероден диоксид, метал, сяра и амоняк, според микробиолозите. Откритието, обявено през декември е най-вероятно само първият порой новини от езерото. Учените още търсят във водни проби знак за едноклетъчен живот и се надяват да дълбаят под леда отново през следващото антарктическо лято.

сп. Българска Наука брой 63

6. Нов роднина на Т-рекс – открит

5. Животът в антрактическо езеро процъвтява

Артистичен поглед на Литронакс, т-рекс живял преди около 80 милиона години.

Огромното усилие да се дълбае в замръзнало езеро в Антартика се отплати тази година, когато учени обявиха, че са намерили живот в студени води. Езерото Уиланс, за пръв път изследвано от учени през януари, е дом на процъвтяващо общество на микроби

Преди 80 милиона години братовчед на Т-рекс с тясна муцуна е скитал из Ларамидия, островен континент, създаден от вътрешен морски път, който разделял Северна Америка на две. Тази година учените обявиха откритието на този древен звяр, наречен

http://nauka.bg

НАУКА

Lythonax argestes, в Национален монумент Гранд Стеъркейз Ескаланте (Grand Staircase-Escalante National Monument). Динозаварът е тясно свързан с Т-рекс, въпреки че ги делят повече от 10 милиона години. Палентеолозите казват, че близката връзка между двата вида води до извода, че родът на Tyrannosauridae* се разделя по-рано от предполаганото. Това значи, че може би има още много тиранозаври и липсващи връзки, които чакат да бъдат открити.

нали иновативни невротехнологии), е готова да започне през новата година. Целта е да се подобри разбирането на мозъчните верижност, постижение, което учените се надяват да доведе до по-добро лечение на проблеми като Алцхаймер. Президентът Барак Обама обяви проекта през април. Планирането вече е започнало и 232 милиона долара от правителствени и частни средства са инвестирани в инициативата до Ноември. През декември Националният Здравен Институт обяви шест възможности за финансиране на учените, *Тиранозаврите са род динозаври от разработващи инструменти за начертова семейство. таване на карта на мозъка. Дългосрочен план за финансиране се очаква 7. Инициативата BRAIN – през юни 2014.

8. Доказателствата за вода на марс – поразителни

Амбициозен план да се проектира карта на човешкия мозък се появи през 2013 година. Инициативата на Националния Здравен Институт, BRAIN Доказателства, че някога е текла течна (Мозъчни проучвания чрез напред- вода на Марс се трупа с години, но ро-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

създадена

НАУКА

увърът Кюриозити (Curiosity) на НАСА ни затвърди гледната точка през 2013 година. Изследванията на роувъра на червената планета разкриват минерална глина, която се формира в (или се променя от) вода. Всъщо така водата е по-скоро неутрална, отколкото киселинна. Други минерали, открити от Кюриозити също сочат към течаща вода, която може би е имала потенциала да поддържа живот.

начава кацане, оставящо апарата и неговото съдържание непокътнато. 10. Най-студеното място на земята – посоченo

сп. Българска Наука брой 63

Нека се върнем на земята, където учените откриха най-студеното място на планетата. Както бихте очаквали това място се намира на Антарктида, между два върха в Източното Анарктическо Плато. 9. Лунното призимяване на Температурата на места по протежението на леденият хребер между Dome Китай – постигнато Argus и Dome Fuji обикновнно пада толкова много под нулата, че кара зъбите ви да тракат, според разширени сателитни измервания. Най-студените температури били измерени на 10ти август, 2010, когато снегът на повърхността по тези места бил по-студен от сух лед.

На 14 декември, Китай успешно призими своя космически апарат Chang’e 3 на луната, първото меко кацане на земен сателит от 1976 година насам. Апаратът носеше луноход, Юту, който сега изследва място в северното полукълбо, наречено “Заливът на Дъгите” (“Siinus Iridum” на латински). Мисията на Юту се очаква да продължи 12 месеца. Историческият подвиг на Китай третата страна след СССР и САЩ, която Източник: прави меко кацане на луната. Това оз- http://www.livescience.com/

http://nauka.bg

НАУКА

Странна физика, екзолуни & хуманоиди: Научни пожелания за 2014 Превел: Стефан Михов

http://www.livescience.com/

нето на извънземни луни, ето с какво си пожелаха да бъде изпълнена новата година учените.

Симулация на сблъсък на частици в Големия адронен колайдер, най-големият ускорител на частици, намиращ се близо до Женева, Швейцария. Когато два протона се сблъскат в машината, създавар енергийна експлозия, която подбужда нови и екзотични частици. Снимка: CERN

Научните открития през отминалата година включват намирането на нови планети, далеч отвъд слънчевата система, потвърждението на неуловима частица и нови улики за историята на ранната човешката еволюция. Но науката продължава напред, поставяйки въпроса: Какво ново ще донесе новата година? Анкета, проведена сред учени от редица полета на науката предава някои предсказания и амбиционзни надежди и мечти за 2014 година. От открития, които могат да изпратят света на физиката, залитащ, в търсе-

Засега, известният Голям адронен колайдер (LHC) на границата между Франция и Швейцария е тих, затворен за две години за поддръжка и подобрения, които ще направят колайдера по-силен от всякога, когато ще бъде отново на линия през 2015 година. Но темпото на физиката не се е забавило. Тара Шиърс, физик от Ливърпулския Университет каза, че последните резултати от LHC от по-ранни тестове още се очакват. Други големи експерименти са в ход. През 2014 година Шиърс ще наблюдава експеримент, който изучава антиводорода, антиматериалният еквивалент на водорода, в ЦЕРН (Европейска организация за ядрени изследвания). Антиматерията е материал със същата маса като обикновената материя, но е направена от частици с противоположни заряди. Експериментът на ЦЕРН, АЛФА, се опитва да изследва гравитационното взаимодействие между материята и антиматерията.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Физика

НАУКА

“Надявам се на хитро измерване, Троянски кон, който да накара Стандартния Модел да се срине.“ – каза Шиърс за “LiveScience” Дълбокият космос

сп. Българска Наука брой 63

Поглед над съоръжението на експеримента АЛФА в ЦЕРН, който изследва антиматериалният еквивалент на водорода, антиводород. Снимка: CERN

Шиърс също така е заинтригувана от измерванията, направени от Алфамагнитния спектометър (AMS), който се намира на борда на Международната космическа станция. През април 2013, учени обявиха, че AMS е засякал излишък на високо-енергийни позитрони, антиматериялна частица, която всъщност е противоположността на електрона. Шиърс също се надява на повече познания за неутринотата, неутрални субатомни частици от нова измервателна камера в Фермилаб, Илинойс. Но най-вече Шиърс се надява на измерване, което да наруши Стандартния модел на физиката, обяснение как малки частици взаимодействат. Шиърс каза, че засега открития като потвърждението на частицата Хигс бозон отговарят на предсказаниятя на Стандартния модел, което е разочароващо, защото моделът не може да обясни странността на вселената.

http://nauka.bg

Други мистерии дебнат в отдалечените кътчета на вселената, където нови обсерватории намират все повече планети далеч извън границите на слънчевата система. Изследователи са намерили повече от 800 от тези екзопланети, но са най-развълнувани за една дузина от тях, които имат потенциал да бъдат обитаеми. Абел Мендез, планетолог и директор на Лабораторията за Планетарна Обитаемост в Пуерто-риканския университет в Аресибо, заяви, че изминалата година разкри няколко потенциални нови версии на земята. Но това още трябва да се потвърди. Мендез има амбициозни надежди за 2014 година. Каза на “LiveScience”, че би искал да види изчисления на плътността на потенциално обитаема екзопланета. Също така би искал да стане свидетел на откритието на нова подобна на земята планета, намираща се близо до нея, което би позволило по-добра характеризация на обширните светове.

Най-голямата мечта на Мендез за новата година? Откритието на екзолуна. До този момент учените не са способни да разкрият дали намерените екзопланети имат собствени сателити, но от опита, натрупан от слънчевата

НАУКА

тото си при другите трикове в докторския ръкав.

Медицина Да се върнем към Земята, където 2014 може да се окаже силна година за медицината според учения, занимаващ се с биоетикa, Артър Каплан от медицинският център Лангон в Нюйоркския университет. Каплан предвижда голям напредък в диагностиката на болестта на Алцхаймер, използвайки компютърна томография и магнитнорезонансна томография. Също така се надява да види стволови клетки – клетки, които могат да се променят в много типове тъкан – да заемат мяс-

Каплан също така има големи надежди за медицинската етика за новата година. Той каза че, електронните форми за информирано съгласие би трябвало да започнат да заменят хартиените, което би улеснило пациентите в попълването им и би им помогнало да разберат по-добре процедурите, през които ще преминат. Също така очаква да надминат нормата по дарени проби тъкан, използвани в изледвания. До момента, всички парични облаги от тези дарения отиват при изследователи или при хората, които разработват лекарства, вместо при да-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

система, се предполага, че скоро ще го направят. “2014 може да бъде годината, в която регенеративната медицина, използ“Тези три цели са доста амбициозни ваща стволови клетки, ще направи за идната година, но биха предста- първия си пробив в лечението на невлявали много голям напредък в нау- лечими заболявания като трвама на ката за екзолуните“ – каза Мендез. гръбначния мозък.” – каза Каплан за “LiveScience”.

НАУКА

рителите, които са направили работа- формация за точността на теста, та възможна. за да може да започнат да отговарят на наредбите” – каза Каплан. Палентология

сп. Българска Наука брой 63

Новото ще срещне старото през 2014 в областта на палентологията, където технологията прави изследването на крехки фосили много по-лесно.

Като за финал, Каплан каза, че 2014 трябва да бъде годината, в която Администрацията по лекарствата и храните в САЩ (FDA) ще направи указания за домашни генетични тестове. Говори се, че регулаторната агенция насочва вниманието си към тези нови тестове. През ноември, основаната в Калифорния тестова компания “23andMe” получи предупреждение от FDA, за спиране на продажбите и доставките на всички генетични тестове, които могат да кажат на купувачите техният генетичен риск от определени заболявания. Компанията временно спря тези тестое, докато работи с FDA. Каплан очаква, че след пускането на новите наредби на FDA, ще се промени начина на действане на домашните генетични тестове. “Никоя от съществуващите компании, използваща сегашните методи, няма да отговаря на тези наредби. Но компаниите ще започнат да добаваят повече консултиране и ин-

http://nauka.bg

“Употребата на технология за възстановяването и анализа на фосили процъвтява.” – каза Матю Мосбрукър, директор на природонаучния в Морисън, Колорадо. – “Например, точната компютърна томография и виртуалната подготовка може да ускори процеса на изследване на вкаменелости, които са били смятани за недостъпни – или защото са били заключени в твърда скала, или зашото са прекалено деликатни да бъдат подготвени механично.” Изследователите дори вече могат да използват нова 3D технология за принтиране, за да правят дигитални сканирания на вкаменелости и да ги превръщат в перфектни 3D копия,

НАУКА

които да бъдат изучавани и показвани. Мосбрукър каза, че той и колегите му планират използването на компютърна томография за анализиране на крехки вкаменелости, затворени в твърд пясъчник в идната година. “Тези методи няма да заменят традиционните методи, просто ще бъдат на наше разположение, ако ни потрябват.“

дейности. Армията, например, може да започне да използва екзоскелети на бойното поле, за да подпомага войниците при носенето на тежки товари или тежки оръжия.

сп. Българска Наука брой 63

Роботика Хуманоидният робот на DAPRA, Атлас, е проектиран да асистира с разнообразие от услуги за спешна помощ, включително операции по издирване и спасяване Руина каза, че предизвикателството е да се създате робот с крайници, който може да върви по неравни повърхности, като хората, използвайки същото количество енергия. За сега хуманоидният робот на Boston Dynamics може да се справи с тежък терен, но само докато е свързан с източник на ток. Руина също би искала да види теори за контрол на роботите, която показва как живите същества се движат и си боравят с предметите и също така да има и начертан план на начина по който да направим машина, която да прави въщите движения. Джекантан Тангавелаутън, роботен механик в Щатския Университет в Аризона има подобни мечти за грациозен робот, който може да постигне скоростта на хрътка в открити пространства – около 70 км/ч. Също така би искал да стане свидетел на изцяло 3D принтиран робот, както и повече Източник: роботи използвани за практически http://www.livescience.com/

http://nauka.bg

НАУКА

През 1964, Айзак Азимов си представил света през 2014 Но не би могъл да си представи последствията от развитието, което е предсказал – планета с дестабилизиран климат, чийто видове ще изчезват масово през идната година. Превел: Стефан Михов

гледната точка на един американец от средата на века. Според него щяло да има електролумисцентни стени за къщите без прозорци, летящи коли за предвижване, телевизори във формата на 3D куб, който би позволявал на хората да гледат танцови изпълнения от всички ъгли и “кубчета водорасли”, които имат вкус на пуйка и пържоли (“Но, ще има значителна психологическа съпротива на такава иновация” – добавя той).

П сп. Българска Наука брой 63

рез август 1964 година, преди малко повече от 50 години, авторът Айзак Азимов написал разказ за Ню Йорк Таймс (The New York Times), предназначен за лятното Световно изложение.

Някои неща е познал, други не, както при хората, които се занимават с предсказването на спортни резултати. Но спортните резултати не ме интересуват много. Това, което ми е интересно е какво е разбирал Азимов от заплетените човешки отношения, технологичното развитие и планетата - и днешният извод от тези идеи за нас, знаейки каквото знаем сега.

В съчинението Азимов си представя как би изглеждало изложението през Азимов започва със загатването, че 2014 – неговото бъдеще, нашето на- в идните десетилетия разстоянието стояще. между хората и природата ще се увеличи, подтиквано от технологичното Неговите представи са странни и развитие. “Една мисъл която ми идва изумителни (и консервативни, как- на ум”- казва Азимов – “е, че хората то пише Мат Новак в страхотното си ще продължат да се отдръпват от резюме), заради начина, по който са природата, за да могат да създадат изглеждали мечтите за бъдещето от среда, която е по-подходяща за тях.”

http://nauka.bg

НАУКА

В контекста се разбира, че Азимов вижда светло бъдеще: подземни къщи в преградията, “без рязки промяни на времето, с чист въздух и конролирана светлина, ще се срещат често.” “Прозорците трябва да бъдат повече от архаичен детайл, с програмиран, изменящ се пейзаж” – казва той. Ще построим наш собствен свят, подобрение на естествения, който се намираме в момента от толкова време. Азимов още казва, че разделянето с природата ще предпази човечеството в безопасност от аномалиите на естествения свят и бомбите на човешкия свят. Загриженост, за която само загатва, но я е усещал силно по това време.

вото (6.5 милиарда, по точна негова преценка) ще изразходва ресурсите и ще създаде масови неравенства. “Въпреки че технологията ще върви ръка за ръка с популацията през 2014 година, това ще се случи само с големи усилия, но ще се увенчае с частичен успех. Не всички хора ще се радват напълно на технологичния свят на бъдещето. По-голяма част от човечетсвото ще бъде лишена от тези блага, в срванение с днес и въпреки че материално така ще е по-добре за тях, ще изостават много от други части на света. И заради това, ще изглежда, че са се върнали назад.”

Но Азимов също знае, че човечеството няма как да оцелее, разчитайки само на технологията. Осем години преди астронавтите да направят снимката на земята, позната като “Синьoто Топче” и да изменят представата на човечеството за вида на планетата, Азимов смята, че хората имат нужда от здрава земя. Също така се притеснява, че експлодиращата популация на човечест-

Азимов правилно вижда главната роля на здравето на околната среда спрямо едно общество: Колкото и технологически развито да е обществото, няма как да избягаме от нашата фондаментална зависимост от земята (или поне докато не я напуснем). Но през 1964 година проблемите на околната среда, които ни преследват днес – климатичното изменение и масовото изчезване на видове – тъкмо започват да правят впечтление. Азимов не би могъл да си представи особеностите на тази спе-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Това го притеснява, но по-големите проблеми чакат много по-напред в бъдещето, като увеличаващата се популация, която ще разтегли градовете до всяко кътче на света, създавайки един “Свят-Манхатан” до 2450. Но той възкликва, че обществото ще се срине много преди това. Според него хората ще спрат да се размножават, за да избегнат тази катастрофа и че до 2014 ще сме решили намаляването на раждаемостта да е приоритет.

НАУКА

циална смесица от планетарно унищожение, която забъркваме днес – и е бил прекалено оптимистично настроен за нашето желание да предприемем действия за опазването на застрашената планета. Отминалата 2013 не беше най-топлата година, но се доближи доста до рекорда. Ноември беше най-топлият от 1880 насам. Всички 10 най-топли години са се случили в интервала от 1998 насам. Видео от НАСА показва драматичната промяна през последните години. Вижте какво става през десетилетията след написването на есето от Азимов. (Жълтото и червеното представят температури, по-високи от средните през годините от 1951 до 1980.)

противоречиви, често само за спорта, но посоката, към която се е насочила земята е ясна като бял ден. Както написа Уен Стефансън в есето си миналата година: “Много е възможно да изгубим годния за живеене климат – такъв, кaкъвто позволява на стабилните и сигурни общества да оцеляват – до края на животите на днешното поколение/деца.” Няма по-плашещо предсказание от това.

www.youtube.com/watch?v=TO03ColwxHE

сп. Българска Наука брой 63

Какъв цвят ще бъде 2014 година на тази карта? Ами следващите 10, 20 или 50 години? Предсказанията са

http://nauka.bg

Източник: www.theatlantic.com/

НАУКА

Колкото по-добре е овладян английският език, толкова е по-силна е държавната икономика Автор: Неделин Бояджиев

he EF English Proficiency Index ( EF EPI) е доклад, който се опитва да класира държавите по средното ниво на владеене на английски език сред възрастните им граждани. Нивата на владеене на английски, по които са класирани държавите, са пет:

Корея…) Ниско (Уругвай, Шри Ланка, Русия, Италия, Тайван, Китай, Франция, ОАЕ, Бразилия…)

Много ниско (Кувейт, Катар, Йордания, Либия, Тайланд, Панама, КаМного високо (Швеция, Норвегия, захстан, Алжир, Саудитска Арабия, Холандия, Естония, Дания, Австрия, Ирак) Финландия) За съжаление, изследването не обхваВисоко (Полша, Унгария, Словения, ща България. Малайзия, Сингапур, Белгия…)

сп. Българска Наука брой 63

Тази класация е продукт на EF Средно (Словакия, Аржентина, Чехия, Education First, компания за глобалИндия, Хонг Конг, Испания, Южна но езиково обучение. Заключенията

http://nauka.bg

НАУКА

се базират на данни, събрани посредством безплатно онлайн изпитване по английски език, извършено от тази фирма. Докладът е публикуван за първи път през март 2011 г. въз основа на резултатите от над 2 000 000 проведени теста. Второто издание е публикувано през октомври 2012 г., а най-новото издание е обнародвано през ноември 2013 г. В последното проучване са изследвани 60 държави. За да бъде включена в класацията, всяка държава трябва да има поне 400 участника в тестовете на компанията. Докладът за 2013 г. включва ретроспективен поглед към еволюцията на владеене на английски език през периода от 2007 г. и 2012 г. въз основа на общата база данни от 5 000 000 теста. Основни заключения - Износът на глава от населението, БВП на глава от населението и лесното правене на бизнес е в положителна връзка с доброто владеене на английски език.

сп. Българска Наука брой 63

- Овладяването на английския език се развива с различни темпове в различните страни по света, включително – и в няколко страни със западащи умения по английски.

- В Европа като цяло се говори най-добрият английски, а в Латинска Америка и в арабските страни - най-лошия.

език Въпреки че лингвистичните умения и на първо място - владеенето на английски език - отдавна са изрично изискване за постъпването на работа на кандидатите за някои видове работа като дипломати, преводачи, редактори, коректори и др., тези умения днес са предимство в почти всяка работа във всички сектори на икономиката. Работодатели и HR мениджъри от цял свят съобщават, че кандидатите с необичайно добър английски език получават с около 30-50% по-високи заплати, отколкото - други кандидати със сходна квалификация, но - без познания по английски език. Освен, че служителите с отличен английски език печелят повече, служителите и работниците, които не владеят този език или го владеят на ниско ниво, трябва да преминат езиково обучение, преди да бъдат повишени на по-висока длъжност. В проучване от 2012, направено от Economist Intelligence Unit, 70% от ръководителите заявяват, че техните служители ще трябва да овладеят английски език за реализиране на корпоративните планове за разширяване, а 25%, че над 50% от служителите и работниците им трябва да използват английския език на работното си място. Постепенно английският език се е превърнал в основен критерий при определяне на пригодността за трудова заетост.

- Размерът на инвестициите в обучение по английски език не съвпада непременно с размера на напредъка, по- Налице е връзка между нивото на владеене на английски и качеството на стигнат с течение на времето. живот на населението. По-добрият Връзката между индивидуалната рен- английски език е свързан с по-висок табилност и владеенето на английски Индекс на човешко развитие (оценя-

http://nauka.bg

НАУКА

ващ образованието, очакваната продължителност на живота, грамотността и стандарта на живот). Въпреки че висок Индекс на човешко развитие (ИЧР) имат и страни със слабо владеене на английски, страни с добри умения по английски език поддържат високо благосъстояние. За хората в развиващите се икономики, където английският не е официален език, доброто владеене на „универсалния език на глобалния бизнес“, е важен инструмент не само за личностно самоусъвършенстване и по-добри кариерни възможности, но - и за икономически напредък на нацията като цяло. Английският език е ключов фактор за привличане на чуждестранни инвестиции

Инвестициите в интензивни обучения по английски език, организирани както от държавата, така - и от бизнеса, могат да окажат сериозен ефект върху икономическия напредък на държавите. Онези държави, които осъзнаят това, биха могли да си осигурят сериозно конкурентно предимство в днешната глобална бизнес среда.

По материали от: http://www.ef.no/epi/analysis/englishand-economic-development/ http://en.wikipedia.org/wiki/EF_ English_Proficiency_Index

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

След разходите най-важният фактор за фирмите в САЩ и Великобритания при разглеждането на аутсорсинга на бизнес процеси е нивото на образование на местното население и неговото владеене на английски език. Развиващите се страни са готови да се включи в бума на аутсорсинг услуги, но при аутсорсинга най-важното е фрийленсърите (самонаетите) да могат да общуват на английски език с работодателя си.

НАУКА

Интерактивни технологии Автор: Мартин Георгиев

сп. Българска Наука брой 63

секи се е сблъсквал с проблема да е пасивен участник. Било то в училище, университет или на работното място, всеки човек иска да изкаже мнение, да предложи идея и тя да бъде най-малкото обсъдена. Нека навлезем в 21ви век и да погледнем какви възможности всъщност съществуват. Представете си, че отивате на поредното упражнение в университета, което по регламент естествено е задължително, влизате в стаята и светът се променя. Вместо черната дъска и тебешира, асистентът вади изважда малък notebook .Свързва го към проектор, из-

http://nauka.bg

правя се и с няколко ловки движения изважда необходимото му за часа на бялата дъска. Вместо хвърчащи листчета пред вас стоят работни таблети , на които е изписана темата на днешното ви упражнение и указанията към тях. Всичко това е само началото... началото на новата ера на обучение и работа, това са интерактивните технологии. Интерактивните технологии (от англ. interaction-взаимодействие) и тяхния начин на работа ни позволяват да станем преки участници в работната дейност. Така например, в процеса на обучение на един студент, той се

НАУКА

тискат възможността за развитие. Всеки по възрастен професор би останал на сигурно в аудиторията с 30 човека и да прави диктовка на лекциите, които без проблем могат да бъдат разработени в електронен вариант и да бъдат публикувани в интернет пространството. Но изборът е техен, не наш за съжаление. Логичният въпрос тук е „Как ще подходим за напред?“ . Дали да останем в 20ти век и бавно да загубваме интерес към подобна форма на обучение, или да отворим широко очите си и да видим, че все пак 21ви век е тук, че възможностите съществуват, но трябва да преодолеем страхът и да ги осъществим. Тук, изборът е ваш.

сп. Българска Наука брой 63

затруднява при извършването на упражнението си, ще получи подробни указания от асистента. Това би могло да се реализира с т.н status bar софтуер, който ще следи за изпълнението на задачите и ще алармира, че има проблем. Тези технологии позволяват решението и на друг проблем - базата данни в предприятията. За студентите е много напрегнато да чакат проверката на поредното контролно, което може и да не стане в рамките на седмици. За целта, контролът може да се извършва по електронен път чрез тестове в реално време, които ще позволяват веднага да се разбере оценката. Друг от проблемите в днешното образование е информационната база (учебниците, ръководствата и прочие). Чрез изграждане на локален сървър в институцията и качването на материалите в електронен вариант се спестява лутането по книжарници и борси. Достъпът ще бъде осигуряван директно за всеки от учениците/студентите още при записването им. По този начин, се решават и част от „зелените“ проблеми. Няма да е необходима хартия за печат и писане, мастилото ще отпадне като фактор и ще заживеем в един по-чист свят. Технологията съществува. Все повече и повече навлизаме в ерата на научната фантастика, а проблема не идва от там. Интеграцията на интерактивното обучение чрез технологии е предизвикателството, пред което сме изправени. Страхът от техниката кара преподаватели и началници да останат на старите методи, като реално така по-

http://nauka.bg

НАУКА

Проектиране на нови начини за опазване на качеството на водата В рамковата директива на ЕС за водите се посочва, че водата е наследство, което трябва да бъде опазвано и защитавано. Потенциалната заплаха от замърсяване на водите и разпространението на предавани чрез водата болести е по-сериозна от всякога. Това се дължи на няколко фактора, сред които увеличаването на населението, глобализацията и придвижването на все повече хора между отделните страни, както и последиците от изменението на климата.

сп. Българска Наука брой 63

инансираният от Европейския съюз проект MICROAQUA има за цел разработването на нов, високо ефективен и бърз метод за откриване на патогени във водата (бактерии, вируси, протозои и цианобактерии), причиняващи болести при хората. Съществуващите техники изискват много усилия и време, тъй като налагат трудоемко събиране и изследване под микроскоп на потенциални патогени от проби вода. За разлика от тях, новаторските молекулярни биологични техники, проучвани от екипа на MICROAQUA, ще позволят бързото и по-надеждно откриване на патогени в големи обеми вода.

известни още като синьо-зелени водорасли, които не са нуклеинови киселини, се откриват чрез използването на антитела или други свързани с токсините протеини. Освен за откриването на патогени микрочипът е проектиран за извършването на оценка на качеството на водата в по-широк аспект. Това става чрез наблюдение на наличието на вид водорасли, наречени диатомеи, които са характерни биоиндикатори за цялостното качество на водата.

В дългосрочен план целта е разработваният микрочип да може да се използва относително редовно, осиРаботата по проекта трябва да про- гурявайки чувствителна, надеждна и дължи до ноември 2014 г., но екипът евтина система за наблюдение и превече успя да проектира и изпробва дупреждение в реално време. основните елементи от планирания „универсален микрочип“. Този чип съ- Друга част от проекта MICROAQUA е държа няколко специфични за опре- натрупването на по-добри познания делени видове проби, чрез които може относно вирусите, известни като цида се установи наличието на нукле- анофаги. Те са важни, тъй като имат инови киселини от различни органи- способността да убиват произвеждазми, които причиняват болести или по щите токсини цианобактерии. „Сънякакъв начин са вредни. Токсините, ществува възможност тези вируси да произвеждани от цианобактериите, бъдат използвани в нещо като малка

http://nauka.bg

НАУКА

„Най-сложните и отнемащи време етапи на проекта MICROAQUA вече приключиха,“ според проф. Гуалерци. Това са проектирането и валидирането на различните специфични за определени видове проби и разработването на ефективна стандартна процедура за събиране и обработка на проби от водите. „Успехът на този проект ще по-

добри значително способността ни за наблюдение на европейските повърхностни води за наличието на опасни микроорганизми, вируси и токсини, което ще позволи навременното прилагане на мерки за управление,“ казва проф. Гуалерци. Едва в края на проекта ще бъде възможно микрочипът да бъде изграден изцяло и да се изпробва неговата ефикасност. Дотук обаче резултатите са обещаващи и Европа силно се надява проектът MICROAQUA да й помогне да направи голяма крачка напред в опазване на качеството на водите и общественото здраве.

Интернет страница на проекта: http://microaqua.eu/project

сп. Българска Наука брой 63

„биологична война“ срещу опасните цианобактерии“, заявява координаторът на проекта MICROAQUA проф. Клаудио Гуалерци от Università degli Studi di Camerino в Италия. „Тази част от проекта обаче е по-скоро пилотно проучване,“ добавя професор Гуалерци, „и за каквото и да било потенциално приложение ще е необходима много повече работа, като най-вероятно този метод ще бъде използван само в спешни ситуации.“

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63 36

Очаквайте прожекции из страната! http://nauka.bg

Критика на чистия разум

„Критика на чистия разум“ според самия Кант e трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с наше-

то познание, а не познанието с предметите. В първата част на Критиката, в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални условия за обединяването на многообразното на опита в синтетичното единство на нашето съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до безусловното. Във връзка с идеите стои учението за трансценденталния идеализъм. Кант посочва, че тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища – това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си. Във втората част на Критиката е изложено учението за трансценденталния метод, което се занимава с формалните условия за една завършена система на чистия разум.

www.baspress.com/ http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Имануел Кант

Тридесет и шестте стратегеми Превод от старокитайски Петко Хинов

сп. Българска Наука брой 63

е втъкана хилядолетната житейска мъдрост на Китай, извлечена от опита във всяка област на човешкия живот. Нейната мъдрост е приложима не само във военното и дипломатическото изкуство, но и в бизнеса, управлението, спорта, семейните отношения. Книгата може да се чете като философски трактат от философите, като историческо съчинение от историците, като психология от психолозите, дори като художествено-историческо четиво от деца и младежи. „Тридесет и шестте стратегеми“ неслучайно е бестселър както в Китай, така и в Япония, Русия, Западна Европа и САЩ. В нея се съдържат – подобно в книгите по бизнес, по управление, по изкуство на властта, по психология на общуването – „тайните на китайския успех“.

Сборникът „Тридесет и шестте стратегеми“ принадлежи към съкровищницата на китайската култура. Преводът от старокитайски и съвременен китайски език е дело на китаиста Петко Хиилософско-афористичният нов. стил на старинния трактат и коментарите му разгръща пред читателя неизбродни полета за осмисляне – тази книга е повече от съчинение на военното изкуство: в основата

http://nauka.bg

http://iztok-zapad.eu/

Латински и гръцки крилати думи Георги Батаклиев

Изразът „крилати думи“ – ἔπεα πτερόεντα (èпеа птерòента), – вложен още от Омир в „Илиада“ и „Одисея“, е свързан с началото на европейската литература. Старогръцките и латинските литературни цитати и фразеологични единици преминават в античната реч, в митологичните предания, в художествената литература. Те изпъстрят произведенията на старогръцките и латинските епически поети, философи, драматурзи, историци и лирици, от които блика житейската мъдрост на Античността. Срещаме ги в юридическите формули и в Библията – в Стария завет, написан първоначално на еврейски, и в Новия завет, създаден на гръцки език. Георги Батаклиев

ласическите езици – латински, старогръцки – разкриват едно голямо богатство, положило основите на европейската литература и култура. Античната мисъл и мъдрост обогатяват и днес творците на науката и изкуството.

http://iztok-zapad.eu/ http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Нейните носители – историците Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Ливий и Тацит, философите Платон, Аристотел и Сенека, сатириците Лукиан и Хораций, с една реч гръцките и римските писатели, със своите вечни творби я предават и нам.

Сказанието на прадедите Ричард Докинс

времето. „Сказанието на прадедите” описва древната история на живота на Земята – живот, докоснат от емпиричното чудо на еволюцията.

сп. Българска Наука брой 63

Авторът Ричард Докинс е британски етолог и еволюционен биолог, атеист и хуманист, преподавател в Оксфордския университет и популяризатор на науката. Става известен през 1976 г. още с първата си книга „Себичният ген”, а провокативният бестселър „Делюзията Бог”, публикуван и у нас преди няколко години, му носи световна слава. Автор е на множество книги, научни и научнопопулярни публикации и документални филми по въпросите на еволюцията и секуларизма, а „Сказанието на прадедите” е един от най-амбициозните му трудове.

рилянтният разказ за нашите предци – пречупен и вдъхновен от легендарния сборник „Кентърбърийски разкази” на английския класик Джефри Чосър – ни повежда на едно смайващо пътуване назад във

http://nauka.bg

http://iztok-zapad.eu/

Народни етимологии Борис Парашкевов

е допустимо и как да бъде избягвано при заемки, когато те бъдат използвани в естествената им среда извън рамките на българския език. Анализирани са неправдоподобни етимологични справки в различни лексикографски справочници, имащи в известен смисъл характер на своеобразна „научна“ народна етимология и налагащи подмяната на несъстоятелни постановки с по-коректни решения.

„Н

ародни етимологии“ (с подзаглавие „Думи и имена с вторична семантична и морфологична мотивация“) проследява реалния произход на редица думи, показва коя тяхна употреба е правомерна и съответно какъв вид отклонение е настъпил от първоначалната форма, както и доколко то

http://iztok-zapad.eu/ http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Книгата се посвещава на 120-годишнината от публикуването на монографията „Принос към българската народна етимология“ на проф. Иван Шишманов (1862–1928).

Очаквани заглавия от ИК “Изток-Запад” „Частица на края на Вселената“, Шон Карол

ците, инженерите и експериментаторите, участвали в проекта за откриването на т. нар. Хигс бозон. Шон Карол е водещ американски учен, главен изследовател в Калифорнийския технологичен институт. Той изважда на бял свят науката зад бозона на Хигс, чието откритие води до нова ера в изследването на Космоса. За „Частица на края на Вселената“ през 2013 г. Карол печели Royal Society Winton Prize – най-престижната награда за научни книги.

„Изграждане на съзнателния мозък“, Антонио Дамазио

сп. Българска Наука брой 63

нигата разкрива случилото се зад кулисите на Големия адронен ускорител на частици в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), запознавайки ни с теорети-

http://nauka.bg

ова е книга, която разкодира всички конвенционални категории на мозъка. Базирайки се изцяло на еволюцията, Антонио Дамазио твърди, че дори и едноклетъчните организми – например бактерии или амеби, имат минимално чувство за себе си и се стремят да запазят вътрешния си интегритет срещу чуждо нашествие. Те демонстрират примитивни емоции, които са предтечите на преживяванията на болка и удоволствие. Дамазио нарича процесите, чрез които органи-

змът стабилизира тялото си, хомеостаза и изследва последиците за това при хората, доказвайки тезата си, че трябва първо да изпитваме емоции, за да можем да мислим. Дамазио е международно признат и уважаван лидер в невронауката. Неговите изследвания са способствали за изясняването на невралната основа на емоциите и са показали, че емоциите играят централна роля в социалното познание и вземането на решения. Те оказат съществено влияние върху съвременното разбиране на нервните системи, които лежат в основата на паметта, езика и съзнанието.

и доразвива теорията на Чарлз Дарвин, излагайки безупречните си аргументи и провокирайки както някои от водещите учени на нашето време, така и всеки любознателен читател.

„Опасната идея на Дарвин“, Даниъл Денет е сред най-известните и уважавани американски автори, философи и специалисти в сферата на когнитивните науки; самият Ричард Докинс го определя като свой ментор. Въпреки популярността и авторитета си на Запад, Денет никога досега не е бил издаван на български език. Емблематичният му труд „Опасната идея на Дарвин“ насочва вниманието ни към меметиката, естествения отбор и последиците от великата Дарвинова теория, които напълно преобразяват традиционните възгледи за мястото на човека във Вселената. Денет описва

http://iztok-zapad.eu/ http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Даниъл Денет

Тайната сила у Кант

сп. Българска Наука брой 63

доц. Ивайло Димитров

наследника на Институт за философски изследвания (Институт за изследване на обществата и знанието) към БАН, секция „Онтологически и епистемологически изследвания“. Теоретичните му интереси (съответно, публикации и участия във философски форуми) са отчетливо положени в полето на критическата метафизика на познанието. Участва в проектни дейности, подкрепящи комуникирането на научни практики и резултати. Тайната сила у Кант: Подстъпи към критическата метафизика на способностите е първата му книга.

вайло Димитров е доктор по философия, защитил дисертация на тема „Въображение и познание (Кантови евристики)“ през 2004 г. Работи в

http://nauka.bg

http://projectoria.com/

Търсете книгата в Български книжици!

сп. Българска Наука брой 63

чай Поръ а т Книга Сега!

45 http://nauka.bg Издателство “Българска Наука”

БИОЛОГИЯ

Враните

сп. Българска Наука брой 63

емейството на враните Corvidae включва 113 вида, поделени в 25 рода, които доста се различават един от друг. Тези видове са космополитни пойни птици, като най - характерните представители са враните, гарваните, сварчките, свраките,

Автори: Димитра Лефтерова, д-р.Чавдар Черников сойките, чавките. Рода Corvus, който включва чавките, враните и гарваните съставлява повече от една трета от цялото семейство. Те се считат за едни от най - интелигентните животни, доказали своя интелект при редица наблюдения. Отношението мозък/тяло

Фиг1. Филогенетично дърво, основано на 169 нуклеотидна последователност на контролния регион на мт ДНК, на широко разпространените евразийски видове вранови, за да се представи географското поделение.

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

събитие в късен плейстоцен, което се е отразило на почти всички видове. Трите вида, които са изключение и не дават такова поделение, вероятно поради изключително силния генетичен поток в цяла Холарктика, което ги обединява в общ клон. Тук ще разгледаме само някой много популярни видове.

Гарван

Common raven, Northern Raven, ворон, Corvus corax L. 1758 Когато дойдат зимните месеци януари и февруари , винаги си спомняме за картината „Обесването на Васил Левски”. Много силен художествен образ е гарвана, тази птица проклета, която грозно грачи. Гарванът в човешката история е останал като символ на лошо проклятие или смърт. Предвестник на

сп. Българска Наука брой 63

е като на човекоподобните маймуни и китоподобните. През последните години е имало доста обсъждания относно еволюционните отношения в семейството на враните и техните родственици. Врановите и техните родственици са се появили преди около 35 милиона години на територията на днешна Австралия и постепенно са се разпространили в Стария и Новия свят. Филогеографията на тези космополитни видове е изследвана, с цел да се изясни начина на разпространение във времето. Общо за тези видове е делението им на Източни и Западни линии - мт.хаплотипове, като единствено 3 вида - Corvus corax - гарван , Perisoreus infaustus - сибирска сойка, и Nucifraga caryocatactes - сокерица, са изключение и нямат такова деление. Това поделение на източни и западни подклонове се обяснява с екологично

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

БИОЛОГИЯ

отвъдния свят, носител на душите на убитите и проклетите, на духовна фигура или бог. В литературата е описван от творци като Шекспир, Едгар Алан По, Чарлз Дикенс, Толкин, Стивън Кинг и много други. По света все още се използва като административен символ в някой региони: национален символ на Бутан / краля на Бутан носи корона с гарван/, официална птица символ на територията на Юкон. Гарванът е най-големия и най-разпространения представител от врановите. Дължина на тялото 60-65 см. Мъжките са по-големи от женските, но няма друг полов диморфизъм. Дължината на крилата на мъжките е 410-473, на женските 385-460, средно 441,2 и 432,3 мм. Мъжките тежат 11001560, женските 798-1315, средно1383 и 1085 г. Размах на крилете достига 1,401,50 м. Продължителност на живота до 21 години. Възрастните са с черно оперение с виолетов, син или пурпурен блясък. На гърлото имат множество щръкнали перца, които образуват брада. Младите са матово черни, почти без блясък и със слабо изразена брада. При всички възрасти клюнът и краката са черни, а опашката е дълга и клиновидна. Издава пронизителен крясък „ кро-кро-кро”, включително и в полет. Гарванът съжителства съвместно с човека от хиляди години и по тази причина няма митология и фолклор, в който да не е отразен. На някой места гарваните са толкова многобройни, че хората ги считат за вредители. Като вид, една от причините да се реализира така добре е всеядната му диета. Гарваните са изключител-

http://nauka.bg

но приспособителни и изобретателни в намирането на източник на храна. Диетата им включва мърша, насекоми, гризачи, други малки животни, плодове, семена, ядки, хранителни отпадъци. Изключително интелигентни животни. Гнездовия му ареал обхваща Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка. На Балканския полуостров обитава варовикови и вулканични скални комплекси, отвесни стени и разредени гори до алпийските части на планините. Гнездата са в труднодостъпни ниши, цепки и входове на пещери, както и на дървета. През зимата образува концентрации / до около 200 индивида/ около сметища, ферми и др. Определят се следните подвидове на гарвана: • C. c. corax - в цялата европейска част от ареала на вида (без Испания и Португалия) на юг до Крим, Кавказ, Копетдаг, северен Иран, западен и среден Сибир. Има относително къса и извита човка. • C. c. varius - Фарьорски гарван, разпространен в Исландия и Фарьорските острови. Има 2 варианта на окраска : белопетнист/ Pied Raven (Corvus corax varius morpha leucophaeus/и по-тъмен, почти черен. Оперението е по матово, отколкото на обикновения гарван, размера е среден. От 1948 г насам белия вариант не е срещан и се счита за изчезнал. До днешно време има съхранени 15 препарирани птици от този цветови вариант в различни музеи. На 12 юни 1995 г са пуснати в обръщение марки

с образа на този гарван. Като цветови вариант, петнистия гарван, най-вероятно се различава по един/малко от няколкото алели за окраската спрямо черните видове. Този/тези алели са били рецесивни. Тоест теоретично напълно е възможно този вариант да не е напълно изчезнал, както се счита и все още да присъстват тези рецесивни алели, но да не се проявяват. Тъй като популацията на фарьорския гарван е намаляваща и наброява няколко стотин птици, за съжаление това е много малко вероятно.

• C. c. subcorax - Гърция, Централна Азия, западен Китай, без Хималаите. По външен вид е по - голям от обикновения, брадата е сравнително къса. Оперението е черно, на гърдите и шията перата имат кафеникав оттенък, както при пустинния гарван. Основата на перата на шията по правило е бяла. Понякога този подвид го наричат C. c. laurencei, основавайки се на популацията , описана от Hume в Синд през 1973 г., което се явява предпочитано, понеже видът subcorax, намерен и описан от Николай Северцов се отнася за пустинния гарван (Corvus ruficollis)

• C. c. tingitanus - Канарски гарван, разпространен в Северна Африка, на юг до Суса / южно от Атлас/, на изток до Киренаики и Мерса - Матрух, Канарските острови. Първоначално имал наименованието C. c. canariensis. Най - малкия по размер гарван от всички подвидове. Перата на гърлото са много къси, оперението има отличителен мазен отблясък, клюна е къс, но масивен. Оперението има по-кафеникав оттенък от северноафриканските гарвани. • C. c. tibetanus - Тибетски гарван, разпространен в цялата планинска част на Средна Азия / без Тюркмения/, Хималаите и Тибет. По- голям и с повече блясък в оперението от другите гарвани, масивен клюн, по- дълга брада. Ириса на окото кафеникав, а основата на перата на шията е сива. • C. c. kamtschaticus - Камчатски гарван, разпространен в Сибир, на изток до река Лена и на юг до Задбалкалието и Монголия. Размера е среден между размерите на C. c. corax и C. c. principalis, клюна е по-дълъг и тънък. • C. c. principalis - обитава Гренландия и Арктическа Северна Америка до Британска Колумбия. Размера му е по- голям от на другите подвидове, клюна му е най-дълъг , перата на шията са големи, оперението е с характерен блясък. • C. c. sinuatus - Западен гарван, разпространен в западните САЩ, на юг до северен Хондурас и Мексико, както и прилежащите острови. Той е по- малък по размер и по-тънък и малък клюн в сравнение с С. с. principalis. Освен основната популация има ви-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 63

дове, обитаващи далеч в югозападните САЩ и северозападно Мексико / включително остров Revillagigedo). Тези видове понякога се отнасят към С. С. sinuatus, но някой ги отделят в отделен подвид С. С. clarionensis. • С. с. laurencei - Израел, Сирия, Белуджистан, планините на източен Иран, северозападна Индия от Раджапутан до Синд и Пенджаб, вероятно и Мала Азия. Размера е среден, клюна е разположен високо и по-извит за разлика от клюна на C. c. corax, и по-дълъг отколкото на C. c. tingitanus. • С. с. hispanus - Испански гарван, разпространен в Испания, Португалия и Балеарските острови. По размер е по- малък от C. c. corax, крилата са пропорционално по-малки.

Подвидовете се отличават основно по размера и окраската на основата на малките пера. В европейската и азиатската част на ареала, размерите на гарваните се увеличават в направление от запад на изток. Има и изключения: птиците от Исландия и Фарьорските острови са по - големи, гарваните от Западен Сибир, средно взето са помалки от гарваните в европейската част на Русия. Американските гарвани също намаляват размерите в посока на юг. Екологичните различия основно са изразени в биотопично размесване на подвидовете и някой детайли на размножителния цикъл. Гарванът се е появил в Стария свят и се е разпространил през Беринговия проток, когато е бил заледен и е свързвал двата континента, към Северна Америка. Нови генетични изследва-

http://nauka.bg

ния, основаващи се на ДНК анализ на гарвани от цял свят, определят разделението им на два основни клона: Калифорнийски клон и Холарктически клон. Калифорнийския клон е намерен само в югозападните САЩ, докато Холарктическия е разпространен в цялото западно полукълбо. Птиците от двата клона са подобни на вид, но групите са генетично различни и са започнали да се отделят една от друга преди 2 млн. години. Изследвания базирани на мтДНК, дават информация ,че гарваните от останалата част на САЩ са по-близки генетично до тези от Европа и Азия, отколкото до тези от Калифорнийския клон. Гарваните от Калифорнийския клон са генетично по-близки до Чихуахуа гарван(C. cryptoleucus) , отколкото до гарваните от Холарктическия клон. Тези от Холарктическия клон са генетично по-близки до бялата врана (C. albus) , отколкото до гарваните от Калифорнийския клон. Така гарванът е определен като парафилетичен вид. Едно от логичните обяснения за тази парафилия е, че преди 2 млн. години гарваните от Калифорнийския клон са се отделили географски от тези в Европа и Азия по време на заледяванията. Преди около 1 млн. години част от Калифорнийския клон дивергират в нов вид - Чихуахуа гарван(C. cryptoleucus). Представители на Холарктическия клон са мигрирали по-късно в Америка от Азия, навярно по едно и също време с хората. Последни изследвания на мтДНК показват, че изолирана популация на Канарските острови е различна от останалите популации. Това

БИОЛОГИЯ

възрастните. Първия полет на малките се случва около средата на май, а на север през юни. След като се научат да летят, младите остават близо до възрастните още дълго време и ги напускат или късна есен или даже януари на следващата година. Гарванът притежава голямо търпение и преди да предприеме някакво действие той може дълго да чака. Търпението му се изчислява в минути, което до доближава на ниво на приматите. Освен това гарваните имат жестове/ знаци, с помощта на които привличат вниманието на другите гарвани: например взимат с клюна си някакъв предмет / който може да се намира близко до тях/ и демонстрират на другите. В първия момент вниманието се привлича от предмета, но след това се разпознава самия подаден знак. Тази тактика е аналогична на действията на малките деца, които се опитват да привлекат внимание върху себе си.

Гарванът се счита за една от най-умните птици. Британски учени потвърждават наличието на интелект. Когато

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

изследване не включва представители от Северна Африка и затова все още не е окончателно изяснено, тъй като морфологично тези гарвани са много близки до популацията на Канарските острови. Половата зрялост при гарвана настъпва на възраст около 2 години. Двойките са постоянни. Гнездовите участъци са обширни - около 3-4 км, но понякога до 10 км, но винаги постоянни. В случай на разораване на гнездата и гибелта на ново излюпените, гарваните строят нови гнезда / или заемат чуждо/ пак в пределите на същия гнездови район. Двойките обикновено имат две гнезда, които птиците използват в различни години. Гнездата се използват много години, даже десетилетия. Чифтосването и брачните игри при южните представители започва в началото на февруари / Туркмения/, а при северните към средата и края на февруари. За гнезденето гарваните са свързани с гората, а където няма гора към скални участъци. В направата на новото и ремонта на старото гнездо участие взимат и мъжкия и женската. Ако не се обезпокояват птиците, могат и на близко разстояние до човека да строят гнезда. Броя на яйцата на едно мътене са от 4 до 6, понякога 3 или 7 броя. Размера на яйцата средно е 49,7×33,4 мм. Цвета е светлосиньо зеленикав със сивкаво зелени и кафеникави точки. Мътенето продължава от 19 до 21 дни. Обичайно едно мътило се излюпва за година, освен в случай на смърт или разрушаване. Новоизлюпените гарванчета се хранят и от двамата родители със същата храна, която и

сп. Българска Наука брой 63

БИОЛОГИЯ

учените решават да проверят действително ли гарвана има интелект, на птиците са давали да пият вода от дълбока кана, в която той не може да достигне до водата с клюна си. Тогава гарвана е бутал в каната различни предмети с които е повишил нивото на водата, за да може да пие вода. Такава съобразителност по-рано учените са наблюдавали само при човекоподобните маймуни. По думите на ръководителя на експеримента Алекс Тейлър, гарваните са способни да различат обекти, които се държат на повърхността и плуват и такива, които потъват. Гарваните първо бутали в каната първоначално гумени и пластмасови предмети и като видели ,че не потъват и не повдигат повърхността на водата, продължили с по-тежки, които потъват. Британския лингвист Дерек Бикертон наскоро съобщи, че според него гарваните са един от четирите познати животински вида, които могат да си подават знаци и сигнали за събития, които са отдалечени във времето от момента на предаване на тези сигнали. Има наблюдения, че гарваните са способни да организират други животни да им вършат полезна работа, например да „извикат” вълци и койоти, когато намерят труп на животно. Когато дойдат хищниците те разкъсват трупа и така го правят по-достъпен за птиците. Гарваните обичат да събират лъскави предмети и в началото учените са смятали, че го правят за да впечатлят други гарвани. Впоследствие правят извод, че това е така, защото младите гарвани са любопитни за всяко ново нещо, това вле-

http://nauka.bg

чение към новото отслабва с годините и старите гарвани дори показват фобия към нови неща. Младите гарвани освен това са много игриви, разигравайки всякакви игри във полет и дори включвайки други видове на игра тип ”хвани ме, ако можеш”. Те са и едни от малкото видове, за които е известно че си правят играчки. Гарваните охотно се хранят с мърша и затова се асоциират със смъртта, като и до днешен ден се отразяват в културата на човека: • В античната митология гарвана е бил спътник на Аполон, съзвездието Гарван е свързано с древногръцкия култ към Аполон. • Върховния бог в германо - скандинавската митология Один се съпровожда от гарваните Хугин и Мунин / мислещия и помнещия/ • В преданията, гарваните обикновено долитат на местата с кръвопролитие и изкълвават очите на убитите воини. • В скандинавските митове появата на гарвана - това е лош знак, предвещаващ нечия гибел. • В Стария завет гарваните носят храна на пророк Илия в пустинята, а цвета на косата на цар Соломон в песните се сравняват с цвета на враново крило. • В епоса на Гилгамеш само гарваните, пуснати от ковчега, съумяват да намерят суша след всемирния потоп. • Народната балада „ Трите гарвана” / The Three Ravens/ и нейната производна “Twa Corbies”, разказват за гарвани, обсъждащи изяждането на тялото на водача с различен изход.

БИОЛОГИЯ

който логотипа е гарван • В измислената вселена Warhammer 40000 Корвус Коракс е името на примарха на легиона на Гвардията на Гарвана. • Древноримската пословица Comix cornici nunquam confodit oculum (корникс корници нунквам конфодит окулум) - Гарван гарвану око не вади

Черна врана

Чёрная воро́на, Сarrion Crow, Corvus corone L. 1758 Сива врана, Серая ворона, Hooded Crow, Corvus /corone/ cornix L. 1758 Черната и сива врана, подобно на гарвана са едни от най-разпространените и обичайни представители на рода Вранови в Европа и Азия. Името Corvus

сп. Българска Наука брой 63

• Стихотворението на Едгар Алън По „Гарванът” се счита за едно от найзначимите в историята на поезията. • Разказа на Иван Бунин” Гарванът” • Песента на The Scorpions “ Черен гарван” • Песента на шведската симфо - метал група Therion «Raven Of Dispersion» от албума Vovin • Кинофилма „Гарван”, с интересен сюжет, в който гарвана се явява ангел - хранител на главния герой • Книгата” Гарвани” на американския писател Джордж Доус Грин • В книгата на Чарлз Де Линт „ Напуснати небеса” се разказва за девойки - гарвани • Съществува и разработчик на компютърни игри Raven Software, на

Фиг 2. Географски ареал на разпространение на гарвана.

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 63

corone произлиза от латинското сorvus - гарван и гръцкото κορώνη - врана. Дискусионен е въпроса за това доколко източните подвидове се различават от западните и дали има достатъчно разлики, за да се отделят в отделни видове. Въпреки, че сивата и черната врана са описани от Линей като отделни видове, до днешен ден продължават споровете относно таксономичния статус на тези врани. Редица генетични изследвания, показват липса на генетична разлика между тези видове и затова редица автори приемат, че сивата и черната врана могат да се разглеждат като един вид. Тогава чер-

http://nauka.bg

ната врана описват като Corvus corone corone, а сивата - Corvus corone cornix. Далекоизточната черна врана понякога също разглеждат като отделен вид Corvus orientalis, а за европейската черна врана оставят Corvus corone.

Вида Corvus corone се поделя на 6 подвида, повсеместно разпространени. • Corvus corone cornix Обикновенна сива врана определяна още като Corvus cornix , Hooded crow • Corvus corone sharpii Източна сива врана • Corvus corone corone Обикновенна черна врана • Corvus corone orientalis Източна черна врана • Corvus cornix cappella среща се в Междуречието и Южен Иран • Corvus cornix sardonius Сардинска врана Съгласно филогеографските изледвания, основани на мтДНК, тези подвидове се поделят на източни и западни подклонове. Оперението е съответно - C. c. corone и C. c. orientalis - черно, а C. c. cornix, C. c. sardonius и C. c. capellanus - сиво черно. Източния подклон включва птици от руския далечен изток и Япония, които са черни. Разпространението на C. c.orientalis се простира на юг до Китай и Кашмир и също се включва към тази хаплогрупа. Западния подклон вероятно е обособен от два рефугиума – подклон

„а”, формиран главно от индивиди от Англия до Централен Сибир и втори подклон”в”, включващ индивиди от източните региони, Киргизстан и Байкалския регион до североизточна Русия /Камчатка/. Сред западния подклон, състава на черната популация е на запад и на изток, докато сиво-черната формира центъра. Хибридната зона между C. c. cornix и C. c. orientalis , се простира между река Об и Енисей в западен Сибир и е широка около 150 км. Европейската хибридна зона , с ширина от 30 до 100 км между C.c. corone и C. c. Cornix се простира от Лигурските Апенини през южния край на Алпите и през централна Европа на север до Ютландия до южна Шотландия. Няколко изследвания показват, че тази хибридна зона е изключително стабилна за последните сто години, и се премества относително слабо и локално. Отношенията между C. c. corone и C. c. cornix са определени като вторична контактна зона, след като тези популации веднъж са били изолирани в миналото. Тъй като не може да се определи строга зависимост между оперението и генетичните различия, може да се каже, че има продължителен и постоянен генен поток между двата подвида. Това се подкрепя и с наблюденията в хибридната зона на междинни цветови морфотипове / от cornix сиво - черно до чисто черно/. Възможни са три обяснения за сегашното разпространение на окраската: /1/ Сиво - черните форми са възникнали по-скоро в центъра на иначе черните видове с ниско генетично

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 63

разнообразие. Освен това има наблюдение, че сиво-черната окраска е свързана с генетично предимство при посухи условия на околната среда/ тази форма възниква в Арало - Каспийския рефугиум/. След това, тази окраска се е разпространила относително бързо в голям ареал. В този случай няма открити различия на ниво мтДНК. /2/ Сиво-черната форма / C. c. cornix, C. c. sardonius и C. c. capellanus/ произлиза от относително малка родителска популация от отделен / южен / рефугиум. Първоначално може би, тази форма е притежавала различен мт. хаплотип, но в последствие при постглациалното разширение на ареала са влезли в контакт и са хибридизирали с черните C. c. corone на запад и C. c.

orientalis на изток. Така постепенно мтДНК гени са се уеднаквили с тези на черно - сивите форми. /3/ Черните C. c. orientalis, представени от подклон /в/ оцеляват на заледяването в отделен Югоизточен рефугиум. Подклон /а/ остават в отделен рефугиум, където формите / черно - сивите и черните/ присъстват съвместно и успешно се хибридизират. C. c. corone може да е в резултат и на постглациална хибридизация на мъжки C. c. orientalis/ черен/ с женска от сиво-черните форми. За да се потвърди някоя от трите хипотези е необходимо да се продължат генетичните изследвания с нуклеарни маркери, които да потвърдят или не съответните мтДНК хаплотипове. За целта на таксономията по-горе цитираните

Фиг 3. Разпространение на сивата и черната врана. С тъмен шрифт е указано положението на Европейската и Сибирската хибридни зони. Долу в дясно, родствената Corvus pectoralis, http://nauka.bg разпространена в Китай.

БИОЛОГИЯ

различна окраска. Двата вида/подвида се интересни от гледна точка на видообразуването в ново време. Могат да се разглеждат като вид, чиято популация се е разделила на няколко популации по време на заледяванията през късен плейстоцен, в отделни рефугиуми. Средната популация е закрепила дивергенция по отношение на окраската. Счита се че полиморфизма в окраската е стъпка по посока на репродуктивна изолация при птиците, тъй като по време на брачния период птиците се влияят от външния изглед на партньора. Тоест появата на сивото оперение при черните врани е довело до стъпка в посока на репродуктивна изолация, което означава, че видът е в посока на дивергенция и разделение на два нови вида. Така сивата и черната врана могат да се разглеждат като междинни видове, част от пътя на ново видообразуване и поява на нови два вида. След края

сп. Българска Наука брой 63

изследвания на мтДНК не подкрепят съвременното делене на европейската черна и сива врана C. corone и C. cornix, като отделни систематични видове. Този неясен таксономичен статус също се подчертава от по-ранни генетични изследвания на двата определени вида, основаващи се на RAPD - PCR анализ, микросателитни маркери, RFLPs, алозимни маркери и нуклеарни интрони, които показват липса на генетична диференциация между сивата и черната врана. На основа на RAPD - PCR анализ при представители от Сибирската хибридна зона, където двата вида се срещат и хибридизират, се установява, че между тези два вида има по-малка генетична разлика, отколкото между техните хибриди. Така се подкрепя идеята, че сивата и черната врани, представляват всъщност един широко разпространен супервид, включващ редица подвидове и най-вече хибридни морфоформи с

Фиг 4. Разпространение на сивата и черна врана по подвидове. Щрихованите участъци указват Европейската и Сибирската хибридни зони. Със синьо и червено е дадено поделението на Източен http://nauka.bg 57 и Западен подклон, на основа на мтДНК хаплотипове.

сп. Българска Наука брой 63

БИОЛОГИЯ

на плейстоценското заледяване и последващо затопляне, следва популационна експанзия. При разширението на популациите от трите рефугиума, те достигат контактните зони на сегашното положение на хибридните ивици. Хибридните зони представляват интерес, от гледна точка изясняване на еволюционните механизми при видообразуването. Могат да се нарекат „еволюционни лаборатории”. Наблюдението на такива хибридни зони би могло да поясни механизмите, при които две популации еволюират до два отделни вида. Да разгледаме случая, когато популацията на един вид бъде разделена от някакъв изолиращ фактор на две или повече популации. Ако това изолиращо събитие е достатъчно продължително, за да доведе до стабилизирането на различия между тези популации и в последствие когато този фактор вече го няма, т.е популациите отново могат да влизат в контакт една с друга, могат да се наблюдават следните събития. Ако различията са съществени, настъпва репродуктивна изолация, водеща до обособяването на два вида. Ако различията са несъществени, настъпва панмиксия, която уеднаквява генофонда в една обща популация. В случая на сивата/черна врана, интересното е, че тези хибридни зони са постоянни, т.е не се увеличават, довеждайки до уеднаквяване на вида като цяло. Не се стесняват, водейки до окончателно разделение на двата вида. Наблюдават се и други механизми за репродуктивна изолация при тях, освен различията в окраската, като отлагане на по - мал-

http://nauka.bg

ки по размер яйца, социално придържане към строго определени групи. За да се изясни механизма на видово разделение, сивата и черната врана представляват добър модел за изследване, като основната насока на изследванията се насочва към реализация на гените, кодиращи окраската при тези птици, тъй като се счита, че окраската е един от най-съществените белези, определящи репродуктивна изолация при птиците. Тъй като секвениране на тези гени, а и по-горе описани методи за ДНК анализ показват ниско ниво на диференциация между двата вида, се преминава към изследване на ниво транскриптом. Нов метод, наречен РНК - секвениране /RNA-seq/, дава възможност за оценка на предаване на биоинформационния поток, т.е кои дадени гени за окраска се реализират и водят до различията между двете врани и кое води до отключването на тази реализация по този начин. Друга насока на работа е плейотропното влияние на гените на меланокортиновата система. Меланин базирани окраски, както е и случая с враните, е установено че имат плейотропно влияние и са свързани с физиологични и поведенчески белези. Например, видовете с повече меланин, са по устойчиви на стрес, болести, по енергични са, сексуално активни и се различават по хомеостазата си. Това се дължи на плейотропния ефект на гените отговорни за меланогенезата. Отношението на меланинбазирана окраска с поведението и физиологията има важни последствия за еволюционната динамика на популаците.

За изясняване на таксономичния статус на двете врани е необходимо да се разширят изследванията в две насоки - досегашните методи да се продължат при по - голяма извадка, която задължително да включва индивиди от рефугиалните региони; да се секвенира и изследва по-голяма част от генома на двете врани.

Сивата и черната врана не се различават по своята екология. Обитават сходни хабитати и имат широко разпространение. Оперението на черната врана е черно със зеленикави или виолетови отблясъци, по зеленеещо от блясъка на гарвана. Клюна, краката и стъпалата също са черни. Черната врана се отличава от сивата по оперението. Клюнът е къс, масивен, слабо извит надолу. Сивата врана е със сиво тяло, докато главата, крилата и опашката са черни. Дължина около 50 см, тежи 460-690 г. Средно е по-голяма от посевната врана, по-масивно е сложена, има подебел и по-извит клюн от нея. На полето се отличава по окраската и по пошироките криле, леко извития надолу клюн.

Враните са всеядни птици, хранят се с насекоми, малки птички и яйца, гризачи и гущери, жаби, риба, растителна храна - семена на различни растения, както и растителни части, хранителни отпадъци и мърша. Всеизвестна е съобразителността на враните и тяхното умение да използват предмети на околната среда, например намирайки орех, градската врана, може съобразително да го хвърли на пътя и да почака да мине кола, която да го счупи и така да изяде ядката. Сезона на размножаване се предшества от брачна игра с въздушни гонки, различни премятания, лупинги и други игри. Партньорите строят гнездо всеки сезон. Размера на гнездото, цвета на яйцата, срока на инкубация, отглеждането, разпределението на брачните отговорности е както при гарвана. Сивата врана започва да гнезди в март - април / в зависимост от климата/. Гнездата си строят в парковете, на разклоненията на дебелите клони на дърветата, под стрехите, по водосточни тръби. Женската снася 4 6 синьо - зелени яйца с тъмни точки към края на март до май. Мъти ги по около 18-19 часа, без да напуска гнездото, като мъжкия през това време я храни. След 25 дни се излюпват птиченцата, които се хранят и от двамата родители. В средата на юни малките започват да летят, като още не напускат гнездото и се държат близо до родителите си, които им помагат да намират храна. През юли семейството се разпада. Към есента враните се събират на ята около сметища и места,

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 63

където биха намирали лесно храна, за да презимуват. Максимално известна продължителност на живот 20 години. Враните прекрасно различават и съответно реагират на просто разхождащ се човек и на ловец с оръжие. Наименованието на английски на плашило е scarecrow и именно произлиза от това,че е създадено да плаши враните. Въпреки, че не са големи по размер, те защитават безстрашно малките си. Ако малко падне от гнездото, по-добре не се опитвайте да го вземете в ръка, враната веднага ще започне да грачи, привличайки така други врани, които се събират много на брой и атакуват натрапника, било то котка, куче или човек. Враните запомнят натрапника и следващия път още щом се появи започват да грачат и шумят. Сивата и черната врана са едни от най-синантропните видове, типични обитатели на градовете. Съществуват както и напълно установени градски популации, така и приходящи от по-

лето. Много от тях, прекарват топлите месеци в горите и селските региони, а зимуват край и в градовете. На места поради плътността на популациите им, враните представляват проблем .

Посевна врана

Грач, Rook, Corvus frugilegus L. 1758

Посевната врана (Corvus frugilegus) е също член на сем. Вранови. Името дадено от Карл Линей frugilegus идва от латинското събирач на храна. Този вид е подобен на черната врана но е

Фиг 5. Ареал на разпространение на черната/сива врана

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

чен в различните места - от февруари до април. Гнездовата колония може да се поддържа десетилетия. Веднъж в годината се снасят от 3 до 7 яйца. Птиченцата се появяват в началото - средата на април. Мътенето продължава от 16 до 20 дни. Птиченцата започват да летят след около 30 дни. Отлитат в началото на май до първата половина на юни. Още в края на XIX век месото на тези врани се е използвало за храна от «бедната класа» в Европс, в частност, в Германия и Украина. В Германия ги осолявали в бъчви. Интелигентността и на тези вранови е всеизвестна, най-вече с това да използват различни прости инструменти с клюна си и с краката си. Учени сравняват техния интелект с този на човекоподобните маймуни.

Филогеографските изследвания разделят вида на две отделни групи, представени от два мт. Подклона, и това кореспондира като цяло с разделянето на вида на два парапатрични подвида C. f. frugilegus и C. f. pastinator. Следващи изследвания с повече индивиди от различни географски региони,

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

по-малък. Отличава се от нея и по сиво-бялата гола кожа около основата на човката пред очите. Перата около краката изглеждат по-рошави и по-дълги от тези на черната врана. Счита се за резидентна във Великобритания и Ирландия, както и за голяма част от северна и централна Европа, вагрантен вид за Исландия и северна Скандинавия, среща се и източна Азия, където слабо се отличава. Северните популации имат тенденцията да мигрират на юг през есента, докато южните мигрират спорадично. Вида е интродуциран в Нова Зеландия, като няколко стотин птици са пуснати там на свобода от 1862 до 1874, но сега се смята, че техния ареал е строго локалиризан. Посевната врана е всеядна, но основно се храни с червеи и личинки на насекоми, които намира, като разрива земята със клюна си. Обичат на големи ята да следват тракторите, които орат земята. Гнездят по дърветата на голуми колонии. Обикновенно зимува в градовете и населените места. Обитател на откритите ландшафти. В населените места, по дърветата на стари пътища, много често се виждат цели поселения от тези врани. Гнезда, които те използват дългогодишно. Макар всеядни, зимата се хранят с хранителни отпадъци от човека и растителни храни. Зимата живеят поединично или на неголеми групи, често с други родствени вранови. Пролетта посевната врана прилита рано, още докато снега се топи на полето. Периода на прилитане е разли-

БИОЛОГИЯ

включващи и нуклеарни генетични маркери биха дали повече яснота за парапатричното обособяване на тези подвидове, генетичния поток и хибридизация в местата на припокриване.

Сврака

сп. Българска Наука брой 63

Сорока, Common magpie, Pica pica L. 1758 Свраките населяват цяла Европа от Нардкап в Скандинавия до южните части на Испания и Гърция. Отсъства само на няколко острова в Средиземно море. Също така населяват крайбрежни части на Мароко, Алжир и Тунис в северна Африка. От източна Европа е разпространена до 65° северна ширина, от Близкия изток ареала и се простира до Турция и част от Иран почти до крайбрежието на Персийския залив. В Далечния изток северната граница на разпространение отстъпва на юг до Японско море. В Азия до

Северен Виетнам и северозападна Монголия. Изолирана популация се намира на полуостров Камчатка. Освен това една малка популация се опазва като паметник на природата на остров Кюсю. Благодарение на характерното черно бяло оперение и необичайно дългата опашка, свраката е неповторима и лесно се разпознава. Главата, шията, гърдите и гърба се черни с виолетов или синьо-зелен метален отблясък, корема и плещите са бели. Често са бели и краищата на крилете. Дългата опашка /по-дълга от тялото/ и крилете са черни. Черното оперение има метален отблясък. Перата на опашката и външната страна на маховите пера отблясват в зависимост от светлината в метално виолетово или синьозелено. Пролетта цвета отслабва и по-трудно се определя. Мъжките и женските не се различават един от друг външно, мъжките са малко по-тежки, средно 233

http://nauka.bg

Фиг 6. Ареал на разпространение на посевната врана.

БИОЛОГИЯ

високо на дърветата. Птиците в гнездото просят с високо стържещо «пиррр». Често издават също така дълги крясъци «чакр», «чирк», «чиррл» или «чара». В зависимост от интонацията (меко, твърдо, дълго, кратко), призива има различни значения. Носовите протяжни крясъци могат да звучат като «грех». Обитават неголеми гори, паркове, градини, често недалече от човешки поселения. Избягват гъстите гори. Живеят по двойки. Партньора избират през първата година от живота си, първото чифтосване е на около двегодишна възраст. На следващата пролет започват да строят гнездо и да се грижат за потомството. Защитават своята територия от други свраки. Неспокойния вик на обезпокоената от ловец сврака, ще бъде чут не само от своите събратя, но и от вълка, мечката

сп. Българска Наука брой 63

г (женските - средно 203 г). Свраките достигат дължина 51 см, размаха на крилете достига 90 см. На земята се придвижват на подскоци, но могат и да ходят с характерна за врановите походка. Много умело се придвижват между клоните на дърветата. Полета е вълнообразен планиращ. Свраката често издава характерни звуци, силни, пронизителни, като така „говори” с другите свраки или сигнализира опасност. За привличане на партньор, свраката използва тихо пеене, много силно вариращо в зависимост от времето и индивида. Може да е ритмично или аритмично, често се съчетава с меки трели и високи подсвирвания. Отделните птици имитират други животни. За обозначаване на своята територия издават крясъци «киа», «кьяя» или «кик», като се намират

Фиг 7. Ареал на разпространение на свраката.

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 63

и други горски животни. Свраките строят няколко гнезда, но използват само едно. Гнездото е характерно кълбовидно. Женската снася от 5 - 8 яйца през април и ги мъти по 17 - 18 часа. Както и останалите вранови, свраките се хранят с разнообразна храна. В нейното меню влизат както малки бозайници, така и насекоми. Често разрушават чужди гнезда, вземайки яйца и птиченца. Понякога успяват дори и на кучета да вземат кокалите. Живеещите недалеч от човека свраки не се боят да откраднат някаква храна. Като цяло са всеядни, като се хранят и с животинска и с растителна храна. Насекоми, червеи, гущери, паяци, мокрици, гъсеници на пеперуди, често на изораната нива, разкопавайки с клюна. Събират

http://nauka.bg

зърна и симена на полето, особено след събиране на урожай. Със силния си клюн разравят лесно земята или разрушават гнезда. Ако плячката е голяма, я затискат с единия крак и откъсват парчета с клюна. Свраката се счита за една от найинтелигентните птици. При нея са наблюдавани щателно замислени социални ритуали, като включително израз на печал. Свраката е единственото известно животно, различно от бозайник, което различава себе си в огледалото. За сравнение папагалите не могат да се различат в огледалото и смятат отражението за друг папагал. Известни са няколко подвида, разпространението на които може да си види на фигурата.

БИОЛОГИЯ

• • • • • • • • • • •

Pica pica asirensis Pica pica mauritanica Pica pica melanotos Pica pica pica Pica pica fennorum Pica pica bactriana Pica pica hemileucoptera Pica pica leucoptera Pica pica kamtschatica Pica pica serica Pica pica bottanensis

сп. Българска Наука брой 63

Северозападните Африкански раси се различават по синята гола кожа около очите, липсата на бяло на трътката и опашката. Югоизточните Арабски раси се отличават по по-малките си размери и матово черното оперение без отблясъци, на перата бялото е малко. Сибирските раси имат по-интензивно бяло на крилете и диамантенозелен отблясък, Корейските птици имат виолетов отблясък, относително дълги криле и по-къса опашка. Анализ на мтДНК последователности показва, че Корейския подвид

P.p. sericea е много по различна от евразийските форми и може дори да се разглежда като отделен вид. Северно американските свраки, които изглеждат идентични с Евразийските форми и досега се считаха за сродни с тях, са генетично по-близки до жълтоклюната сврака (Pica nuttalli). Основните евразийски линии, които са доста различаващи се, все още не са достатъчно добре изследвани, за да може да се определи статуса на такива форми като северозападния африкански подвид P. p. Mauretanica и югозападния арабски подвид P. p. Asirensis, които се разглеждат като евентуално отделни видове. Найголемия палео - подвид е описан като Pica pica major. Като цяло подвидовете се поделят, както при повечето изследвани вранови на Източен и Западен мт. подклонове. Западните подвидове генетично са по-близки с Pica hudsonia и Pica nuttalli. Това потвърждава поскоро, многократното разширяване

Фиг 8. Разпространение на подвидовете свраки

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

БИОЛОГИЯ

и свиване на ареалите на видовете от западния подклон. От друга страна в този подклон, видове от доста отдалечени региони /Испания и Чукотка/ показват голяма генетична близост, което означава доста бърз темп на разпространение на голям ареал, което най-вероятно е постглациална колонизация на райони подходящи условия, понеже като цяло видът е седентарен. Най-вероятно двата северно американски вида Pica hudsonia и Pica nuttalli са произлезли от видове на западната хаплогрупа при разширението на ареала към Северна Америка. Изолирането на популацията в Северна Америка по време на заледяването е довело до появата на тези два нови вида Pica hudsonia и Pica nuttalli. Източната хаплогрупа се простира до Кнабаровския регион в руския Далечен изток. Работи се върху възможна хибридизация на двете хаплогрупи в контактните региони, но изследванията тепърва предстоят. В Европейския фолклор, свраката е свързана с редица суеверия, които създават репутацията и на поличба на лош късмет. Донякъде тези репутация е създадена от навика и да краде лъскави предмети и агресивното и поведение спрямо други пойни птици. През 19 век в книгата “A Guide to the Scientific Knowledge of Things Familiar” , се цитира поговорката „ Ако видиш сама сврака, времето се разваля”. В книгата се обяснява, че това суеверие е възникнало от това, че свраките по двойки събират храна и правят гнездо при хубаво време. В Шотландия, сврака близо до прозореца предвещава

http://nauka.bg

смърт. В италианския и френския фолклор, склонността на свраката да краде лъскави предмети се обяснява с търсенето и на скъпоценни камъни. Редица произведения са посветени на тази тема. В българския, чешкия, унгарския, полския и шведския фолклор, свраката също се описва като крадец. В Швеция тя се свързва и с магьосничеството. В Норвегия свраката също се счита за хитра и крадлива, но се счита и за птица на хулдра - подземните хора.

Сокерица

Kедровка, Spotted Nutcracker, Nucifraga caryocatactes L. 1758

Неголяма вранова птица, по-малка от сойката с по-тънък и по-дълъг клюн. Дължината и достига 30 см, опашката 11 см. Тегло 125-190 г. Окраската е тъмно шоколадово кафяв цвят с бели петна липсващи само на главата. Крилете и горната част на опашката са черни с зеленикаво син отблясък. На края на опашката има светло петно. Женската малко се отличава от мъжкия по това, че е малко по-светла и белите петна не са така рязко ограничени.

БИОЛОГИЯ

Разпространена е в горите, преобладаващо иглолистни, на Европа и Азия, от Скандинавия и Алпите до Камчатка, Примория, Курилските острови, Япония и Китай. Сокерицата/ кедровка/ е единствения разпространител на сибирския кедър Pínus sibírica.

рен Иран, Корея и северен Китай, вагрант във • rothschildi (Hartert, 1903) Планината Тян Шан и Дзунгариан Алтай, Казхстан и Китай

• japonica (Hartert, 1897) централИмето и, дадено от Линей е дублирано ни и северни Курилски осторови, Хопърво на латински и второ на гръцки, кайдо, Хоншу и Хондо, Япония имащо едно значение, ядкотрошачка • owstoni (Ingram, 1910) Тайван Английското „лешникотрошачка” се interdicta (Kleinschmidt and появява през 1738 при превод на нем- • ски пътеводител, тъй като птицата не Weigold, 1922) планините на северен Китай е била позната до 1753г. • hemispila (Vigors, 1831) Хималаите / от западен Непал на юг до Каш• caryocatactes (Linnaeus, 1785) - в мир/ Скандинавия на запад и изток в Евроmacella (Thayer and Bangs, 1909) па, Кавказ и северен Казакстан, зиму- • източни Хималаи до северен Тибет, ва на юг в западен Непал, северен Мианмар и • macrorhynchos (Brehm, 1823) се- югозападен Китай верна и североизточна Азия, към севе-

сп. Българска Наука брой 63

Описани се следните подвидове:

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 63

• yunnanensis (Ingram 1910) юго- и яйца, гризачи и мърша. Интересно за източен Китай този вид е, че има подезична торбичка, в която може да съхрани и пренесе до Въпреки широкото разпространение 100 кедрови ядки на един път. Видът на вида, генетичните изследвания, е известен със сравнително дългите си основани на секвениране на част от хранителни миграции. контролния регион на мтДНК показват Двойките на сокерицата остават относителна генетична хомогенност. заедно цял живот и тяхната територия Този вид е един от трите вида вранови, се простира от 20 до 30 акра. които не показват характерното делене Гнезденето е винаги рано при този на източен и западен хаплотип. вид за целия ареал, като използват Основен хранителен ресурс на запасите, натрупани от предната есен. сокерицата са боровите ядки на Гнездото обикновено е построено различни видове борови дървета високо на някое иглолистно дърво. (Pinus sp.). Където липсват борови Снасят от 2 до 4 яйца, които се мътят дървета, се храни с ядки на смърчове 18 дни. И двамата родители хранят (Picea sp.) или лески (Corylus sp. малките, които започват да летят на лешници). Тези които се хранят около 23 дни, но остават с възрастните с лешници имат по-дебела човка. за няколко месеца, следвайки ги в С помощта на човката разчупват търсенето на храна, учейки се на твърдите черупки. Понякога могат да техники, важни за тяхното бъдеще. се хранят и с насекоми, малки птички

http://nauka.bg

Фиг 9. Географско разпространение на сокерицата.

БИОЛОГИЯ

Обикновенна чавка

сп. Българска Наука брой 63

за да бъдат отделени систематично в Гарга, Jackdaw , Галка, Corvus monedu- подрод Coloeus. Тази група се явява базална за врановите. Има описани la L. 1758 случаи на хибридизация между двата Разпространена в Европа, западна вида в планината Алтай, южен Сибир Азия и северна Африка. Въпреки, че и Монголия. като цяло видът не е мигриращ, се- Познати са четири подвида, които се верните и източните популации миг- различават главно по окраската на перират на юг през зимата. Пръв видът рата на главата. е описан от Линей, който и дава името Corvus monedula от monedula - моне- • C. m. monedula (Linnaeus, 1758), та. Английското име “jackdaw” идва от Ареала му простира в Скандинавия, от jack - малък и daw - чавка, на староан- южна Финладия на юг до Дания, през глийски. Германия и Полша, южно източна централна Европа до Карпатите и сеДНК анализ показва, че този вид е верозападна Румъния, северна Сърбия генетично близък с даурската гарга и Словения. . Corvus dauuricus. Двата вида се разглеждат достатъчно отличаващи се, • C. m. spermologus (Vieillot, 1817)

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

, Разпространен в западна и централна Европа от Британските острови, Нидерландия, през Швейцария до Италия на югоизток, Иберийския полуостров и Корсика. Името му идва от гръцкото σπερμολόγος - събирач на семена. По - тъмен на цвят от останалите подвидове. • C. m. soemmerringii (Fischer, 1811) . Разпространен е в североизточна Европа и северна и централна Азия - Русия, езерото Байкал, Монголия, на юг до Турция, Израел и източни Хималаи. Този подвид е описан като Corvus soemmerringii през 1811 от Johann Fisher von Waldeheim в памет на Samuel Thomas von Somemerring. • C. m. cirtensis (Rothschild and Hartert , 1912), Разпространен в Мароко и Алжир в северозападна Африка. Името идва от древните градове Цирта и Нумидия

Населяват скалисти участъци по крайбрежията, разредени гори със стари дървета, населени места със стари постройки. За гнездене се нуждаят от укрития и затова е разбираемо неравномерното им разпределение в градските райони, където предпочитат къщи с чардаци и стрехи, високи постройки с вентилационна система. Срещат се и в земеделски региони. Общителни, социални птици, които живеят на малки групи с комплексна социална структура. Обичат да издават звуци. Обикновенно по време на полет издават силен метален звук „чак - чак” или „как - как”, с което поздравяват на себеподобните си. „Киау” или „ куоу”, когато викат малките си за храна или мъжкия вика за храна женската. Когато женската моли за храна мъжкия , тя

сп. Българска Наука брой 63

На дължина достига до 34-39 см, тегло 175 - 280 г. Оперението е от черно до

сребристо сиво / главата и гърдите/ цвят. Ирисите са светло сиви почти бели. Има и индивиди със светло зелени или светло сини очи. Полов диморфизъм няма.

http://nauka.bg

Фиг 10. Географско разпространение на гаргата.

БИОЛОГИЯ

Всеядни са, като се хранят с голямо разнообразие от растителна храна и безгръбначни животни, хранителни отпадъци в населените места. Моногамни са, като строят просто гнездо в избраните укрития, скални цепнатини, хралупи на дърветата и по сградите. Женската снася около от 2 - 9 светло сини или синьозелени яйца с кафяви пръски. Мътенето продължава до 17-18 дни, когато се излюпват голите и безпомощни малки, зависими от родителите за храна. След около 28 - 35 дни започват да летят, но продължават да са близо до родителите си.

Според Древногръцката митология гаргата може да бъде уловена с паница олио. Това нарцистично създание ще започне да се оглежда самовлюбено, докато не падне и не се удави. В една от басните на Езоп, гаргата е олицетворение на суетата, заимствайки чужди пера, за да се представи за по-красива птица и да стане цар на птиците. Друга басня осмива глупостта на гаргата да чака смокините под смокинята да узреят. Има гръцка и римска поговорка, която казва „ Лебедите ще запеят, когато гаргите замълчат”. Тълкува се, че гласа на мъдрите, ще се чуе, когато неразумните замълчат. Принцеса Арнет е подкупена със злато от цар Минос на остров Крит и е наказана, като се превръща в също толкова алчни гарги, крадящи лъскави предмети. Римския поет Овидий описва чавките като предвестници на дъжд. Плиний отбелязва, че тесалийците, илирите и лемнийците толерирали чавките, за да унищожават яйцата на скакалците.

сп. Българска Наука брой 63

издава малко по - различно „” кииай”, „ чаийк” или „”гиааа”. Гаргите се събират по много и шумейки, издавайки всякакви звуци, „си бърборят” преди сън. За предупреждение издават дълъг стръжещ звук, „ аррррр” или” карррр”. Пиленцата започват да писукат на около седмица, а до 18 ден вече могат да издават силен пронизващ звук.

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

В различните култури има различни поверия за чавките. Чавка застанала на покрива, показва пристигане на някой нов. Гарга, стояща на покрива, но спускаща се по комина предвещава смърт. Лоша поличба е да ти пресече пътя. Чавки на кулите на катедралата, предвещавали дъжд. В 12век, Уилиам от Малсбъри записал случката с една жена, която чувайки по силните крясъци на гарги, започнала да крещи, че наближава страшна катастрофа и тя е чула предвещанието за нея. Според чешките вярвания, каращи се гарги предвещават война.

сп. Българска Наука брой 63

Поради широкото си разпространение и плътните си популации, гаргите на места се считат за вредители. В някой страни са разрешени за отстрел.

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

Събиране и съхранение на образци за генетични изследвания. Проблеми и предизвикателства при работа с фосилна ДНК

Автор: Димитра Лефтерова

При своята работа полевите биолози и ветеринари, е добре да спазват няколко процедури при събиране и съхранение на образци, с цел бъдещ ДНК анализ. Основната трудност при събирането на проби за генетичен анализ е съхранението им от ДНК деградация. Основния деградиращ агент на ДНК са ензимите с ДНК активност,те могат да присъстват в самата проба, но могат и да се появят от растящи микроорганизми в пробата. Основата цел на съхранение на пробите е да се инактивира тази активност или да се предотврати дейността на ензимите. Има няколко начина да се инактивира активността на ензимите, но те са скъпи или изискват реагенти, които нормално не се намират при полевите биолози или ветеринари. От друга страна, е най – лесно и евтино да се дехидратира пробата, с цел спиране на ензимна-

та активност. Най – честия, ефикасен и лесен начин да се направи това е: • Дехидратация на пробата чрез силика гел или други изсушители. Те могат да се намерят в супермаркетите, магазини тип „направи си сам”, цветарски магазини, където ги използват за подсушаване на цветята. Изсушените проби могат вече лесно да се транспортират, като единствено остава да се съобразим с изискванията на конкретната страна за внос на такива продукти, с оглед евентуалното пренасяне на болестни микроорганизми или техни спори. • Дехидратация на пробата с етанол / 70-100%/. По ниската концентрация на алкохола, помага за по- лесното пренасяне, тъй като не е опасно запалим, но същевременно при по – ниска концентрация е възможна частична активация на ензимната активност. Затова концентрация по – малка от 70% не се препоръчва. Същевременно друг алкохол освен етанол, например метанол, не се препоръчва, защото би могъл да попречи на последващата екстракция и амплификация на ДНК.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

а целта на филогеографските изследвания, а и с популяризирането на молекулярните изследвания като цяло, постоянно е нужно да се събират проби за ДНК анализ, както и да се работи с музейни образци и фосили.

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 63

Така повечето съхранени проби, ще бъдат изсушени или поставени в етанол и е добре да се направи и следното:

• Етикетиране. Винаги слагайте етикети с означения на своите проби, за да знаете кога и къде сте ги съхранили, както и водете дневник на пробите. С времето това може да се окаже особено важно. Етикета трябва да включва : референтен номер, дата на събиране на пробата, място, вида от който е взета пробата. Референтния номер, трябва да е същия като този във водения от Вас дневник, със същата информация като на етикета на пробата, плюс името на колектора, точната информация на мястото, включително GPS данни, плюс други наблюдения ако са считани за необходими. GPS данни е добре да има, защото е основна информация при филогеографските изследвания. Още нещо е добре да се има предвид, надписването да е с подходящ перманент маркер, за да не се окаже, че при пристигането си, пробата е вече с неясно съдържание.

ръце. Много по – важно е да избегнете смесване на пробите. Затова, винаги стерилизирайте/ дезинфекцирайте скалпела си преди манипулация, накрайника за взимане на екскременти или иглата при взимане на кръв.

• Избягване на замърсяване на пробата. Много лесно човешка ДНК може да попадне в пробата. За някой анализи, това не е проблем, тъй като анализите използват методи, които са видовоспецифични или се използват процедури, които не „вземат” човешката ДНК от пробата. Въпреки това, при някой изследвания замърсяването на пробата с човешка ДНК е от значение. При взимането на пробата не е необходимо да носите ръкавици и маска, ако сте на полето, просто трябва да внимавате и да избягвате взимане или докосване на пробата с голи

• Повече, не означава по – добре. Понякога се стараем да съберем колкото може повече материал. Например старателното напълване на съда с тъкан или екскремент не е най – добрия начин за съхранение на пробата. Изпълвайки съда, вие оставате много малко място за изсушаващия агент. Добре е при поставянето на пробата, тя да е изцяло покрита, например с етанол, като така се уверите , че е добре съхранена, за да не се окаже че накрая имате много, напълно безполезни проби. Така, че ако имате желание да съберете по – голямо коли-

http://nauka.bg

БИОЛОГИЯ

чество проба, по – добре разпределете пробата пропорционално в няколко съда, отколкото да я събирате в един и да няма място за етанола.

е в сух, без восък, запечатан плик за писмо. Може да етикетирате пробата, като надпишете плика. Няколко плика може да поставите в отделен съд или найлонова торба, със силикагел Видове проби или друг изсушител, за да се поддърКосми – едни от най – добрите жат пробите сухи. Пликовете без восък имат пори, през които пробата диша. проби Екскременти – може би следващите най – добри проби Екскрементите или изпражненията са лесни за събиране и от тях може да се изолира ДНК, когато са съхранени свежи. Друга добра страна на пробите от екскременти е, че не се нуждаете от специални разрешения за транспортирането им, ако са съхранени в етанол. Въпреки, че в някой страни все още има експортни изисквания. Освен това те са удобни и с това че не изискват задържане на животното и така се избягва неговото стресиране, така че обикновенно този начин на събиране на проби е за предпочитане. Когато събирате проби от екскременти спазвайте следното: да бъдат възможно най – пресни; необходим е само външния слой с животински клетки. Вътрешния слой обикновенно съдържа гъби, инсекти и други възможни, които ще доведат до нечисто получаване на ДНК. Външния слой се опира в животинския чревен път, и така в него остават клетки от покритието му. Ако външния слой е замърсен с гъби или инсекти, е възможно да попречи на изолирането на чиста ДНК. От друга страна е възможно да се случи да се взима проба при сухи условия и външния слой да е много изсъхнал, така че да не може да се вземе проба и изоли-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Космите са може би едни от най – добрите проби за събиране. Те са едновременно лесни за съхранение и за транспортиране, както и да се получи добра ДНК от тях.Ако Вие сте хванали животно на полето или може да се доближите до животно в зоопарка, безспорно това е най – добрия метод за събиране на проби. Освен това, ако сте на полето е много по – лесно да намерите козина, закачена по храстите, което също е много добра проба. Ако отскубвате косми от животното, гледайте за груби косми, които са чисти и трудно се отскубват. Тези косми обикновенно се отскубват с луковиците, които съдържат жива тъкан, от която може да се изолира ДНК. Достатъчно количество за изолиране на ДНК е 5 – 10 косъма с луковици от всеки индивид. Винаги се уверявайте, дали космите са с луковици, в противен случай са неизползваеми. Най - добрия начин за запазване на космените проби

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 63

ра ДНК от него, дори и да е на няколко седмици. Много важно е да запомните, да не пипате пробата с голи ръце, от една страна да не замърсите пробата с Ваша ДНК, а от друга да предпазите своето здраве.. Най – добре да отчупите клонче от близко дърво, да го разцепите на две или обелите от кората и да използвате свежата повърхност за загребване на проба. Идеални съдчета за събиране на проби са 5 мл туби с капачки. Отваряте капачката и я оставяте изправена нагоре, като поднасяте отвора на тубата към мястото за вземане на проба. Използвайте клонката, за да остържете 1 – 2 см от повърхността в съда. След това може да вземете още една проба в друг съд. Така ще имате около 2 мл проба във всеки съд. След това допълнете съда с етанол / 70-100 %/, така че отношението проба/етанол да е 2/3. Затворете съда, опаковайте

http://nauka.bg

го с парафилм / опаковъчно фолио , за да избегнете изтичания, изхвърлете пръчицата и вземете нова клонка за нов образец. Така събраните проби може да съхранявате на стайна температура. По специфични са условията и начини на събиране на екскременти при водни животни като делфините и дюгоните. Тъканни проби – добра ДНК, трудни за транспорт Тъканните проби могат да посигурят много добър материал за получаване на ДНК, но са трудни за транспортиране поради експортните/импортни ограничения на различните държави. Ако сте хванали животни или работите в район където са чести случаите на умрели при автомобилни произшествия животни, както и ловни райони,

БИОЛОГИЯ

Кръвни проби – прекрасна ДНК, но скъпо Получената ДНК от кръв е може би с най – доброто качество въобще, но е все още скъпа за получаване и екстракция. Освен това, за да получите кръв от животно, ще трябва да го обездвижите по някакъв начин или да го упоите, което не винаги е идеално за получаване на желаното количество проби. Най – добрия начин за събиране и съхраняване на кръвта е във вакумтейнери / с буферен агент ЕДТА EDTA / или с Изи Блъд Буфер/ Easy Blood Buffer (EBB)/. Ако използвате вакумтейнери се убедете, че добре сте разтворили пробата във ЕДТА и е съхранявайте в хладилника. Ако използвате EBB ще трябва да разтворите равен обем кръв и буфер и също съхранявайте в хладилник. Обикновенно е нужно много малко количество кръв за получаване на ДНК, около 1мл кръв е напълно достатъчно за генетични изследвания.

Ако сте попаднали на животно на пътя или сте заловили животно, най – доброто място за вземане на тъканна проба са ушите. Малка част около 1 – 2 см. , дори и по – малко са достатъчни за изолиране на добра ДНК като качество и количество. Малко парченце от ухото е по – добра проба от част от мускул, защото не гние така бързо. Ако имате достъп до месото, от пътно произшествие или лов, първо го помиришете, ако мирише лошо по – добре не взимайте проба, може да се окаже , че тя няма да свърши никаква работа, защото деградационните процеси са разрушили голяма част от ДНК, ако няма лоша миризма, отрежете малко парченце , няколко кв.мм от тъканта е Други проби достатъчна. Най – добрия начин да съхраните Кости и зъби също могат да послужат тъканните проби е да ги поставите в за получаване на ДНК, но е трудно и етанол, като се уверите и запомните, ненадежно. Освен това костите могат че трябва пробата да е добре покри- да се транспортират трудно, затова не та с етанол. Ако сте отрязали няколко ги препоръчваме като материал за гекв.мм, може да използвате 2мл туби с нетични изследвания, освен по липса капачки, в които да я поставите и за- на друго. леете с етанол. Отново увийте тубата /капачката/ с парфилм/опаковъчно фолио, за да предпазите от изтичане и я надпишете. Съхранените по този начин проби могат да стоят на стайна температура.

Гореописаният начин за събиране на проби касае случаите, когато имаме нужда прабата да стигне до лабораторията и веднага да бъде изследвана. По различно е когато искаме да съхраним пробата за дълго време, например години по различни причини, било защото в лабораторията има

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Вие ще можете да вземете тъканни проби и ще ви е жал да не се възползвате от случая да го направите. Когато решите да вземете тъканна проба, помнете, че е необходимо много малко количество и че трябва да дезинфектирате скалпела преди да вземете нова проба.

сп. Българска Наука брой 63

БИОЛОГИЯ

твърде много проби, които физически не могат да бъдат обработени веднага, било защото бихме искали да съхраним проба за бъдещи изследвания. Най – препоръчителното ръзбира се е ДНК веднага да се изолира от получената проба и да се съхрани при -80 С. При невъзможност да се изолира веднага, тогава пробата е добре да бъде замразена при -80 С или поне при температура на нормален фризер. Тази проба може да бъде разтворена в етанол, но може и да се замрази сама по себе си чиста. В последния случай при възможности това може да стане направо на полето в преносим контейнер с течен азот. Когато искаме да съхраним проба за дълго време в етанол е желателно етанола да не бъде 70%, защото от опит е установено, че макар и бавно, при наличието дори и на малко количество вода, ДНК може напълно да деградира и когато ви е необходима, да се окаже че вече не може да работите с нея. Препоръчителната концентрация, установена опитно е 95-96% етанол и съхранение при минусови условия. Макар по – горе да е указано 100% етанол, на практика такава концентрация на етанола няма, максималната съществуваща концентрация е 96%. Указания етанол с 100% концентрация е етанол без 4% водно съдържание , а с 4% съдържание на бензен. Този етанол не е за препоръчване, защото бензена поврежда ДНК молекулата.

стракция на ДНК, въвеждането на нови молекулярно генетични техники допринасят съществено за развитието на работата с фосилна ДНК, така необходима за добри филогенетични изследвания. Фосилната ДНК ни помага да проследим историческия и древен генен поток във времето, което ни дава динамична времева и географска яснота за генетичното разнообразие. Съчетано с данните за околната среда и хронологична информация / напр. радиодатировка/ е възможно да се правят връзки между климатичните промени, антропологичното влияние и промените в генофонда на популациите / видовете. Анализите

Фосилна ДНК Вече три десетилетия се работи с фосилна ДНК. Макар някой изследвания да са неуспешни, поради замърсявания на пробата или неуспешна ек-

http://nauka.bg

основани на фосилна ДНК дават възможност да се регистрират популационната динамика, стеснявания, изчезвания, разширения, реколониза-

БИОЛОГИЯ

Сравнителна схема на изследвания основани само на съвременни данни и на данни от различен времеви период. Докато първата дава възможност да се видят само съвремените видове, съществуващи до днес, втората е много по – информативна, защото включва и изчезнали видове.

ване на ДНК от фосили, обикновенно става въпрос за мтДНК, рядко има успешно изолирани нуклеарни фрагменти. мтДНК обичайно се изолира в малко на брой копия / до 100 молекули/ и е доста накъсана / от 100 -500 кб фрагменти/. Освен това фосилната ДНК често има post mortem модификации или деструкции, както и може и да има крослинкове. Установено е, че проблемите на работа с фосилна ДНК / малкото накъсани копия, деградацията/ се дължат на условията на средата, къдета са намерени фосилите и също така как са съхранявани в колекциите. Температурата и влагата играят съществена роля за получаване и работа с фосилна ДНК. Трудно и почти невъзможно е да се изолира ДНК от фосили били на топли и влажни места, докато е много по – висока вероятността да се направи добър анализ от фосили от студени и сухи места.

Възможността да се работи с ДНК от различен времеви интервал дава много по – широка представа за еволюционните процеси, за развитието на отделните популации/видове във времето и пространството. Дава отговори по отношение на съвременния статус на дадена популация/вид, дали нейния генофонд е в резултат на свиване или начално разширение, което е от значение за опазване на видовото разнообразие.

Критерии и насоки на работа с фосилна ДНК за получаване на автентични резултати от изследванията:

Проблеми и предизвикателства за работа с фосилна ДНК

2. Използването на костюм, ръкавици, маска, презпазен лицев щит, са задължителни, с цел минимизиране на вероятността от замърсявания.

Рабата с фосилна ДНК е голямо предизвикателство и изисква приемането на твърди стандарти на работа, с цел да се получат добри и автентични резултати. Когато има успех на получа-

1. Отделна пре – PCR лаборатория, строго определена за работа с фосилна ДНК, където да са приети строго определени начини на работа, които да предотвратяват замърсявания на пробите при анализ.

3. Да са бъдат включени няколко негативни / празни/ екстракции

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

ция назад до късен плейстоцен. Фосилна ДНК е изолирана успешно от фосили на 50 000 год, но в редки случаи и на повече от 100 000 години. Работата с фосилна ДНК дава възможност за проследаване във времето на изчезнали линии от еволюционните отношения, нещо което не е възможно да се направи само от проби от една времева точка и то съвременна. Това е ентересно от гледна точка на проследяване на стеснения и други еволюционни събития, случили се много преди съвременните представители.

БИОЛОГИЯ

на ДНК и PCR контроли, които да са включени на всеки експеримент, с цел проверка автентичността на пробите. 4. Да се работят малко на брой проби едновременно, например две празни проби и 8 с фосилен материал на всяка екстракция. 5. На всяка екстракция да се прави независима, отделна репликация, с цел повторимост на резултата. 6. Клониране или директно секвениране на независимите PCR амплификации, в случай че материала за изследване е много малко количество. 7. Спазване на строга дезинфекция на помещението, всички прибори, уреди и апарати с помощта на дезифенктанти и УВ лампи. Центрове и лаборатории за работа с фосилна ДНК:

сп. Българска Наука брой 63

• Австралийски център за работа с фосилна ДНК – Аделаида, Австралия.

http://www.adelaide.edu.au/acad/ • Палео ДНК лаборатория в Университета Лейкхед – Канада http://www.ancientdna.com/

http://nauka.bg

• Център по геогенетика към Природонаучния музей към Университета в Копенхаген – Дания http://geogenetics.ku.dk/ • Палео и архигенетика към Еберхард Карлс Университет в Тюбинген, Германия http://www.geo.uni-tuebingen. de/arbeitsgruppen/ur-undfruehgeschichte-und-archaeologiedes-mittelalters/forschungsbereich/ palaeogenetik/arbeitsgruppe.html • Лабораторията Шапиро по фосилна ДНК към Департамента по биология към Университета в Пенсилвания , САЩ https://homes.bio.psu.edu/people/ faculty/bshapiro/

БИОЛОГИЯ

Ново проучване откри изключително дълголетие при белите акули Превод: Велимир Макавеев та програма на МИТ и „Уудс Хол“, както и автор на проучване, публикувано в PLOS ONE.

В първото досега успешно радиовъглеродово изследване за потвърждаване на възрастта на зрелите акули, учените са анализирали гръбначни прешлени от 4 женски и 4 мъжки индивида от северозападната част на Атлантическият океан. Изводите са, че най-едрият мъжки индивид е на 73 години, а най едрата женска - на 40.

„Разбирането на дълголетието на видовете, темпото на растеж, възрастта на сексуално съзряване и разликите в растежа между мъжки и женски индивиди са изключително важни за усилията за опазване на съответния вид”, каза тя.

„Резултатите драстично увеличиха данните ни за максималната възраст и дълголетие на акулите в сравнение с по-ранните изследвания”, казва Ли Линг Хамади, студентка от съвместна-

http://www.plosone.org/article/ info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal. pone.0084006

Определянето на възрастта при рибите разчита предимно на анализа на увеличенията в растежа на минерализирана тъкан като например отолити (ушни кости), гръбначни прешлени и пръстени на перките. Последните растат през целия живот на рибата като добавят допълнителни пръстени, наподобяващи пръстените на дърветата, чрез които се определя възрастта им. Определянето на възрастта при белите акули може да е предизвикателство. Докато гръбначните прешлени са конструирани от пластове тъкан, наслоявали се в определена последователност през целия живот на даден индивид, то периодичните тъмни/ светли пръстени са по-малко отчетли-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

олемите бели акули (Carcharodon carcharias), върховните хищници на световния океан, растат много по-бавно и живеят значително подълго отколкото се смяташе досега, според ново изследване проведено от Океаногафския институт „Уудс Хол“.

БИОЛОГИЯ

сп. Българска Наука брой 63

ви отколкото в другите видове и не е полезно е използването на най-новизадължително да показват годишен те технологии за разбулването на фунрастеж. даментални въпроси на океанската екология,” казва съавтора на изслед„Традиционно се смяташе, че пръс- ването Саймън Торолд, биолог във тените показват ежегодния растеж. В Океанографския институт „Уудс Хол“ много случаи това е вярно за част от и научен ръководител на Хамади. живота или за целия живот на индиви- „Радиовъглеродният времеви печат в да, но все по-често това бива опровер- гръбначните прешлени на бялата акугавано,” казва съавторката на изслед- ла предоставя неоспоримо доказателването Лиза Натансон, морски биолог ство за дълголетието на акулите, което в Североизточният научен център за не можеше да бъде определено досега морска биология в Нарагансет чрез традиционните методи.” www.nefsc.noaa.gov/aboutus.html Учените са открили, че пръстените се

За това изследване учените са използвали радиовъглерод, произвеждан от термоядрено устройство, като първото тестване на тази технология е било през 1950 и 1960 год. Радиовъглеродът бива вкарван във тъканта на морски организми и това служи като своеобразен маркер за измерване на възрастта на организма от времето на инжектирането до това на измерването. Така този времеви печат в гръбначните прешлени може да бъде използван за измерване на възрастта на животното. Лабораторията по масспектрометрия е провела радиовъглероден анализ на колагена в гръбните прешлени на бялата акула. Всички гръбначни проби са от бели акули, уловени в северозападната част на Атлантическия океан в периода 1967-2010 г. Цялата информация е архивирана в Североизточният научен център за морска биология в Нарагансет, който има най-голямата колекция екземпляри от този вид. Пробите са заснети с апарат, прикачен към стереомикроскоп, за да може да се преброят пръстените на растежа. „Това изследване демонстрира колко

http://nauka.bg

появяват ежегодно в малки и средни бели акули в северозападния Атлантически океан. При големите индивиди обаче пръстените могат да изтънеят дотолкова, че да не може да се определи възрастта по тях и не се появяват със същата ежегодна честота. С живот от около 70 години, белите акули може да са най-дълголетните хрущялни риби. Въпреки, че могат да

БИОЛОГИЯ

бъдат намерени предимно във умерени и субтропични води, белите акули преминават големи разстояния и могат да бъдат открити из световния океан. Белите акули се считат за „уязвими” из целия свят. Тъй като индивидите растат бавно и узряват късно то популациите от бели акули са още по-чувствителни към риболов и други въздействия върху природата.

http://www.whoi.edu/news-release/ LongevityWhiteSharks http://www.sci-news.com/biology/ science-extreme-longevity-great-whitesharks-01677.html https://www.nsf.gov/news/news_ summ.jsp?cntn_id=130147

сп. Българска Наука брой 63

„Тези открития променят начина по който гледаме на популациите от бели акули и средствата с които се опитваме да ги опазим,” казва съавторът на изследването Грег Скомал, асистент в Океанографският институт „Уудс Хол“ и морски биолог.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

ИСТОРИЯ Луций Корнелий Сула Феликс Автор: Владимир Попов

Произход

уций Корнелий Сула Феликс /Lucius Cornelius Sulla Felix/ произлиза от западащ клон на патрицианския род Корнелии, членовете на който от дълго време не заемали висши държавни постове. Първият известен представител на клона бил Публий Корнелий Руфин, който станал диктатор през 333 пр.н.е. Прапрадядо му Публий Корнелий Сула заемал почетната позиция жрец на Юпитер. Прадядото и дядото му били претори, съответно през 212 и 186 пр.н.е. като последният е управлявал и Сицилия. За баща му Луций Корнелий Сула се предполага, че е бил претор, а след това управител на провинцията Азия. Роден бил през 138 г. пр. н. е. Имал брат на име Сервий и сестра на име Корнелия. Майка му умряла докато бил бебе и баща му се оженил за втори път. Когато Сула бил възраст при коя-

то се получавала тогата за пълнолетие /toga virilis/, баща му починал, но не го включил в завещанието си. Поради липсата на финансови средства Сула живеел под наем в къща с освободени роби и прекарал юношеството си сред римски комици, артисти, музиканти и танцьори. Той останал свързан с развратния начин на живот от младостта до смъртта си. Плутарх споменал че по времето на последния му брак с Валерия, Сула все още се обграждал с „актриси, музиканти и танцьори и пиянства с тях нощ и ден“. Въпреки това Сула получил добро образование. Салустий го описал като начетен, интелигентен и говорещ перфектно гръцки — което се считало като знак за образованост в Рим. Не е известно как натрупал богатството си с което по-късно ще се изкачи по стълбата на римската политика / cursus honorum/, макар че Плутарх

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14432

ИСТОРИЯ споменава две наследства: едно от мащехата му и друго от неженена, но богата жена от скромно потекло на име Никополис, с която той имал връзка.

сп. Българска Наука брой 63

Ранна кариера

Кариерата си Сула започнал като квестор на Марий през 108 г. пр. н. е. Първата му задача била да набере в Италия спомагателна конна част, която да бъде препратена в Африка, за да води бойни действия с нумидийския цар Югурта. Сула изпълнил поръчението за няколко месеца, което му спечелило славата на компетентен офицер. Като доказателство за това било поръчението именно той да води преговорите с мавританския цар Бокх за коалиция срещу Югурта. Задача, с която той се справил също така блестящо. През 106 г. пр. н. е., когато разбрал за колебанията на Бокх дали да запази лоялността си към римския народ, Сула с малък конен отряд се отправил в Мавретания. Близо до лагера на царя се бил разположил и голям нумидийски контингент, командван от самия Югурта. На съветите да избяга, Сула отговорил, че не подобавало на римски магистрат да бяга, изоставяйки своите войници и предпочита да умре с тях, вместо да влачи безчестен живот. С ловки маневри Сула успял да надхитри нумидийците, срещнал се с Бокх и го убедил да запази лоялността си към Рим. Впечатлен от смелостта на Сула, мавританският цар му предал Югурта, с което войната срещу нумидийците благополучно завършила. На север обаче надвиснала заплахата от германска масивна инвазия. Ким-

http://nauka.bg

врите и тевтоните унищожили през 105 г. пр. н. е. при Оранж 60-хилядната римска войска на Квинт Цепион и Гней Манлий и така си проправили път към Цисалпийска Галия. Марий бил избран извънредно за консул през 104 г. пр. н. е. и веднага започнал реорганизацията и обучението на легионерите. Сула бил назначен от Марий за легат, а след това и за трибун, който го считал /според Плутарх/ за „прекалено незначителен“. Но Сула много скоро отново доказал себе си и като военен и като политик.

През 104 г. пр. н. е. той пленил вожда на галите тектосаги Копил, което довело до умиротворяването им, а след това посредством преговори с племето на марсите ги склонил да сключат съююз с Рим срещу германските племена. Вследствие на това отношенията между Марий и Сула се влошили и пълководецът престанал да му дава важни поръчения, опасявайки се от популярността му. Ето защо към 102 г. пр. н. е. Сула преминал на служба при другия консул и противник на Марий – Квинт Катул, където разчитал да се извиси повече на фона на това, че новият му командир не се славел с особен пълководчески талант. Тук, действайки като легат, той бързо усмирил алпийските варвари и осигурил добро снабдяване на армията с продоволствия. Сула също така участвал в решаващата битка с кимврите при Верчели /101 г. пр. н. е./. Основният удар на германците бил насочен именно в центъра, където стояли по-слабо подготвените легиони на Катул и Сула, но те успешно отбили атаките и преминали в настъпление, разгромявайки врага.

Политическа кариера

След завършването на успешните войни, по времето на които той натрупал значителен авторитет, през 98 г. пр. н. е. Сула решил да започне политическата си кариера. По произход той бил от благороден род и принадлежал към оптиматите – патрицианските сенаторски родове в Рим. Неговият противник Марий бил от т. нар. ‚нови

хора‘ – без благороден произход, издигнал се благодарение на таланта си. Такива хора, съставляващи основата на конническото съсловие /търговци, банкери/, влизали в партията на популарите. Сула се кандидатирал за претор, но не бил избран. Втората му кандидатура за тази длъжност се увенчала с успех, въпреки подозренията за подкупи. Въпреки че не минал през длъжността едил, каквото било изискването да заемеш преторския пост, Сула все пак организирал игри в чест на Аполон /ludi Apollinares/, по време на която организирал масово зрелище със 100 лъва на арената /подарък от стария му приятел – мавританския цар Бокх/. След завършването на преторството си, Сула с неголяма войска бил изпратен в Киликия като управител на Сицилия, където задачата му била да неутрализира опитите на понтийския цар Митридат VI Евпатор да постави Гордий - негова марионетка на трона на Кападокия и да анексира страната. Действайки срещу Гордий не само със сила, но най-вече с убеждения и пари, Сула успял да коронова за кападокийски цар Ариобарзан, който симпатизирал на римляните. След като мисията била изпълнена, умелият политик встъпил в контакти с партите, които били обезпокоени от засилването на арменската държава в региона. Инициираните от Сула тристранни преговори между парти, арменци и римляни завършили през 95 г. пр. н. е. с ратифициран от Сената изгоден договор. При връщането си от Азия Сула бил нападнат от политическите си

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

ИСТОРИЯ

ИСТОРИЯ противници за това, че изхарчил много средства в Кападокия, но до процес не се стигнало, тъй като в това време избухнало общо въстание на италийците срещу Рим, известно като Съюзническа война /90-88 г. пр. н. е./ По време на борбата между Рим и италийските му съюзници, Сула бил назначен за легат и командвал войски в решаващата битка срещу самнитите при Нола и превзел Бовиан /столицата на метежниците/. Успешните действия на Сула го издигнали още повече над конкурента му Марий и той получил едно от големите отличия – обсадна корона /corona obsidionalis/.

сп. Българска Наука брой 63

Консулство и борбата срещу Марий

През октомври 89 г. пр. н. е. героят се върнал в Рим, кандидатирал за консул и бил избран за такъв през 88 г. пр. н. е. През това време Митридат VI нападнал азиатските земи на Рим, където инициирал масовото клане на 150 000 римски граждани, живеещи там. Гърция въстанала и приела понтийските армии на територията си. Сенатът отново поверил воденето на важната война на Сула. Политическите противници на Сула обаче не били съгласни. Особено се противопоставял Марий, който искал да поведе нова победоносна война срещу богатите азиатски царства и да върне пълководческата си слава и влияние. Докато течали приготовленията за отплаване, популарите прокарали законопроекти за назна-

http://nauka.bg

чаването на нов главнокомандващ. Инициаторът им Сулпиций и неговите поддръжници дори заплашили консулите Руф и Сула с ками на Форума, което било явно оскърбление към властта на магистратите и нарушаване на свещенната забрана да се носи оръжие в рамките на града. Виждайки, че политическата криза не може да се реши по мирен път, Сула избягал при войниците си в Бриндизи и ги повел към Вечния град, импонирайки като освободител от тиранията и пазител на Републиката. Но това бил и първият прецедент, когато военачалник хвърлил войските си срещу столицата на империята. Легионите на Сула нахлули в града, жителите на Рим не оказали съпротива от страх да не бъдат подпалени къщите им. При Есквилинския хълм започнали улични боеве с поддръжниците на Марий, но тъй като силите на Сула превъзхождали тези на популарите, последните избягали. След победата Сула удържал войската си от грабежи и я изпратил в Капуа. За да укрепи позициите на подкрепящите го оптимати, консулът предприел реформи: преструктуриране на начина на гласуване в народното събрание - по центурии, а не по триби /което ограничило влиянието на новоприетите италийски общини, симпатизиращи на популарите/; отнемането на редица права на трибуните / представителите на плебса/; право на гласуване от народното събрание само на законопроекти, одобрени от Сената; попълването на Сената с нови 300 благородника. Тези реформи не били дълготрайни, но свидетелстват за сво-

ИСТОРИЯ громил две големи понтийски армии при Херонея и Орхомен, след което войниците му го провъзгласили за „император“ – победоносен пълководец. След това той презвел Атина и Пирея. В резултат на обсадата двата града пострадали значително, но Сула пощадил Акропола, заради славното му минало. Нуждата от парични средства обаче накарала Сула да разграби няколко светилища, в това число и Делфийското. Когато гръцките дела били уредени, пълководецът се прехвърлил в Азия и продиктувал на капитулиралия понтийския цар условията при които ще сключи мирен договор. Митридат трябвало да се оттегли от цяла Мала Азия и да плати огромни репарации /20 000 таланта/, и да върне пленниците и дезертьорите на Рим. Войната с Митридат и граж- Меките условия на договора се обясняват с факта, че във Вечния град на данската война в Италия През 87 г. пр. н. е. Сула с 30 000 ар- власт дошла опозицията. мия пристигнал в Гърция и бързо раз- В това време в Италия привърженици-

сп. Българска Наука брой 63

еобразна ‚репетиция‘ за бъдещата диктатура. В същото време били издадени смъртни присъди на Гай Марий и поддръжниците му. Сулпиций бил убит, а Марий успял да избяга в Африка. Но политическите привърженици на Марий и симпатизиращите италийски общини избрали за консули през 87 г. пр. н. е. Гней Октавий и Луций Корнелий Цина, последният от които бил враг на Сула и инициирал процес срещу него. Сула обаче подновил приготовленията за войната с понтийския цар, която считал за по-важна от дрязгите в Рим и „пожелавайки на обвинителя и съдиите здраве се отправил на война с Митридат“ /Плутарх/ в качеството си на проконсул.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

ИСТОРИЯ

те на Марий завзели Рим и започнали масов терор срещу оптиматите. Законният консул Гней Октавий бил убит и главата му изложена на Форума. След като избили по-изтъкнатите си опоненти, Марий и Цина изпратили на изток два легиона под командването на Фимбрия, за да накарат Сула да предаде командването си, но войниците преминали на страната на победоносния пълководец. Седмица след преземането на Рим Марий умрял от старост, а през 84 г. пр. н. е. Цина загинал при един войнишки бунт. През 83 г. пр. н. е. Сула дебаркирал с 40 000 войника в Бриндизи, предварително изпращайки отчет за кампанията си на изток на Сената, подминавайки факта, че последният снел проконсулските му пълномощия. При Сула бързо се стекли всички преживели ужасите на марианския терор, виждайки в него единствения носител на законната власт, способен да обуздае хаоса. Сред тях бил и Гней Помпей / впоследствие известен като Помпей Велики/ с три легиона, проконсулът Цецилий Метел Пий, Марк Лициний Крас с испанска конница и други. Населението също симпатизирало на Сула, тъй като от зверствата на Марий и привържениците му не бил застрахован никой. В резултат на това Сула и съюзниците му в рамките на една година успели да разгромят войските на марианците Карбон, Норбан и Сципион. Често Сула, за да избегне излишно кръвопролитие склонявал войските на противника да минат на негова страна. Единствената трудна и кръвопоролитна битка за него била

http://nauka.bg

тази при Колийските врати, когато армията му спряла самнитската войска на Телезин, чиято цел била не толкова да помогне на марианците, а да ограби и опожари Рим. Според източниците в тази битка загубите от двете страни били 50 000 човека. Тялото на Марий било изровено и поругано, а неговите привърженици се разбягали.

Диктатурата на Сула

Сула не бързал да влезе в Рим, тъй като това би означавало край на проконсулските му пълномощия. За да придаде на установения от него режим законна власт, през 82 г. пр. н. е. той призовал Сената да избере т. нар. interrex /междуцар/, тъй като тогавашните консули /назначени от Марий/ не били живи. Карбон умрял в Сицилия, а синът на Марий – в Пренесте. Сенатът избрал Валерий Флак, който да организира избора на нови консули, но Сула чрез него внесъл предложение, че за създалото се извънредно положение в държавата е необходима диктатура, която да продължи дотогава, докато Републиката, разклатена от продължителните войни не укрепне достатъчно. Първата работа на диктатора била изготвянето на в т. нар. проскрипционни списъци с имената на неговите противници, който давал правото на всеки римлянин да ги убие. Убиецът получавал 2 таланта /40 кг./ сребро, ако бил роб – получавал свобода. Доносниците също се облагодетелствали. Укривателите на марианците се наказвали също със смърт. Имуществото на проскрибираните се конфискувало, а тех-

ИСТОРИЯ забранено да заемат други длъжности и така тази магистратура практически била лишена от кандидати. Сенатът, обезлюден от гражданските войни бил попълнен с нови 300 членове от благороднически семейства. В състава на народното събрание Сула включил и 10 000 освободени роби, принадлежащи на убитите от режима господари. Той ги обявил за римски граждани и така с помощта на гласовете им прокарвал всички изгодни за него законопроекти. Също така войниците, служили му предано били възнаградени със земя, принадлежаща на градовете, подкрепили марианците.

Частния живот на Сула след оттеглянето му През 79 г. пр. н. е. Сула неочаквано се оттеглил като казал на Форума, че е готов да даде отчет за всичките си действия, след което се появявал на публични места без ликтори и телохранители. Също така не контролирал по никакъв начин консулските избори през 78 г. пр. н. е., въпреки че постът бил зает от Марк Емилий Лепид / баща на втория триумвир Луций Емилий Лепид/, враждебен нему политик. Като частно лице Сула организирал игри за народа. Пищността им била такава, че „излишната приготвена храна била хвърляна в реката, а виното било четиридесетгодишно и даже по-старо“ /Плутарх/.

Смърт и погребение

През 78 г. пр. н. е. Сула се оттеглил в частната си вила в Путеоли. Той не само предчувствал че ще умре, но даже

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

ните синове и роднини нямали право да заемат държавни длъжности. Жертвите били екзекутирани на Марсово поле, а главите им били излагани на форума. Разбира се в списъците влизали не само личните врагове на Сула, но и всеки влиятелен и богат гражданин, неугоден на управлението. Много от съратниците на Сула /Помпей, Крас, Лукул/ дължали богатството си именно на продажбата и подялбата на конфискуваните имущества на проскрибираните марианци. По приблизителни оценки били ликвидирани 90 сенатора и 2600 представители на конническото съсловие. Младият Гай Юлий Цезар, който се падал племенник на Марий и зет на Цина, избягнал смъртната присъда единствено поради застъпничеството на влиятелните си роднини, които принадлежали към партията на оптиматите. Разказват, че Сула склонил да помилва младежа с думите, че един ден Цезар ще стане причина за гибелта на режима, тъй като в него се крият много Мариевци. За да съхрани илюзията на държавност, Сула допуснал през 81 г. пр. н. е. да бъдат избрани двама консули – Тулий и Долабела. Самият Сула като диктатор стоял над тях и фактически ги ръководел /както впоследствие това правели римските императори/. Съпровождали го 24 ликтора – същият брой, охранявал някога и римските царе. По това време приел и агномена /прякора/ Felix /щастлив/ - знак за това, че боговете му покровителстват. Сула също продължил законодателните си реформи, прекъснати от опонентите му. На народните трибуни било

сп. Българска Наука брой 63

ИСТОРИЯ

писал за това. Два дена преди смъртта си той завършил двадесет и втората си книга „Възпоменания“, където описал, че халдеите му предсказали, че ще умре на върха на славата си. Причината за смъртта му според Плутарх била мистериозна болест: „той дълго време не предполагал, че има язви във вътрешностите си, междувременно тялото му започнало да гние и се покрило с неизброимо количество въшки...“. Макар че е възможно това предание е измислено впоследствие от враговете на диктатора, за да внушат че става дума за божествено наказание. Състоянието на Сула се влошило, докато нареждал на робите си да удушат някой си Граний, който очаквайки скорошната му смърт не връщал на градската хазна парите, които взел назаем. По време на екзекуцията бившият диктатор повърнал кръв и след тежка и мъчителна нощ той умрял. В Рим след смъртта му веднага започнали разпри между привържениците и противниците на режима. Надделели Катул и суланците, които постановили, че тялото на бившия диктатор трябва тържествено да обиколи италийските градове, а след това да бъде изложено на римския форум и погребано за държавна сметка. Процесията била внушителна. Тялото в златни дрехи било положено на златно ложе, след което следвали тръбачи, конници, бивши войници в пълно бойно снаряжение и маса народ. Пред него носели знамена, ликторски брадви и символите на властта, 2000 златни венци, изготвени от градовете в империята и неговите приятели. Шествие-

http://nauka.bg

то било посрещнато в Рим от всички сенатори, жреци и колегии. След като поклонението завършило, сенаторите понесли носилките на Марсово поле, където погребвали само царете. Там диктаторът бил кремиран. Съратниците му се опасявали то да не бъде поругано като това на Марий. Надгробният надпис според Плутарх бил написан от самия диктатор и гласял, че никой не е направил повече добрини на приятелите си и повече злини на враговете от Сула.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14432

Автор: Владимир Попов

МЕДИЦИНА Симултантно лечение при гилотинна ампутация на долен крайник в комбинация със свободна кожна автотрансплантация Д-р Христо Лозанов д.м. Отделение по Пластична и Реконструктивна Хирургия - ВМА

Увод

вободната кожна трансплантация е метод на избор, който се прилага съобразно тежеста на травмата и големината на хирургичната ексцизия преди това. Целта на това изследване е да определи мястото на тази хирургична методика в областта на спешната медицина.

рани. В тези случай от особено значение е вида на операцията. Предпочитани са от нас тези операции с помалка травматичност на операцията и добър резултат, отколкото да се подходи към тежки и не винаги успешни реконструктивни операции със ламба от разстояние или свободни такива.

Свободната кожна пластика е приложена при двама пациенти, тъй като следствие на гилотинна ампутация е трудно приложението на дистантни ламба, а и общото състояние на пациентът в такива случаи е тежко. Найчесто с несвободна кожна пластика са покривани функционално важни дълбоко лежащи структури, а със свободната кожна пластика – грануларащи

Клинично наблюдение проведохме при двама пациенти, като постоянен покривен материал се използва свободен кожен трансплантант обработен с mesh graft 2-1 . След хирургична обработка на раневата повърхност същата се покрива със свободен кожен трансплант 0-4, като се пришива в крайщата за да бъде фиксиран.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Материал и методи

МЕДИЦИНА 1. Свободна кожна трансплантация след гилотинна ампутация на долен крайник след ПТП – (ниво на ампутацията подбедрица)

Обсъждане Методиката се прилага при открити дълбоко лежащи структури, мускули , сухожилия дори кост с цел предпазване от изсъхване и напредване на некротичния процес, а също така от проява на вторични некрози. Те стимулират образуването на гранулации, а чрез комбинацията със свободна кожна трансплантация методът се превръща в траен метод за покриване на раневи повърхности, като в случая се показва, че това може да бъде направено и в условията на спешност.

сп. Българска Наука брой 63

Заключение

2. Свободна кожна трансплантация след гилотинна ампутация на долен крайник след ПТП – (ниво на ампутацията глезен).

http://nauka.bg

Методът е лесен за прилагане върху всякакви раневи повърхности, тъй като прилепва веднага. Приложението му не е свързано с имунологични проблеми, тъй като се прилага автотъкан. Постигнатите резултати създават впечатлението, че може да се прескочи етапът – временни превръзки. Това е важно при участъци, където има дълбоко лежащи структури, web пространства, където обикновенните превръзки не са достатъчни за запазване на жизнеността на тъканите.

МЕДИЦИНА Книгопис Lipsky BA, Pecoraro RE, Wheat LJ. The diabetic foot. Soft tissue and bone infection. Infect Dis Clin North Am. 1990;4(3):409–432. Kolenik SA III, Leffell DJ. The use of cryopreserved human skin allografts in wound healing following Mohs surgery. Dermatol Surg 2005;21:615–20. Hansbrough JF, Dore C, Hansbrough WB. Clinical trials of a living dermal tissue replacement placed beneath meshed, split-thickness skin grafts on excised burn wounds. J Burn Care Rehabil 2002;13:519–29. Hansbrough JF, Cooper ML, Greenleaf G, et al. Evaluation of a biodegradable matrix containing cultured human

fibroblasts as a dermal replacement beneath meshed split-thickness skin grafts. Surgery 1992;11:438–46. Kroll SS, Robb GL, Reece GP, et al. Does prior irradiation increase the risk of total or partial free-flap loss?. J Reconstr Microsurg. May 1998;14(4):263-8. Goldberg JA, Pederson WC, Barwick WJ. Salvage of free tissue transfers using thrombolytic agents. J Reconstr Microsurg. Oct 1989;5(4):351-6 Dang J S, Peng Y P, Zhang Y X, Lim B H, Pho R W. Reverse anterior tibal flap for reconstruction of foot donar sites. Plast Reconstr Surg. 2003;116:1604.

Ако списанието ви харесва, помогнете!

БГ Наука е безплатно, защото знанието трябва да достига до всеки. БГ Наука е електронно издание, за да може всеки българин навсякъде по света да има достъп до него.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

DONATE

ВОЕННО ДЕЛО Процес на изграждане на C4ISR системи на народна освободителна армия

Автор: Фам Т. Киен катедра: Артилерия, ПВО и КИС, НВУ Васил Левски

рез последните две десетилетия, с бързото развитие на икономиката, в Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) се инвестира повече. Освен това, с постиженията на революцията във военното дело и стратегическата промяна на баланса на силите в света след края на Студената война, НОАК все повече се съсредоточава върху способността за постигане на информационно превъзходство пред противниците си във високотехнологично бойно поле и се превръща в една информатизационна сила.

сп. Българска Наука брой 63

Визия

военното дело. Посредством изучаване на неотдавнашните конфликти, те също наблягаха, че информационни технологии ще играят централна роля в бъдеща война.

Войници от НародноосвободителнаПървоначалната усилия за информа- та армия на Китай. Снимка: Уикипетизация на НОАК започна в началото дия на 90-те години на миналия век. Това е Решението за изграждане на една следствие на революцията във военно- сила с възможността за извършване то дело и успеха на САЩ в кампанията на мрежово-ориентирани операции Пустинна буря. Китайските военни те- стартира в началото на 90-те години. оретици заключиха, че военната мощ Тогава лидерите на НОАК определиха, на САЩ е резултат от прилагането на че НОАК трябва да има общ проект за постиженията на революцията във

http://nauka.bg

ВОЕННО ДЕЛО изграждане на C4ISR1 системи за себе си. Тази рецензия е направена почти по същото време, в което САЩ направи подобна рецензия, като разликата е, че САЩ подчертаха съвместимостта и интегрирането между наземните и въздушните системи, докато НОАКсамо наземните.

а продължава да се развива, обогатява и разширява заедно с непрекъснатото развитие на военните технологии. Лидерите на НОАК са на мнение, че изграждането на автоматизираните системи за командване е тежка задача, но системите ще имат огромно въздействие върху фундаменталната промяна в способността за автоматизиране при командване и управление на китайските въоръжени сили. Очертанието подчертава “четири предложения, които трябва стриктно да спазват“ в процеса на изграждането и разработването на автоматизираните системи за командване:

Войници от Народноосвободителната армия на Китай. Снимка: Уикипе- 2. Да се използва както в мирно време, така и във военно време: Автодия матизираните системи за командване До 2000 г., НОАК публикува едно „оч- трябва да са в състояние да се справят ертание” за изграждане на системи с ефективно при национално бедствие възможност за командване, контрол, или криза от невоенен характер, като разузнаване, ранно предупреждение, и могат бързо да преминават към боен наблюдаване, комуникация и радио- режим, за да се използват за нападеелектронна борба, с използването на ние или защита. компютри като ядро (автоматизирани системи за командване). Те описва- 3. Централизиране: Това означава, че ха тези системи като важна мярка за автоматизираните системи за командоценка на ефективността на една въ- ване трябва да бъдат изградени в оборъжена сила. Те също подчертаха, че щия план, тяхното изграждане трябва съдържанието на автоматизираните да отговори на предварителните изисистеми за командване не е постоянно, сквания и стандарти. 1 C4ISR означава - Command (Командване), Control (Управление), Communications (Комуникации), Computers (Компютри), Intelligence (Разузнаване) Surveillance (Наблюдение), Reconnaissance (Добиване на разузнавателни данни)

4. Иновационност: Системите трябва да имат способността на интегриране, обновления, реконфигуриране за да се подобря тяхната производителност. Освен това, PLA отдава голямо значе-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

1. Интеграция: Описана като неизбежна тенденция за развитие системите и е необходима мярка за повишаване на тяхната ефективност.

сп. Българска Наука брой 63

ВОЕННО ДЕЛО

ние на скоково и прибивно развитие в душни сили. KJ-2000 на китайските определени важни области при разра- военновъздушни сили се смята като ботване на интегрирани технологии. ново поколение за AEW&C напред от E-3 AWACS и E-2 Hawkeye на САЩ. Напредък Китай се гордее с KJ-2000, който е С такава визия, НОАК е имала извес- оборудван с радар с фазирана решеттен напредък в развитието на своите ка, има способност да проследява едC4ISR системи. Един от най-важните новременно 60-100 летателни цели на резултати, които постигат, е успешно разстояние до 470 километра. разработване на система за връзка за данни, наричана Мрежа за разпространение на тактически данни за въоръжени сили -TIS2. Тази мрежа се описва подобна на системата JTIDS3 на САЩ. TIS може да работи в обхвата на пряката видимост до 500 морски мили в диапазона от 960 до 1215 MHz. Както JTIDS, TIS използва методите на скокообразно изменение на честотата и директно разширяване на спектъра, за да се избегнат смущения. Въпреки това, TIS е ограничена от липсата на KJ-2000 (снимака: Уикипедия) възможността да работи зад хоризонт НОАК също се интересува за интеги изисква механизъм на препредаване рирането на безпилотни самолети в на данни при голямо разстояние. своите C4ISR системи. На 21 ноември Поради липсата на боен опит, изслед- 2013г първият китайски безпилотен ванията на НОАК за C4ISR системите самолет стелт, наречен от медиите се фокусират главно върху анализа на „Остър меч“, успешно излетя. Безпиизпълнението на дейностите на въ- лотният самолет направи пробен пооръжените сили на САЩ в последните лет за около 20 минути над град Ченконфликти. Например, като се учат от гду, провинция Съчуан в Централен успеха на САЩ при провеждането на Китай. Последните сведения от офиоперации на далечно радиолокацион- циалните източници показват, че безно откриване и управление (AEW&C) пилотните самолети ще играят важна чрез използване на специализираните роля в архитектурата на китайските полетни C4ISR системи, НОАК е уста- C4ISR системи. новила че, AEWC&C ще бъде като цен- Китай също е постигнала голям натър при провеждане на войната срещу предък в космическата си програма намеса от военноморски и военновъз- и се смята за една от водещите сили 2 Triservice Tactical Information Distributed в космическите технологии. Висшите Network (на китайски: 三军战术数据分发系统) ръководители на НОАК и на Китай3 Joint Tactical Information Distribution Sysската комунистическа партия са опреtem

http://nauka.bg

ВОЕННО ДЕЛО делили космическите технологии за национален приоритет и те са отпуснали значителни разходи и ресурси за изследване, както и за развитието на поддържаща инфраструктура. Системата за позициониране “made in Сhina“ Бейдоу II обещава да стане алтернативна система за GPS за предоставяне позициониращи и навигационни услуги за китайските C4ISR системи в близко бъдеще.

joint operations in the people’s liberation army”, p.193-235, ISBN 1-58487-448-1 2. Xu., Wang., Yao., „Windows NT-based Research On Soft Real-time Multitask Gateway of TIS, p. 16. 3. Shane B., China’s Emerging C4ISR Revolution,Thediplomat, 2013 4. Xu., An., Introduction to Military Informationization, p. 64.

5. China’s National Defense in 2008, Beijing: Information Office of the State Въпреки многото успехи при разви- Council of the People’s Republic of China, тието на своите C4ISR системи, НОАК January 2009, available from Ndu.edu/ признава, че нейните технологии все whitepapers/China_English2008.pdf. още не осигуряват пълна подкрепа за съвместни бойни операции. Една 6. http://www.bbc.co.uk/news/worldот основните пречки за развитието asia-china-25033155 на C4ISR системите и интегрирани7. http://thediplomat.com/2013/08/ те технологии в НОАК е липсата на chinas-emerging-c4isr-revolution/ разбиране на точната същност на информационната война. Съмнения или неразбирателство за провеждането на информационната война и необходимите мерки за борба с нея, все още съществуват. Основната причина затова е липсата на боен опит през последните години и трудността на служителите за дефиниране на основните концепции и изискванията на НОАК за съвременната война. Проблемите за несъвместимостта при споделяне на информационни и комуникационни ресурси продължават да възникват. Тази несъвместимост причинява намалена ефективност на системата. Литература: 1. Kevin Pollpeter., „Тowards an integrative C4ISR system: Informationization and

Автор: Фам Т. Киен катедра: Артилерия, ПВО и КИС НВУ Васил Левски

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Ограничения

Продуценти: Петър Теодосиев Росен Теодосиев

Гледайте целия филм: 1912.NAUKA.BG

сп. Българска Наука брой 63 100

Сценаристи: Антоан Тонев Радослав Тодоров

http://nauka.bg

Режисьор Борис Грозданов

ХУМАНИТАРИСТИКА ОРГАНИЗАЦИЯТА, СИСТЕМАТА И КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ОЗНАЧЕНИЕТО 98/2

МЕТОДОЛОГИЯТА НА УИЛИЯМ ЕДУАРДС ДЕМИНГ И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЯПОНСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ СУПЕРТИГЪР АВТОР: ПРОФ. ДМН НИКОЛАЙ К. ВИТАНОВ ИНСТИТУТ ПО МЕХАНИКА НА БАН ки, без боровинки и не знам с какво си още, разбира се всичко заливано ДЕМИНГ И ЯПОНЦИТЕ със сос от боровинки. Започнах да си мисля, че цялата тая работа е някакъв сън, някаква сцена от „Тримата мусПриключенията на двама бълга- кетари” описваща поредния мускери в Хелзинки или как дойде иде- тарски запой. А може би пък аз съм ята да пиша за Деминг самият Гаргантюа, а яденето тече към устата ми – фиг.1. Странно е понякога развитието на нещата в живота. И тъй, в края на поредната конференция, седим си в ресторант „Лапти” в центъра на Хелзинки, похапваме си филе от лос и се дивим на невероятния му вкус. Санто ни гледа и се подсмихва, а до мене Серж от Екол Политехник поръчва бутилки след бутилка Chateuneuf-du Pape и не ни дава да пием от виното преди да са минали 20 минути от отварянето на бутилката. Срещу мене седи една огромна дървена поставка, на която има дроб от северен елен, карпачо пак от елен, сушено филе пак от елен, два вида хайвер от сьомга, пушено филенФигура 1. Гаргантюа. Деминг казце от сьомга, нарязано на дребно, пева, че за да искаш от някого да рачени шпроти с големина, за която не боти усилено за твоя полза, трябподозирах, че може да съществува, 3 ва да му създадеш подходящи вида лапландско сирене – с боровинусловия и климат за работа. Това

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

ЧАСТ 1:

101

ХУМАНИТАРИСТИКА

сп. Българска Наука брой 63

правят западняците. У нас откровени некадърници вият срещу учените. Резултатите са налице. И докато се вие срещу учените, пак ще са същите. Запишете си го някаде.

102

защо към Япония (вероятно заради рибно-октоподно-калмарените пиршества, но за това ще ви разкажа друг път). И се сетих затова откъде са тръгнали японците след Втората световна война – фиг. 2 и фиг. 3

„Не може да бъде това” – рекох си, загледах се по дървените стени на ресторанта, представящ лапландска къща и си потърках очите. Търках, търках и като спрях да търкам, се огледах. Нищо не беще се променило. Санто продължаваше да ми обяснява, че днес трябва дя ям филе от лос, защото филето от северен елен го опитахме вчера. Срещу мен Олег (другият българин) продължаваше полека да се занимава с гореспоменатите вкусотии (а, да, забравих да спомена и пастета от сьомга, тоест пушена сьомга, напра- Фигура 2. Атомният дар за Нагасаки вена на пастет чрез пасатор и нищо друго към нея), Серж ми наля четвърт бутилка от виното в огромната чаша (и като си помислих колко струва бутилката от това 7-годишна френско вино, ми стана лошо). И изведнъж (както винаги) насред цялата идилия се появи един вътрешен глас и ми нашепна – „Да, ама утре ще се прибереш в София и насреща ти ще застане поредния хвалипръцко, дето и на погребението на баща си няма да отиде, но се е докопал да висок пост и ще ти каже, че си феодален старец, нищо не разбираш и никой не те уважава”. Инстинктивно пресуших чашата. В момента, в който я оставих на масата, Серж пак я напълни и поръча следващата бутилка, която както вече казах, трябвяше да стои 20 минути отворена. „Е, това вече е прекалено” – ядосах се на себе си и мислите ми отлетяха незнайно Фигура 3. „Блестящият старт“

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА на Япония след войната. Първа картинка – инфраструктурата е в абсолютен ред, нали така? Втора картинка – и никакви проблеми с морала на населението няма.

Фигура 5. „Японците след войната имаха само две неща – хора и Фигура 4. Откъде е започнала правилна теория. И успяха... “. А Япония след войната – „чушкопеправилната теория беше тази на кът” на Сони (всъщност е устройДеминг. ство за варене на ориз). Но защо японците станаха икономическа Уильям Едуардс Деминг – фиг. 5, е суперсила, а ние не мръдваме от роден на 14 октомври 1900 г. в Сиу-сисъстоянието на приказване на ти, щата Айова. През 1921 той получапсувни за БАН и за банския чуш- ва бакалавърска степен по инженерни копек, и то приказвани от юна- науки в универисета на Уайоминг и ци, чиито акъл не стига и един след допълнителни курсове по матечушкопек да измислят? матика започва обучение за магистърска степен по математика и фиДеминг – суперзвезда в Япония, зика в университета на Колорадо. От пренебрегван в САЩ, докато... 1925 г. Деминг започва докторантура

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

И като е отпочнало едно производство висококачествино след войната – майко мила! – фиг. 4. Да но под фигурката на това просто устройство (произведено от Сони. Да, да, това е продукцията на Сони след Вторатасветовна война) седи въпросът – защо те така, а ние иначе. И тук оставих вилицата, огледах се във веселите лица на колегите и реших, че ще ви разкажа защо. Историята е много интересна и е свързана с един американец – Деминг.

103

ХУМАНИТАРИСТИКА по математика и физика в Йейлския университет. Докторската степен получава през 1928 г. и започва работа в селскостопанския отдел на държавната администрация на САЩ. Това продължава до 1939 г. Интересното е, че през 1936 г. Деминг специализира статистика в Лондон при „бащата на статистиката“ сър Робърт Фишер. Но най-силно влияние върху Деминг оказва Уолтър Шухарт – фиг. 6, който въвежда идеята за управляемата и неуправляемата изменчивост и за статистическия контрол на качеството на прадукцията.

Шухарт смята, че на изхода на всеки индустриален процес има два вида изменения – управляеми (обусловени от самия процес в резултат на неговото проектиране и реализация) и неуправляеми (в следствие на източници извън процеса, които възпрепятстват осъществяването на процеса по начин, по който процесът би се осъществил ако този вид изменения не съществуват). Деминг разширява идеите на Шухарт по посока и на други видове процеси, като процеси във финансовата сфера, в администрацията, в обслужването или в управленската дейност и прогнозирането. От 1939 г. Деминг работи в Националното статистическо бюро на САЩ и прилага концепциите си на практика, което води до значително намаляване на бумащината в бюрото.

сп. Българска Наука брой 63

Деминг към японския бизнеселит: Ако възприемете моите идеи ще завладеете световния пазар за няколко години

104

Фигура 6. Уолтър Шухарт – учителят на Деминг. Всъщност генерал Макартър повикал него в Япония. Но Шухарт бил болен и изпратил Деминг. Останалото може да се опише с няколко думи – надигането на японския икономически супертигър. И както казват, е история.

http://nauka.bg

От 1942 г. Деминг води курсове за повишаване на качеството за мениджъри на предприятия, свързани с военната продукция. Инженерите с удоволствия посещавали курсовете, но не и мениджърите, тъй като по време на войната и след нея продукцията на съответните заводи лесно намирала пазар. Затова усилията на Деминг не довели до желания резултат в САЩ, но... довели до желания резултат в Япония, където Деминг е извикан от ген. Дъглас Макартър – фиг. 7, да консултира японското статистическо бюро.

ХУМАНИТАРИСТИКА индустрия и за усъвършенстването на контрола на качеството в Япония.

Идеите на Деминг били посрещнати радушно от японските мениджъри и през 1950 г. той провел серия семинари по статистическо управление на качеството като обучил стотици ръководители на японски компании. През 1951 г. Деминг вече е спечелил за своите идеи японският бизнес елит. „Аз не почуках на нито едно врата и не ми се налагаше да се моля на никого“ – с удоволствие си спомня Деминг за отношението на японските индустриалци към него. Учредена е и награда на неговото име – фиг. 8, с която се зачита приносът му за развитието на японската

Деминг вярва, че неговата методология ще доведе до завладяването на световния пазар от японския бизнес. Японците като практични хора, отначало не са толкова оптимистични. Но те чувствали, че идеите на този чужденец са ценни, а и нямали какво да губят – японската индустрия била срината във войната. И решили да опитат. Какъв бил резултатът ли – ами ето цитат от един американски министър на икономиката – „Обливам се в пот като чуя думата МИТI (името на японското министерство на икономиката и международната търговията)“. Както казва Деминг: „Те промениха световната икономика“.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Фигура 7. Страховитият генерал Дъглас Макартър – командир на окупационните войски в Япония след Втората световна война довежда Деминг в Япония. Ако е знаел какво ще последва, вероятно не би го направил. На снимката отляво на дясно: генерал Макартър, президентът Рузвелт, адмирал Честър Нимиц. Хонолулу 1944 г.

Фигура 8. Медалът, връчван в Япония към наградата на Деминг. Когато някой ми пищи, че е в топ 100 на нещо, аз винаги питам: а дали образът ти е на медал от злато, а името ти приживе е дадено на една от най-престижните награди в Япония?

105

ХУМАНИТАРИСТИКА

сп. Българска Наука брой 63

Ренесансът на Деминг в САЩ

106

В САЩ до средата на 70-те години на XX век Деминг е неизвестен в управленските среди на американските фирми. По-известен е в средите на американските статистици, но не и заради работите му в областта на статистическото управление на икономически организации. Ренесансът на Деминг в САЩ започва, когато президентът на Nashua Corporation Уилиям Конуей в чийто състав влизала японската фирма Ricoh научава за японските мениджърски практики и че найуважаваната бизнес-награда в Япония се нарича Deming prize. Японците уважавали страшно много Деминг, церемонията по връчването на наградата се предавала в най-гледаното време по най-големите телевизионни канали, а спечелилата фирма веднага излагала пред парадния си вход огромно бронзово копие на наградата. „Какво става тук и кой е този Деминг?!“ – питал се Конуей. Докато разбрал, че икономическите успехи на японците се дължат на статистическия контрол на качеството на продукцията, който бил въведен след Втората световна война от американеца Уилиям Деминг. За което Деминг станал първият американец, награден от японския император с ордена на Благодатното съкровище, удостояването с който в Япония се считало за изключително признание. И като се прибрал в САЩ, Конуей веднага наредил да се провери дали такъв човек съществува и ако съществува, дали е още жив. След което практиката на фирмения мениджмънт в САЩ започнала да се променя. Дотолкова, че Деминг получил огромно количе-

http://nauka.bg

ство, награди, ордеи и медали, дори и от ръцете на Роналд Рейгън. ЧАСТ 2. ПРИНЦИПИТЕ НА ДЕМИНГ. СМЪРТОНОСНИ БОЛЕСТИ И ЧЕСТИ ГРЕШКИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА 14-те приниципа на Деминг

Фигура 9. Два варианта на 14-те принципа на Деминг. Деминг налага концепцията „мениджмънт на основата на плодотворното сътрудничество или – всички печелят“ вместо силно разпространената в САЩ концерция „Мениджмънт на основата на конфликта – или някой ще спечели пък друг ще загуби“. Деминг казва (добре да си отворят ушите

ХУМАНИТАРИСТИКА неолибералите!) че и най-добрите индивидуални усилия по принцип са напразно вложен труд, ако целият колектив не тегли в същата посока. Енергията, която се губи за конкуренция, може да се използва много по-ефективно при наличие на сътрудничество. Качеството на социалната среда, пише Деминг, трябва да е високо иначе лошокачествената среда става непроницаема бариера за всякакъв вид подобрения.

Трябва да има непрекъснато движение за усъвършенстване на всички дейности и операции в организацията (а не на парче да се решава този или онзи наболял проблем). Не се отказвайте след няколко седмици. Придържаността на ръководството към постоянните подобрения и най-важният фактор за поддържане на ентусиазма на подчинените. Тогава постоянството ще се разпространява отгоре надолу в действията и намеренията на персонала. Правилният тип действия се разОдновата на мениджърската фило- познава по постоянството в намеренисофия на Деминг са 14-те принципа, ята и целите – фиг. 10. които започвам да формулера и коментирам един по един. Принцип №2: Възприемете нова философия: че трябва да се Принцип №1: Постоянство на стремите към фундаменталцелта ното изменение, свързано с поПоставете пред себе си цел и я следвай- стоянно намаляване на задръжте твърдо като постоянно усъвършен- ките, грешките и дефектите в ствате продуктите и услугите, които работата. предлагате и разпределете ресусите си Фундаменталните изменения няма така, че да обезпечите дълговременни да станат за един ден – фиг. 11. Те ще стабилни цени, висока конкурентнос- станат чрез постоянно и непрекъснато пособност и обезпечаване на работа за движение в правилната посока – всеработниците. Гоненето на печалбата ки ден трябва да приближава към съсне бива де самоцел! тоянието, при което цялата организа-

сп. Българска Наука брой 63

ция ще е в процес на подобряване на качеството на всички системи и видове дейности.

Фигура 10. Пример за постоянство. Фигура 11. По пътя на промяната

http://nauka.bg

107

ХУМАНИТАРИСТИКА Принцип №3: Прекратете зависимостта от масовия контрол Посредством вграждане на качеството в продукта отстранявайте необходимостта от масирани проверки – фиг. 12.

сп. Българска Наука брой 63

Фигура 12. По пътя към все по-ма- Фигура 13. Първо качеството. Посивен контрол. Накрая контро- сле ще дойдат и заявките за полирането става тъй сложно, че не големи количества. може да се осъществява. Принцип №5: Подобрявайте За вграденото качество обаче изис- всеки процес – това е първата квайте (статистически) доказателства. задача на ръководството И такива доказателства трябва да идПодобрявайте непрестанно всеки проват и за доставките и за услугите и за цес, свързан с планиране, производработата на цялата система. Така нужство и оказване на услуги. Постоянно дата от масивен контрол ще отпадне а търсете проблемите, за да подобрявависококачественият продукт ще вдите всички видове дейности и функции гне репутацията ви пред сегашните и в организацията и така, постоянно да бъдещите потребители. намалявате средствата за издръжката Принцип №4: Прекратете и – фиг. 14. практиката на закупуване по най-ниската цена

108

Заедно с цената, изисквайте от вашите доставчици сериозни потвърждения за качеството на даставките. Откажете доставки, за които не може да се направи (статистическо) потвърждение на качеството – фиг. 13. Намалете доколкото е възможно броя на доставчиците (но все пак не го намалявайте Фигура 14. Непрекъснато мислепрекалено много). те за подобрения и правете подо-

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА брения.

Принцип №6: Въведете практиката на квалификация и преквалификация на кадрите За да се използват по-добре възможностите на всеки един от ръководния и изпълнителския състав, те трябва периодично да се заподнават с най-новите методи за работа и ръководство. Те трябва добре да разбират, в какво се състои тяхната работа. Закрепването и разпространението на подобренията е резултат от обучение! – фиг. 15. Служител, правилно изпълняващ задълженията си е силно ефективен и разходите за обучението му се възвръщат много бързо.

Фигура 15. Във вълчите общества на индивидуализма квалификацията може да ви спаси живота. Принцип №7: Учредете лидерство Лидерството е метод на работа, помагащ на работещите да изпълняват найдобре работата си. Ръководителите на всички нива трябва да се отговорни не за голи цифри, а за качеството. Повишаването на качеството автоматично води до повишаване на производителността. Трябва дa се създаде среда, в която работещите са наистина са заинтересувани от работата си, а мениджърите им помагат тя да бъде извършена добре – фиг. 16.

Фигура 16. Един истински лидер.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Мислете за подобряване на работата на оборудването, на методите на управление и за подготовката и квалификацията на кадрите. Не оставяйте нещата на самотек, а се разправяйте с проблемите в зародиш. Това е разликата между интелектуалния и кризисния стил на мениджмънт. Никога не се успокоявайте от това, че сте успели да решите някой проблем или да подобрите нещо. Винаги е възможно допълнително подобрение, винаги е възможно да се решат и други проблеми. Нестабилните процеси трябва да стават стабилни, а стабилните процеси трябва да стават ефективни. Ако не намерите проблемите, то проблемите ще ви намерят.

109

ХУМАНИТАРИСТИКА Принцип №8: страховете

Прогонвайте ботата. Работещият в условията на страх се стреми да не се мярка в полезрението на тези, от които го е страх. Изкоренявайте страховете, опасения- Той се стреми да не бъде забелязан, а та и враждебността вътре в организа- не да работи ефективно. Истинското цията с цел всеки да може да работи сътрудничество, основано на взаимно по-ефективно и продуктивно за благо- доверие, увереност и уважение посвото на организацията – фиг. 17. лява да се постигне много повече, отколкото постиженията, основани на индивидуални усилия. Принцип №9: Размивайте бариерите Трябва да се размиват бариерите, разделящи отдели и служби – фиг. 18.

сп. Българска Наука брой 63

Фигура 18. През бариерата.

110

Фигура 17. Мислите, че самураите са били само мъже. Не познавате Япония! Там примерите за безстрашие са безчет. Ако работникът изпитва страх от ръководителя, той не може ефективно да сътрудничи с него. Най-много да е в състояние на обидена покорност, която не води до ефективност на ра-

http://nauka.bg

Трябва да се размиват бариерите между началниците и техните непосредствени ръководители и между нивата на ръководство на организацията. Трябва да се размиват и бариерите между подразделенията, службите и отделите на организацията. Хората от различните подразделения трабва да работят в колектив за отстраняване на проблемите, които могат да възникнат с продукцията или услугите, предоставяни от организацията. Общата организационна среда трябва да стимули-

ХУМАНИТАРИСТИКА ра сътрудничеството, а не да генерира водството и на производителността на вътрешни конфликти. труда. Поставените цели трябва найнапред да водят до удовлетволяване Принцип №10: Оккажете се от на потребителя и след това да тласкат празните лозунги и призиви развитието на организацията напред. Откажете се от лозунги и призиви, Целите трябва да са реалистични. Закоито изискват от работниците без- нижените цели водят до намаляване дефектна работа, но не казват, как да на темпа на работата, защото работсе постигне това. Обръщайте се към ниците няма защо да се напъват да хората с разумни призиви и обезпеча- изпълняват целта. Безнадеждно висовайте всичко необходимо, тези призи- ките цели водят до демотивация и за ви да могат да бъдат изпълнени. Така желание да се намали качеството, за ще получите повече от това, на което да се постигне количеството. сте разчитали. Принцип №12: Дайте на работ-

ниците и служителите възможност да се гордеят със своя труд

Принцип №11: Премахнете произволните количествени норми и задания Премахнете всички инструкции, които установяват произволни норми и квоти за работниците и количествени задания за ръководителите. Заменете ги с непрекъснато поддръжка от страна на вишестоящите за постоянно подобрямане на качеството на произ-

Фигура 20. Удовлетвореността от

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Фигура 19. Интересен лозунг. Дава операционна дефиниция на образцово социалистическо село – село с образцова чистота. За още коментари относно операционните определения – подолу в текста.

Премахнете бариерите непозволяващи на работниците и служителите да се гордеят със своя труд. Ако можете, премахнете ежегодните атестации и методът на управлението па цели. Прехвърлете тежестта от постигане на количествени показатели към подобряване на качеството. Ако човек има възможност да се гордее с плодовете на своята работа той може да произвежда много повече в сравнение със ситуацията, когато той просто трябва да „отбива номера“ –фиг. 20. И атестацията няма да промени това положение.

111

сп. Българска Наука брой 63

ХУМАНИТАРИСТИКА

112

постигнатото е силен стимул за Затова самообразованието и самоусъвисококачествена ралота. вършенстването трябва да бъде поддържано и акламирано. Принцип №13: Поощрявайте стремежа към образование Принцип №14: Привързаност към делото за повишаване на Учредете енергична програма за об- качеството и действеност на разование и поддържайте самоусъ- висшето ръководство вършенстването на всички работници и служители. На организацията не са Ясно трябва да се вижда непоколенужни просто работници и служите- бимата привързаност на висшето ръли, а са и нужни такива, които се са- ководство към идеята за повишаване моусъвършенстват благодарение на на качеството и на производителнособразование и самообразование. Са- тта на труда и твърдо да се прилагат мообразоващият се спестява разходи в практиката всичките 14 принципа. на организацията и понякога дори се Висшето ръководство не само трябва самообразова за своя сметка – фиг. 21. да декларира привързаността си, но и да знае, какно трябва да прави за повишаване на качеството и производителността. За целта трябва да има структура във висшето ръководство, която ежедневно да дава импулс за привеждане в дела на 14-те принципа и действайте, за да осъществите преобразованията. Поддръжка от страна на висшето ръководство е недостатъчна, нужни са конкретни дела. Висшите ръководители са тези, които които трябва да оглавят и осъществявят цялата оррганизация за подобряване на Фигура 21. Вложенията в обра- качеството на всяка дейност в оргазование и квалификация се въз- низацията – те трябва да обезпечават връщат. Кратко допълнение – подкрепата, обучението и отдулянето нали виждате на тази модерна на необходимите средства. Обаче виамериканска картинка какви зо- сшите ръководители са много заети луми направиха „вели-и-и-и-ки- хора – фиг. 22. Затова трябва да има те рИформатори“, които съсипа- организация във висшето ръководха българското образование. И ство, която да се занимава с повишапосле някои ми говорят – „ама ването на качеството на дейностите. що така не ги обичаш бе, г-н Ви- Това е тежка работа, но ползите за ортанов“. Гледайте картинката и си ганизацията ще са огромни. отговорете сами защо.

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА ствената изгода е в интерес на стратегическото развитие на обганизацията. Казано чрез понятията, използвани по-долу в текста – субоптимизацията често пречи на оптимизацията на структурата и системата на цялата организация (охо – организация и система били две различни неща? Гледай ти! – и чети какво пише по-надолу!)

на организацията. Бъдете постоянни в Деминг критикува и метода управленаправата на подобрения. ние, съобразено с постигане на цели и Смъртоноснана болест № 2: Го- то нарича още управление на основата нене на непосредствената изго- на страха. Според него такъв вид управление развива късогледо мислене, да разрушава отборния дух. Някои хора Мисленето, свързано с гоненето на не- се ядосват, други се отчайват, трети се посредствената полза е несъвместимо депресират от лошата оценка за дейс целенасоченото водене на делата, из- ността си. Тези методи са несправедхождащо от интереса за дълготрайно ливи, пише Деминг, тъй като приписположително развитие. Винаги тряб- ват на хората различия, за които може ва да се преценява доколко непосред- да е отговорна системата, в която ра-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Смъртоноснана болест № 3: Системите за атестация и разпределение на персонала по ранФигура 22. Шива? Не – съвремегове нен мениджър. Откъде знам, че е така ли? Ами от личен опит. Системите за атестации и разпределение на персонала по рангове, оценката Смъртоносните болести на органа личния принос, оценката на качестнизацията вото на функциониране, ежегодната Освен 14-те принципа Деминг дава и атестация и премиалните системи, други насоки за действие на ръково- заплащането според труда оказват дителите на организации. Той прави разрушителен ефект, пише Деминг това, като изброява някои смъртоно- (но това е само в системи, където всесви болести и препятствия пред пра- ки съвестно се стреми да повиши кавилното развитие на организациите. чеството на произвеждания продукт и производителността си. В системи, Смъртоноснана болест № 1: където част от колектива живурка на Отсъствие на постоянство гърба на другите, тези похвати са даже Непрекъснатите подобрения в проце- полезни. След като мързеливците бъсите ще повишат качеството на стоки- дат отстранени, може да се мисли и да те и услугите и ще снижат издръжката отмяната им).

113

ХУМАНИТАРИСТИКА зация. И те трябва последователно да бъдат отстранявани. Ето един списък Смъртоноснана болест № 4: Те- от препятствия (далеч непълен). кучество на управленските кадри 1. Надеждата, че бързо могат да бъдат постигнати добри резултати, стига да Текучеството води до това, че решени- си вземем човек, който е бил в успешята се взимат от хора, които не позна- на организация (да, но нашата оргават съответната работа и често сляпо низация не е като другата и дали ще копират опита, който са получили на е полезен опита на този човек, е нещо друго място. А този опит може съвсем неясно от преди). да не съответства на дадените условия. За да станеш част от дадена организа- 2. Сега ще вкараме нови машини и кация, е необходимо време да се запозна- чеството веднага ще се появи – качестеш с функционирането и, проблемите вото не може да се купи с пари. и, персонала и и клиентите и. Чак след това опитът, натрупан на друго мяс- 3. Да копираме добрия пример – в пото, може да е полезен. Деминг пише, вечето случаи не се получава, защото че повечето американски компании добрият пример е свързан с друга орсе управляват от президенти, гонещи ганизация, а не със спецификата на единствено максималния дивидент за нашата. акционерите и разрушаващи всичко 4. Нашите проблеми са други – да, но по пътя си, за да го постигнат. И ако принципите, които помагат за решаго постигнат, се обявават за успешни ването им са универсални. и отиват да разрушават следващата 5. Остарели подходи при обучение(често по-голяма) фирма. то на мениджъри – учат студентите, Смъртоноснана болест № 5: че има професия мениджър и че те са Използване само на количест- готови да заемат ръководни постове. вени критерии Студентите не трябва да се учат как да Никой не може да преуспее, като из- заемат пост във фирма, а как да упраползва само количествени критерии, вляват фирма.

сп. Българска Наука брой 63

боти групата.

114

пише Деминг. Количествените показатели са важни, но който управлява организацията си на основата само на числата, скоро остава и без организация и без числа.

6. Недостатъчно обучение по статистически методи – не може да има статистически контрол на качеството без познаване на статистиката

7. Нашите проблеми са свързани изключително с качеството на труда на Препятствия пред организация- работниците – а-ха, но не е само това та - и с начеството на труда на админиМного са препятствията пред успеш- страцията, че и на висшите управленното функциониране на една органи- ци!

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА 8. Ние внедрихме управление на качеството – за качеството са важни не методите, а знанията. Методи и оборудване могат да се внедрят, но знания – не.

Формулата 98/2 на Деминг

Тази формула означава, че 98% от проблемите в организацията, дефектите в изделята, работата или услугите идват не от хората, а от системата на функ9. Прекалени очаквания от компютъ- циониране (с присъщите и недостаризацията – и какво – всички данни са тъци). Хората общо взето изпълняват в компютъра. Там си и седят. И ако не това, което е предписано от системата се използват, каква е ползата. –фиг. 23. 10. Удовлетворихме и техническите изисквания и свършихме работата – не, целта е да се удовлетвори потребителя, а не техническите изисквания. Потребителят купува стоката и услугата. 11. Правим всичко без дефекти – това не е достатъчно. Много организации са фалирали, ако и да са правили всичко без дефекти.

13. Няма нужда да се учим от другите – това често го чувам и не мога да се сдържа, та ще кажа – тъй де, българино, но ученето от чуждите грешки и успехи спестява разходи. 14. Прекалено вглеждане в традициите – те трябва да се зачитат, но да не пречат на развитието. ЧАСТ 3. КАКВО ОЗНАЧАВА 98/2?

Фигура 23. Ако искаш да оправяш проблемите, дай предимство на проблемите в системата. Главният въпрос при наличие на проблем не е кой е виновен и какво да се прави, а какво е виновно и кой да го оправи! Оттук следват, че с наказания мениджърът може да оправи 2% от проблемите в организацията и то тези, свързани с личността на работещите. Останалите проблеми ще си остават. Наказанията водят до страх и изкривяване на информацията, хората се страхуват да проявяват инициативност и да поемат отговорност. Деминг има интересно схващане и за йерархията. Тя е само инструмент за построяване на хоризонталната структура на организацията и за поддържане на нормалното й функциониране.

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

12. Тези, които идват да помагат, трябва да знаят всичко за нашата работа – тези които знаят всичко за дадена работа, рядко знаят как да подобрят нещата ефективно. Тук трябва ново знание, което да се комбинира с наличния опит.

115

сп. Българска Наука брой 63

ХУМАНИТАРИСТИКА

116

Йерархията трябва да служи за уп- (котролируема или неконтралируростяване и подобряване на процеси- ема) възпроизводимост и за процеси, те, а не за усложняването им. намиращи се в управляемо или неуправляемо състояние. При процесите Деминг подчертава важността на ек- в управляемо състояние характерът ипната работа. В неговата философия на измененията се запазва с течение сътрудникът наистина е сътрудник – на времето (например има някаква човек, който заедно с другите върши периодичност в измененията). При някаква обща работа. За всеки процес процесите в неуправляемо състояние съществува екип, който трябва да ре- характерът на измененията (вариашава задачата за подобряването му. циите) се променя с течение на вреКолективната работа многократно мето. При процесите в управляусилва интелектуалния потенциал на емо състояние, човек може да хората и води до удивителни по сила направи що-годе точна (или пък решения, които никога не биха се поя- понякога доста точна) прогвили без съвместната работа на повече ноза за бъдещото поведение на от един мозък. характеристиките на процеса. При процесите в неуправляемо състояние човек не може да ЧАСТ4: направи никаква прогноза, тъй като поведението на характеКОНТРОЛИРАЙ ИЗМЕНЕНИЯристиките на процесите там е ТА, ДАВАЙ ОПЕРАЦИОННИ ОПнепредсказуемо. РЕДЕЛЕНИЯ И ЗНАЙ, КАКВО Е ТОВА ПРОЦЕС И СИСТЕМА Статистическа стабилност на процес Контролирай измененията – ама как? И дали всички изменения Следващото понятие, което ще въмогат да се контролират? ведем е статистическа стабилност на процес. Един процес е идеално стаЦялата същност на мениджмънта е тистически стабилен, ако разпределев контролирането на измененията, нията на характеризиращите го велипише Деминг. Често и най-добрите чини не се менят с течение на времето намерения и най-големите усилия за – фиг. 24. промяна са напразни заради незнание и недостатъчно обучение – две обстоятелства, които според Деминг се поддържат и усилват взаимно. Подобряването на качеството за сметка на овладяване на измененията е основната идея на работата на Уолтър Шухарт – учителят на Деминг. Шухарт говори за управляема и неуправляема

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА

Реално статистически стабилните процеси могат да имат много слаби изменения на разпределенията във времето, а при статистически нестабилните процеси измененията на съответните разпределения във времето са съществено големи.

Фигура 25. Статистически нестабилни процеси. Но да се върнем на това, какво е изменение в разпределението – фиг. 25. Може да има изменение на положението на разпределението (мери се с изменението на средната стойност),

Във всички процеси има някакви вариации (на разпределенията). Някои от вариаците са управляеми (контролируеми), а други не са управляеми (контролируеми). Доста от процесите в социалните и икономическите система стават неуправляеми ако съответната система се остави сама на себе си. Какво значи да предсказваш на основата на теорията на Шухарт-Деминг – това означава да получаваш очаквани стойности за средните стойности на характерните за процеса величини и тези очаквани стойности да се близки до средните стойности, които се получават на практика. Е, ако разбирате предсказанието като да получите точните стойности на величини, свързани с процеса в бъдещето – там вече ви трябват други методи, свързани с доста допънителни знания по математика. Например трябва добре да знаете

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Фигура 24. Разпределение, свързано с характеристика на статистически стабилен процес.

може да има изменения в ширината на разпределението (мери се по стойността на дисперсията), може да има изменения и във формата на разпределението (например появава се някяква асиметрия или се появява втори пик например). А може и някоклко от гореспоменатите изменения да бъдат комбинирани. Ако няма такива изменения на характеристичните разпределения, процесът се нарича статистически стабилен (статистически управляем). Ако разпределенията на характерните за процеса величини започнат да се менят непредсказуемо във времето – процесът е извън контрол (станал е неуправляем).

117

ХУМАНИТАРИСТИКА какво е хаос, хиперхаос, стохастичен процес (и още доста неща) за да знаете какво и доколко можете да предскажете. Но това е тема за отделна статия. Сега – обратно към теорията на Шухарт-Деминг, която ни помага да узнаем нещо разумно за бъдещи значения за характерни за процесите величини. Ако искаш да управляваш, трябва да можеш да предсказваш. А за да можеш да предсказваш – приведи процесите в управляемо състояние!

сп. Българска Наука брой 63

Ако поведението на процеса е непредсказуемо, то не е възможно да се оценят последствията от измененията, които управляващите процеса, могат да въведат в системата с цел да я подобрят (или пък да я влошат). Докато процесът е в неуправляемо състояние, трудно могат да се предскажат неговите възможности (забележете – написах трудно, а не невъзможно е!). Когато причините, водещи до неуправляемост се отстранят и процесите станат управляеми, то тогава мениджърите могат да провеждат изменения, насочени към промяна на състоянието на системата.

118

те) ще трябва да се изменят процесите в системата, а деформацията може да доведе до трудности и до неуправляемо състояние. И само 2% от проблемите (и възможностите за подобрение) са в обсега на работещите. Останалите 98% са в обсега на мениджърите – казва Деминг. И ръководството е факторът, който може да измени системата така, че да реши проблемите. Работещите могат да поддържат състоянието на статистическа управляемост на процесите и това, което може да се иска от тях. Контролни карти (на Шухарт) и двата вида грешки, свързани с управляемостта на процесите Най-първите контролни карти, които следва да се направят във всяка една организация не се отнасят до процесите в звената, а за данните, които са на масата на ръководителя – данни за бюджета, прогнозите, отсъствията от работа, произшествията и травмите (виж също фиг. 26).

Пътят към ада е постлан с добри намерения или гледай да не докараш до неуправляемост процесите в организацията си Доста е важно, дали условията, в които работи една система са такива, че да могат да доведат до неуправляемост. Ако плануваното е доста повече от това, което системата може да даде, то за да се постигне резултатът (например високият дивидент за акционире-

http://nauka.bg

Фигура 26. Пример за контролна карта. Виждат се горната и долната контролна граница. Извод – процесът на продажбите е управляем

ХУМАНИТАРИСТИКА (не излиза от границите).

знае текущия вид на статистическото разпределение на стойностите на изИ да се постави въпросът – намират ли мерваната величина). се тези процеси под контрол? И ако да, то дали се подобряват или намесите в тях не водят до никакъв резултат? Грешките, свързани с управляемостта на процесите са два вида:

Фигура 27. Неуправляем процес – количествените характеристики излизат извън контролните граници. Търсете причината и я отстранете. Как се анализира процес по Деминг – ще видим подолу в текста. Сега може да се дефинира правилото на Шухарт: действия, съответни на наличието на особени причини за изменения в системата следва да се предприемат, когато стойността на измерваната величина е над горната или под долната контрална линия. Разбира се правилото на Шухарт е ориентировъчно. То не ни предпазва от грешки от втори вид: ситуацията да е изключителна и да изисква специална намеса, а ние да мислим, че тя произлиза от свойствата на системата. Колкото са по-широки контролните зони (между централната и някоя от контролните линии) толкова е по-малка вероятността да направим грешка от първи род, но е по-голяма

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Грешки от първи вид: смятаме събитието за изключително, а то произтича от статистическите закони на функциониране на системата. Преобладаващият брой нежелани събития (98% по Деминг) са следствие от функционирането на самата система и не са нещо изключително. Затова да се третират такива събития като особени случаи и да се реагира на тях като особени случаи си е вмешателство в дейността на системата, което често е още по-вредно за нея. И тъй управляващият трябва да различава – доли случилото се е някакъкв особен случай (изискващ непосредствена и специфична реакция) или това е проява на потенциалните свойства на системата (изискващо друг вид реакция – водеща до всестранно подобряване на системата). Двете ситуации се различават на основата на контролните карти на Шухарт. На такава карта се нанася еволюцията на стойността на даден системен параметър с времето – фиг. 27. Нанасят се и 3 хоризонтални линии: централна линия (средната стойност за даден интервал от измервания) и горна и долна контролни граници на разстояние 3 стандартни отклонения от централната линия (защо пък 3? – Шухарт смята, че това е добре от гледна точка на практическата икономика, тъй като човек з доста от случаите не

119

сп. Българска Наука брой 63

ХУМАНИТАРИСТИКА

120

вероятността да направим грешка от Фигура 28. Пътят към ада е повтори род. стлан с добри намерения. Затова ценете добрите резултати, а Накрая – едно предупреждение: кон- не добрите намерения. Никой не тролните линии трябва да се изчисля- казва, че пътят към ада е павиран ват, а не да се нанасят по желание на с добри резултати. миниджъра. Не водят, защото може да са непраИ тъй как да подобрявяме един вилно насочени – фиг. 28. Ако са насопроцес. чени към вършене на неправилни или вредни неща или пък към вършене На три етапа: на правилни неща, но по неправилен 1. Стабилизиране на процеса начин, то в края на делата можем да (привеждане в управляемо със- се окажем в състояние, което е много тояние) чрез идентификация и по-лошо от началното състояние. Та отстраняване на причините за най-добрите намерения и най-усърдпоявата на особени явления (за ната работа трябва да се насочени към излизане на параметрите из- промяна на тези неща и явления които вън контролните граници). наистина са безполезни или вредни. И тези усилия трябва да са насочени към 2. Усилия за подобряване на проотстраняването на първопричините за цеса (тоест за намаляване на проблемите, а не към неутрализиране общите причини за измененния на последствията от проблемите. на параметрите) Деминг и операционните опре3. Мониторинг за поддържане деления на нещата на постигнатите подобрения (и непрекъсната работа за нови Важно е да се дава операционно опреподобрения). деление на нещата и операционното определение е такова определение, с Нека отново напомним, че пътят към което разумният човек ще се съгласи и ада е постлан с добри намерения или ще прилага на практика. защо и най-добрите намерения и найусърдната работа сами по себе си не Та като определяш нещо, дай водят до повишаване на качеството. набора от операции, с които го определяш. Деминг казва, че когато се опитваме да определим стойността на някаква величина, то доста зависи от това, как определяме тази стойност (какъв набор от операции извършваме при определяне на стойността т.е. какна процедура прилагаме, за да определим стойността). В зависимост от процедурата (набора от операции за извършване на определянето) стой-

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА

И сега нещо важно. Операционното определение за особена причина за изменение е причина, водеща стойността на съответната величина да излезе извън границите на зоната на контрол (която е плюс минус три стандартни отклонения от средната стойност съгласно Шухарт-Деминг).

са да се изменят (в хода на процеса!). Входовете и изходите на един процес често са доста многобройни – това могат да са хора, материали, методи, оборудване, средата и т. н. (виж например фиг. 29).

Фигура 29. Един процес – с входове и изходи. Да разгледаме например процеса на продажбите. Като входове в този процес влизат хората, участващи в продажбата – продавачът и купувачът. Но има и други входове – какво се продава, каква реклама се прави, каква е политиката на фирмите, купуващи продукта. Много важен вход във всеки процес е ръководството на организацията – нейните мениджъри. Например ако ръководството правилно разчете търговски отстъпки и поощрения кам персонала, персоналът може да е по-усърден при продажбите, а клиентите да са по-склонни да купуват.

Какво е процес и какво е система от Значи – имаме входове на процеса и достовчици на някои от тези входогледна точка на Деминг? ве. По същия начин имаме изходи от Всеки процес си има входове и изходи. процеса и потребители на тези изхоПроцесът произвежда някакви изме- ди – иначи казано – потребители на нения, някои от входовете на процеса процеса. Входовете и доставчиците допринасят за тези изменения като е на процеса, включват всичко и всичвъзможно и самите входове на проце- ки което и които влияят на процеса,

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

ността на величината може да е различна. Например при един вид операционно определяне в страната може да има 200 000 безработни по-малко отколкото при друг вид операционно определяне. И въпросът е не дали дадено операционно определяне е вярно или невярно (как ще се определи това?), въпросът е дали дадено операционно определяне съответства на целите на определящия или не. Няма метод за измерване с безкрайна точнаст. Затова дори скоростта на светлината в различните измервания е различна (и вероятно не е истинска константа, а флуктуира във времето?). Числата се измерват, като се следва определена процедура. Промяната на процедурата (на набора операции) може да доведе до промяна на стойността на измерваната величина. Затова е важно да се фиксира процедурата и тя да дава стойности, такива, че да можем да си свършим работата.

121

ХУМАНИТАРИСТИКА ществува, а пък процесите описват работата на системата. Деминг счита, че системата е последователност от функции или видове дейности (процеси) вътре в организацията, която последователност работи съвместно за постигане на целта на органиВажно при обучението на хората е да зацията. се въвличат в систематизацията на процесите, в които участват с цел ком- Тъй – значи имаме организация плексно осмисляне на входовете и из- (която си има структура) и цел. ходите, доставчиците и потребителите За постигане на целта се прилага на процеса. При това е добре съвмест- система, която е някакъв набор но да се обучават хора от различни от процеси. Иначе казано, спозвена на организацията, за да се прави ред Деминг, системата е съвкуппо-пълен списък на входовете и изхо- ност от взаимносвързани процедите от процеса. си. Много процеси могат да бъдат разбити на подпроцеси. Тоест по-малките процеси (съвкупности от операции) са си процеси, а по-големите процеси могат да се разгледат като системи. Кога се минава от процес към система е въпрос на вкус. Вероятно за най-елементарните процеси (които не могат да се редуцират до други) ще оставим понятието процес, а по-сложните процеси (състоящи се от две или повече Фигура 30. Една система. Я-а-а-а, свързани подпроцеса) ще наричакай де, г-н Витанов! Ти ни оп- чаме системи. Е, ако подпроцесиисваш системата като един голям те са несвързани, трудно ще имапроцес!!! Тъй де – съвсем по Де- ме система. сп. Българска Наука брой 63

а изходите и потребителите включват всичко и всички на когото и на каквото влияе процеса. Например изход на процеса на продажбата е и документооборота, администрациите на продавача и купувача, данъчната администрация на държавата и т. н.

122

минг. Та, когато западняците ви говорят, че трябва да се смени системата, те не ви карат да сменяте непременно структурата, те ви карат да сменяте нещо друго!

А за да разберем процесите в организацията, добре е да се направим диаграма на структурата на организацията. А след това за всеки процес да направим схема на процеса. И като се праТова за процесите – добре. Ами сис- ви оптимизация на някакъв елемент тема какво е? – фиг. 30. Някаи хора на процеса трябва да се прави така, смятат, че системата е това, което съ- че да води до оптимизация на целия процес. Иначе, локалната оптимиза-

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА

И сега нещо интересно. Ако една система в смисъл на Деминг не може да бъде описана, то тя не съществува и съответната организация функционира без система! (т.е. без някаква определена процедура). В такива системи вариациите са големи и те в повечето случаи са в неуправляемо състояние.

на продажбите или пък минимизация на разходите за наука (за това в края на статията!!) и тази субоптимизация пак да води до загуби за организацията и до нейното неефективно функциониране!!! Всички дейности трябва да се координират за да се получи оптимизация на системата и ползи за организацията, към която се прилага тази система. Функционирането на всеки процес от системата трябва да се оценява не само по собе си, а по неговия принос към системата! Пример за добре оптимизирана система е сиситемата на работа в добре сработен оркестър или във баскетболен отбор. И в такива системи е много силно развито колективното чувство, а не инддивидуалният егоизъм.

Сложна организация – сложна ЧАСТ 5: система. И многобройни възможности за управленски грешки. СИЛАТА НА КОЛЕКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ А това, което води до грешки според Деминг е – сложността на системата! Ама чакай сега, г-н Витанов, ще каАко организацията има много компо- жете. Ти почваш да ни учиш на лоши ненти и много връзки между тях, то неща! Едни „корифейчета“ непрекъссложността на системата и и на упра- нато ни разправят как било добре да вляващата и подсистема е голяма, а си индивидуалист, да си свободен и да оттук и възможностите за грешки са се справяш сам с трудностите – е-хеголеми. И колкото е по-голяма вза- хей като Железния човек, Терминатоимозависимостта на компонентите, ра, Спайдърмен, Хълк и други такива. толкова е по-голяма нуждата от коопе- Да, ама тия неща ги има само в пририране и взаимен обмен между тях. казките, деца. Реалността е друга – ако посмееш да се опълчиш на чичковциИ тук нещо много важно. Деминг каз- те, дето плащат на „корифейчетата“ да ва: Оптимизацията на даден ви дрънкат тези глупости, чичковците подпроцес често е несъвмести- не излизат на честен дуел с тебе, инма с оптимизацията насисте- дивидуалиста. Те ти пращат две армии мата като цяло! полиция и после 5 дивизии адвокати. Та в една организация може и да се И ти разказват играта. Защо? Защото купуват материали на най-ниска цена за разлика от тебе, те действат винаги или пък да се опитва максимизация в група. Едно време тъй са действали

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

ция (или казано още субоптимизацията) ще е поредното добро намерение, с което е постлан пътят към ада. За да почнеш да оптимизираш елементи на процеса, първо разбери, как работи процесът като цяло!!! Човек трябва да разбира всички възможни изходи от процеса, а не само най-очевидните.

123

ХУМАНИТАРИСТИКА и тиранозаврите – в група. Която е целяла (забележете) да отдели балама индивидуалист от стадото, та да си го хапне. Е, обяснението беше малко грубичко, но то е с цел, да ви стане по-ясно. И сега, обратно към идеите на Деминг за силата на колектива. Мениджъри, оптимизация на системата и борбата за субоптимизация

сп. Българска Наука брой 63

Функцията на мениджмънта е в оптимизация на системите, за които мениджърите носят отговорност. Но оптимизацията на системата, за която отговаря даден мениджър може да е несъвместима с оптимизацията на съдържащата я по-голяма система, за която отговаря неговият началник. Така че в организацията е по-добре да действа правилото „печелим всички заедно“, а не правилото „аз спечелих, а ти загуби“. Промяната на границите на организацията води и до промяна в системата, която работи в тази организация и оттук от необходимост за нова оптимизация.

124

организацията, е друг въпрос. Това е опасността при йерархичните системи – те често работят за вътрешни потребители, а не за външни. А както казва Деминг – потребителят е най-важното звено в производствената верига. Качеството трябва да е насочено към нуждите на потребителя, при това към днешните му и към утрешните му нужди. Така трябва да е при фирми, чието съществуване зависи от парите, които те получават от (външни) потребители на продукцията им. При йерархичните структури с липсващи външни потребители нещата с ефективността стоят доста интересно. Ако съществуването им е парично осигурено, те могат да се състредоточат да удовлетворяват нуждите на вътрешните потребители (началството!!) и толкоз. Ефективност, полза за обществото – това не е важно!

Защо е важен потребителят (външният)? Кой определя какво е качествено – пита се Деминг. И си отговаря – потребителят. Само потребителят решава дали ще купи или не и какво ще купи или не (въпреки, че с масирана проВнимателно с йерархията! паганда може и да му се влияе!). КаИ тъй – на какво научил Деминг япо- чеството трябва да е такова, пише Денците? – на две неща : природата на из- минг, че продукцията да предизвиква менчивостта (управляема и неуправ- наслаждение у клиента. ляема) и операционните определения. И ги е учил да внимават с йерархич- Новият климат в организацията ните структури, тъй като най-важният Нищо не става без изменения, казва потребител на всичко, което се прави Деминг. Затова задачата на мениджъв една йерерхичната структура е непо- ра е да управлява измененията, особесредственият началник на дадения ра- но тези, които водят до създаване на ботник или служител или началникът нов климат в организацията. Какъв да на съответната група. Дали потребител е този нов климат? на продукта на организацията, който е външен, ще бъде толкова важен за

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА Иновации, а не просто подобрения Качеството не е свързано само с удовлетворяване на спецификации, норми и допуски. То според Деминг е резултат от непрекъснат и никога несвършващ процес на подобрения. Но какво означава непрекъснат процес на подобрение? Някои считат, че това е свързано с непрекъснато намаляване на степента на изменчивост. Така е, свързано е, но това не е всичко. А какво още? Деминг казва: статистическият контрол открива пътя към продуктовите и процесни иновации. Аха, значи и иновации трябва да има! Постоянството означава непрекъснато да въвеждате иновации – нови услуги, нови продукти, които биха се търсили и биха помогнали на хората да живеят по-добре. Не е достатъчно постоянно да се усъвършенства процеса. Трябва непрекъснато да се усъвършенства конструкцията на продукта, да се въвеждат нови продукти и функции и нови технологии. Четирите остриета на качеството според Деминг са: подобряване на съществуващите процеси, подобряване на съществуващите продукти, процесни иновации, новации на продуктии и услуги. И всичките 4 острия са съществено важни за подобряване на качеството.

Хората в американските организации се възнаграждават за послушанието им, казва Деминг. Ето защо се намираме в упадък! Хората трябва да се осФигура 31. Един възможен подход да тавят да работят, а не да се отвличат се карат подчинените да работят пос дребни задачки или откровени глудобре. пости. Според Деминг климатът, оси-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Най-напред работещият трябва да изпитва радост от работата. Затова средата в организацията трябва да е такава (доколкото е възможно) че работещият да изпитва радост от работата. Първото условие за достигането на всяка цел, включително повишаване на качеството, е работещият да изпитва радост от работата. А такава радост от работата по пресмятанията на Деминг изпитват едва 10% от работещите. И чрез какво можете да накарате хората да работят добре? Чрез страх, парични стимули или защото те искат да работят добре – фиг. 31. И последното е най-добрият вариант.

125

ХУМАНИТАРИСТИКА защото такива системи по-лесно се създават и по-лесно се управляват. И се прокламират като ефективни като се бди да няма конкурентни системи, основани на сътрудничество. В условията на постоянно растящ пазар Сътрудничество от което печелят системите, основани на принципа на всички – основа на философията на конкуренцията могат и да доведат до Деминг значително разрастване на съответните структури (но само на тези, които оцелеят в лютата конкурентна борба, стотици хиляди структури не оцеляват и това е чудовищна загуба на ресурси и енергия и като цяло погледнато такъв капитализъм едва ли може да се нарече ефективен по отношение на цялото население на една стран например). Но какво става когато съответните пазари престанат да се разрастват? Ами почва взаимното ръфане на тези, които са оцелели. Целта на структурата става – да оживеем (мно-о-го стратегическа цел, малко по-далеч от носовете на съответното ръководство) и започват да се пренасочват и пилеят Фигура 32. Сътредничество, от което ресурси които иначе биха отишли за едно по-перспективно развитие. печелят всички.

сп. Българска Наука брой 63

гуряващ възможност за иновации се формира, като хората се концентрират към постигане на удоволствие и радост от работата и тогава мощната вътрешна мотивация води до иновации.

126

От високото качество печелят всички, а от ниското качество губят всички. А климатът на сътрудничество – фиг. 32, е онази среда, в която плодотворно могат да влияят идеите на Деминг. Това е доста трудна промяна в климата, особено в общества, където се смята, че като спечели някой то някои други трябва да загубят. Радост от работата в масови размери може да има само там, където има сътрудничество. Защо обаче съвременният капитализъм особено в по-изостаналите страни се стреми към тенденция да съзвава системи, основани на конкуренцията, а не на сътрудничеството? Ами

http://nauka.bg

И тъй казва Деминг, системите основани на конкуренцията са способни да постигнат найдоброто, което може да се постигне при лоша работа.

Фигура 33. Промяна на посоката

ХУМАНИТАРИСТИКА

В организации, където действат такива системи, ресурси и енергия се разхищават в огромни размери, дублират се усилия по извършване на едни и същи неща, отново и отново се започва от това, да се открива топлата вода и да се изобретява колелото. Така че, конкуренцията има и положителни, но и много отрицателни страни. Въпросът е този механизъм (на конкуренцията) да се използва така, че да се използват ползите му (а не отрицателните му ефекти да ни удрят като чукове по главата). Помислете си, казва Деминг, какви положителни резултати биха могли да се постигнат, ако социалната енергия не се губи в конфликти, а отива в сътрудничество между хора, движени от желанието да постигнат удовлетворение от работата си, да послужат на обществото, а не да съкрушат още един себеподобен – фиг. 33. Това не значи, че светът ще остане без конкуренция – локална и глобална. Въпросът е – как да изпреварим нашите конкуренти? Отговорът е прост – японците изпревариха американците със системата на Деминг. А тя не се основава на създаване на още по-конкурентна среда (вътре в организациите или вътре в държавата) . Вместо това се засилва ролята на сътрудничеството. А там, дори и всички да печелят, те не печелят поравно – един печели повече, а друг – по-малко. И за да печелят всички повече „баницата“ на националното развитие трябва да става по-голяма. Конкуренцията може да се разглежда като нещо, което дълго време е вършило работа. Но времената се менят и прогресът движе човечеството

напред. Инструментът на чистата конкуренция започва да остарява и трябва да се модернизира. Някога и пиявицата е била основен инструмент за лечение (чрез смучене на кръв!) Днес обаче вече не е. Като сравнява американската икономика с японската, Деминг казва за американската икономика – „Конкуренцията ни разруши!“.

Фигура 34. Конкурирай се, конкурирай се, бе! Я какви мускули имаш! Всички чалгаджийки ще са твои! Гротеската е пълна. Конкурирайки се, тоест, движейки се напред, като изхвърляме другите от пътя е метод на действие, разрушителен за всички – накрая на пътя остава един (монополист) а другите са извън борда. Може и да е привлекателно като система, защото лесно се управлява (пусни ги да се ръчкат, па кой остане, остане), но резултатите може да са много плачевни (и то в една държавица, смазана от глобалната конкуренция – дали се сещате за коя държавица ви говоря?). И за да не бъде смазана съвсем, тази държавица май трябва да се ориентира към друга система – тази основана на сътрудничество на нацио-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

е нужна.

127

ХУМАНИТАРИСТИКА

сп. Българска Наука брой 63

налните обществени икономически и социални структури. Ама то било комунизъм туй – ще заквакат жабкини и жабоци. Ами, ами – така успяват в глобализацията развитите държави, които като заблатят някоя територия, гледат да си развъдят жабкини и жабоци, та да държат територията заблатена. Щото блатото не произвежда само – то трябва да внася. И вътре има яка конкуренция – фиг. 34.

128

И тъй – сътрудничество. Защо, как и в какво? Сътрудничеството трябва да стане цел и стил на управление. Но какво е сътрудничество? Сътрудничество е когато група хора работят (доброволно) заедно за постигане на дадена цел. Доброволно, защото иначе и работата в концлагер ще попадне в графата сътрудничество. В организация, работеща на основата на сътрудничеството, с течение на времето системата от разряди и рангове застава на пътя на развитието и тогава трябва да се помисли какви изменения трябва да настъпят в този инструмент за индивидуално разграничаване. И какви да са промените? Вместо съревнование за по-висок ранг или разряд следва да се залаща по резултати като следствие както от индивидуалните усилия, така и от сътрудничество между хора и подразделения от организацията. С течение на времето ще се появят повече иновации, развитие на фундаменталната и приложната наука и техника, разширяване на пазарите, по-високо възнаграждение и по-голямо удовлетворение от работата. Всички ще спечелят и няма да има загубили. Основният принцип на такъв стил на управление

http://nauka.bg

следва да бъде – „Всички сме един отбор“. И става дума не само за сътрудничество на ниво организация. Става дума и за национално сътрудничество ( че и за международно сътрудничество там, където целите съвпадат). Японците, пише Деминг, са се врастнали в живота, основан на сътрудничеството. Да се конкурираме, казва Деминг. Да, но в рамките на сътрудничеството (поне до национално ниво). А сътрудничеството на международно ниво може да се изрази в изработване на международни стандарти. А те съвсем не отменат конкуренцията. Но да речем, в какви области могат да си сътрудничат конкуриращи се икономически организации (фирми). Ами за: разширяване на пазарите на продукцията, подобряване на имиджа на съответния производствен сектор, съгласуване на национални стандарти, работа с общи доставчици и т. н. И сътрудничеството трябва да е в полза на потребителя, а не в негова вреда (иначе ще се попадне под ударите на антикартелното законодателство). И антимонополното законодателство трябва да се прави така, че да не убива сътрудничеството, от което и организациите и потребителят имат полза. Правителството, без да управлява бизнеса, може да му помага и да го поощрява към сътрудничество на национално ниво. И да се грижи за проблемите, които възникват в резултат от функционирането на бизнеса – за банкрутите, безработните и бедните. Също и за решаване на общи проблеми – като екологичните такива например.

ХУМАНИТАРИСТИКА

Та като си говорим за философията на Деминг, да видим какво се крие зад думата философия. Някои я определят като търсене на мъдрост и знание, знание за причините и законите на всички неща и още с няколко думи – изследването на причините и законите, лежащи в основата на реалността. Като работно определение – бива. Опитите и примерите не заменят теорията – те могат да доведат до заблуждения. Опитът не ни учи на нищо, ако не е съчетан с теория, твърди Деминг. А изучаването на теорията е основната цел на образованието. Новата философия трябва лидерство и то такова, което увеличава екипната работа. Новата философия трябва да се крепи на нова теория – на други закони, които по-добре да отрамяват реалността от законите на страта теория. А до теорията се стига с научен подход – формулировка на хипотези и проверката им на практика. А потвърдените хипотези формулират теорията. Теорията пък има следното ценно свойство – тя може да предсказва резултати без провеждане на експерименти и по такъв начин води до икономия на време и пари. Това е полезността на теорията – да е пригодна за предсказания. Стига обстоятелствата при които е била разработена теорията да са валидни и в бъдещето. Една единствена неудача на теорията налага изменението и или отказа от нея.

Правилната теория, казва Деминг може да подобри стандарта на живота. В края на краищата какво е имала Япония след края на Втората световна война – хора и правилна теория! Найголямата предизикателство по пътя на познаването на истиската форма на Земята е било не незнанието, а илюзията за знание (фалшивата теория!). Същото е и с икономиката. Неолибералната икономика прогърмя с ограмен трясък. Но „псевдокапацитети” продължават да ни пробутват Хайек, Мизес и Фридман като „абсолютната истина от последна инстанция“. Нали помните още – фалшивата теория е огромна спънка пред развитието! И това не може да се компенсира и от добри намерения и от старание и от упорита работа. Може да работите да изнемощяване ден и нощ на границата на възможностите си и пак да не можете да постигнете целите си. Ако упоритата работа и усърдието бяха правилните отговори, казва Деминг, ние щяхме да живеем в един далеч посправедлив свят. Но тази теория е погрешна за нашия свят. Тук старанията и усърдната работа, извършена там, където не трябва, може да доведе да по-лошо положение на нещата (пътят към ада е покрит с добри намерения!). Упоритата работа и усърдието сами по себе си не създават нито качество, нито пазар за продукцията.

Защо дълбая толкова из въпро- Упоритата работа и усърдиеса за теорията или какво е има- то трябва да станат ефективла Япония след Втората световна ни. Как? война Чрез системата на знание в дълбочи-

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Малко за знанията

129

сп. Българска Наука брой 63

ХУМАНИТАРИСТИКА

130

на, отговаря Деминг. Но какво включ- изцяло до национално ниво. Оттам ва знанието в дълбочина според Де- нагоре все още е царството на субопминг? То има 4 части: тимизацията. А как да познаем, че системата е субоптимизирана – ами Разбиране на системата и теория на всяка система, в която се появяв приноптимизацията; ципа „едни печелят за сметка на друти” е субоптимизирана. И това не е Знание на статистическата теория; добре. Защото целта на всяка органиТеория на познанието; зация трябва да бъде – в края ня краищата печелят всички участници от Психология. организацията – и работниците и слуКато правило, казва Деминг, знанието жителите и ръководството. Може и да в дълбочина идва в една организация не може този принцип да се реализиот източници вън от нея (от книгите ра веднага, но той е нещото, към което организацията трябва да се стреми по например). пътя на непрекъснатото подобряване Елементи на знанието в дълбо- на качеството. чина по Деминг Следващата точка е знанието на стаЗнанието за системата и за целта на тистическата теория. Трябват ни знаоптимизацията трябва да се изпол- ния за изменчивостта, ако искаме да за за оптимизация на организацията сме наясно коя изменчивост може да като цяло, а не за субоптимизация на управляваме и коя не можем да упранейните части. Субоптимизацията е вляваме. Светът е пълен с изменения и нещо по-просто от цялостната опти- разлики – между хора, продукти и т.н. мизация, но е скъпо удоволствие, за- Доста от разликите са статистически щото може да попречи на оптимиза- разлики – те не са резултат от някакъв цията на цялата система и да създаде особен процес. А ако разликите и пробариери пред прогреса на организа- мените са резултат от особен процес, цията. Трябва да се внимава с методи то трябва непременно да забележим за субоптимизация като норми, квоти, това, защото такива изменения свиуправление по резултатите, управле- детелстват или може да доведат органие по цели, системи за лични заслуги, низацията до неуправляемост. За съпремиални и т. н. Понякога обаче су- жалиние няма (и не може вероятно да боптимизацията не може да се избег- има) подход, който винаги да ни казва не. Например ако разгледаме нациите дали едно изменение е следствие на по света. Всяка се опитва да направи нормална или особена причина, но субоптимизация – за нейните хора да има подходи (като този на Шухарт) има максимално блага и потребление. които никазват, кога едно изменение Никой не мисли за оптимизация на може да бъде заподозряно, че се преорганизацията на света като цяло. И дизвиква от особена причина. А за да дълго още няма да мисли. Това следва разбирим причините за изменениявинаги да го имаме наум. Така че за- та трябва да познаваме процесите в сега оптимизация може да прилагаме

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА

Следващото което трябва да се знае е част от теорията на познанието. Всяко действие по управлението изисква предсказване на нещо. Това предсказване може да дойде от врачки и баячки, а може и да дойде от правилна теория. С голяма вероятност, някой, който получава добри оценки в училище, може да стане добър специалист. Това е правилна теория. Но дали всички гении са отличници? Това вече е неправилна теория. Деминг пише, че твърдения, които не съдържат предсказание или обяснение на предишни събития са безполезни за ръководителя. Статистическата теория може да прави предсказания само за системи намиращи се в управляемо състояние (в състояние на статистически контрол). Предсказанието на поведението на неуправляема система с тези теории е опасно начинание (както и всяко друго предсказание на неуправляема система). За да се разбирате с другите, казва Деминг, давайте операционни определения на нещата. Следват познания по психология. Психологията ни помага да разбираме хората, взаимодействието между хората и взаимодействието между хората и обстоятелствата. Психологията ни помага да разберем (и предскажем) как неопределеността и изменчивостта на различни обстоятелства и неща въз-

действа върху хората. Обстоятелствата влияят по различен начен на различните хора и това влияние може бързо да се изменя във времето. Заплащането на труда например е едно такова обстоятелство. Ръководителят трябва да знае за различията между хората и да ги използва. Хората се стараят по разни начини и с различно усърдие. Те не са машини и когато ръководителят се отнася с тях внимателно и грижливо, хората могат да свършат много работа.

Фигура 35. Недоволството е..... (прочети в текста и запомни!) Недоволството е скритата пружина на измененията – фиг. 35. Ако хората са недоволни от нещо, то лесно може да се измени. Ръководителят трябва да знае, че когато направи измение, хората имат нужда от известно време за да преминат през няколкото стадия на усвояване на изменението. Най-напред те си казват – „Това не може да бъде” – стараят се да се борят с идеята и издигнат стена около нея. Следващият стадий е безпокойството, раздразнението, враждебността. Следва депресия и накрая

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

организацията, зависимостите и взаимовръзките между хората, групите и подразделенията в организацията. Трябва да се познава и влиянието на непрекъснатите малки случайни изменения на околната среда върху организацията.

131

ХУМАНИТАРИСТИКА идва абсорбирането на изменението. И така психиката на човека „усвоява” изменението и преминава в ново състояние. Важното е да се използват такива методи на управление, които да мотивират хората. Имаме вътрешна мотивация, външна мотивация и преоценка – фиг.36.

ето от работата отива на втори план изтласкано от желанието за по-висок рейтинг. Човек се стреми да избегне наказанието и да получи наградата, заплатата за това, което е произвел през деня. Просто, но разрушаващо вътрешния свят и даже личността на човека.

сп. Българска Наука брой 63

Преоценката се получава тогава, когато се опитваме с пари или вещи да оценим действие или достижение на човека, което той е извършил от чувство за самоуважение или за удоволствие. Превел бабата през улицата, а ние искаме да му платим затова. Изобщо както казва Деминг – паричното възнаграждение е лек път, по който вървят ръководители, които не разбират как да използват вътрешната мотивация. Това обаче е вярно само тогава, когато заплащането на труда е достаФигура 36. На какво е способен тъчно, за да може съответния човек да си покрие жизнените нужди с него. мотивираният човек.

132

Вътрешната мотивация е свързана с уважението от страна на другите хора, със самоуважението и с вътрешното достойнство. Всеки има вътрешна потребност да се учи и изобретява и да получава удоволствие от работата си. Управлението трябва полека да се стреми към това, човек да е подотчетен само на своята съвест (предположението е, че всички служители и работници имат такава). Съвременното управление много повече залага на стимулите свързани с външната мотивация – възнагражденията. Външната мотивация често неутрализира вътрешната – желанието да се учи заради знанието се замества от желание да се учи заради добрите оценки, удоволстви-

http://nauka.bg

ЧАСТ 6: ИДЕИТЕ НА ДЕМИНГ И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕЩАТА В БЪЛГАРИЯ Читателят вече се досеща какво ще пише по-долу. Но, както са ме учили далеко на Запад, ако искаш нещо да се оправи, най-напред безмилостно трябва да анализираш, къде са проблемите. И ето няколко бележки. Чушкопекът Никъде в Япония не съм чул някой да псува Сони за машинката за варене на ориз, показана на фиг. 4. Напротив Сони е получавала всякаква помощ и добро отношение и от държавата и от

ХУМАНИТАРИСТИКА

Непрекъснати усилия за подобряване на качеството? Качество? Олеле! По нашите земи още живеем във времената, когато клиентът трябва да се излъже, измами и оскубе, пък после ще видим. Ако е будала, пак ще дойде да купи. Това е късогледа политика и резултатите от нея са видни за всички. Нека съвсем да не отваряме дума за организации, свързани с администрацията – държавната и друга. Качете се в един автобус на градския транспорт и просто слушайте. Чудни неща ще чуете. Приложение на принципите на Деминг Принципите на Деминг са широко известни и масово прилагани у нас. Тъй, амчи, как иначе! А, не било ли тъй! От мене сте ги чули!? Е, тогава лошо. Ами лошо е, като се огледа човек. Но все пак, японците са стартирали от по-лошо състояние. Тук у нас (все още) не са падали атомни бомби, нали? Я-а-а, на-

дежда значи има. Стига да почнете да прилагате философията на Деминг и да забравите неолибералните измишльотини, пробутвани ви от мрежата от „тинк-танкове“, защищаваща интереси, различни от българските. Видяхте докъде ви докара ордата от танкаджии и техни последователи. Които пищят, че нямат алтернатива. Имат, и-ма-аат! И тя добре е описана от Лудвиг Ерхард и Уилиям Едуардс Деминг. И още по-успешно приложена в Германия и Япония. Проблеми и болести по Деминг? Като пишех текста за проблемите и болестите, си мислех, че българските организации не само, че имат всичките проблеми, но са и болни от всички смъртни болести. И напук на всичко – не умират. Значи има надежда. А представяте ли си какво ще е ако смъртните болести бъдат излекувани, а проблемите – решени. Аз винаги съм казвал – като народ, българският никак не стои по-долу от японския. Стабилност на процесите? Дали някой ръководител в тази държава го е грижа, че за да управлява, трябва да стабилизира процесите съгласно идеите на Шухарт и Деминг? Аз знам за един заместник-директор на един институт от БАН, може и да има и други покрай него с ясното съзнание за горните идеи. Но не е масова практика. И като така, наблюдаваме вопиюща неуправляемост на организацииите в България. Бизнеси фалират, по улиците ходят протестъри, из партиите почна караницата кой да оглави листата за изборите за европарламент и тъй нататък. Логично е

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

обществото, за да стигне до днешните си размери и принос към японското общество и икономика. На основата на научни и технологични разработки. А сега за БАН и чушкопека – псувни, псувни, псувни, феодални старци, некадърници, пиещи кафе и т.н. и т. н. Е, трябва да ви е станало ясно, че така модерно общество няма да се построи у нас. Ако я карате така, все по-озлобено ще псувате, докато японци и други ви измъкват парите от джобчето с техните стоки и с тези пари плащат заплатите и пенсиите в Япония и на други места. И БАН никак не ви е виновен. Напротив, БАН е това, което може да ви спаси от мизерията.

133

ХУМАНИТАРИСТИКА да не се управлява съгласно принцила за стабилизация на процесите и принципа за непрекъснатото подобрение на качеството. Пуснете ли ги в действие, системата на автомат ще почне да изхвърля политическия и друг боклук. А боклука също има права, нали така? Само вие нямате права – вие имате само задължения. Тъй де. Тъй някои се мъчат (мъчат – каква точна дума!) да стабилизарат процесите у нас. Операционни определения? Много обичам да гледам коментарни предавания. Седнали „аналитици“ и се карат ли карат, а то един разбира едно, а друг друго под дадена дума. Та важно е да има операционни определения за нещата. Така ще има консенсус кое какво е и доколко върши работа. И тогава ще се премине от безполезни приказки към вършене на работа.

сп. Българска Наука брой 63

Тотална субоптимизация вместо глобала оптимизация

134

Тука българинът е цар. Домът му – нареден, може и по мечи кожи да ходи. Като излезе на улицата – кал до ушите. Отиде на работа – организацията му пропада, а шефовете на подразделения се борят кой по-велик и чий феод е по-добре изглеждащ. Но обстановката е следствие от принципа – „аз да съм си добре, а другите – кучета ги яли“. Е, и какво стана – затворило се като в затвор – с високи зидове и алармени инсталаци, като излезе на улицата – го гонят просяци и обирджии и било му добре тъй. И това състояние на нещата ще продължи. Докато не се проумее, че субоптимизацията не може да постигне дори локална оптимизация, защото, когато цялата организация не

http://nauka.bg

е добре, и подразделенията и живеят трудно. Да субоптизимизираме разходите за наука, че да стане по-ефективна научно-технологичната организация – от това по-овча политика – здраве му кажи! Овча политика по отношение на науката – това винаги ми е било мнението и представа си нямате, каква злоба и завист са се изсипвали и се изпсиват върху мен. Но това не променя нещата. Сега ще ги оправя аз тези учени от БАН – изживява се поредния „реформатор - субоптимизатор“. Сега ще им намаля заплатите, ще ги изпосъкратя и ще ги псувам налява и надясно. Така ще разгоня некадърниците и ще останат само най-кадърните. Които ще се оправят по международни проекти и ще продължа да им държа заплатите ниски. Тъй. И какво стана? – „оптимизирахте“ науката – разсипахте я, добрите учени си работим по проекти в чужбина. Окрадохте фонда за научни изследвания – бръснарници и фирми за „изследвания“ на бельо ви правят науката. За 25 години сте изгребали 30 милиарда лева от науката и учените. Стана ли ви по-добре. Мръднахте ли от последното място във всички класации? Няма и да мръднете. Обаче продължавате. Неолиберални „стратегии“ за развитие на науката, неолиберални „оперативни програми“. Нали записахте, че и „стратегията“ и „оперативната програма“ ще бъдат пълен провал навсякъде, където неолибералните бълнувания останат да действат? Запишете си го и си го подчертайте, защото стандартното пищене след всеки провал е – олеле, ама ний има-

ХУМАНИТАРИСТИКА

Правилна теория? Не – производство на неолиберални зомбита Нали още помните какво казвал Деминг за японците – че имали две неща: хора и правилната теория. Налице ли е в България правилната теория за нейното развитие? Да, да-а-а-а! – Хайек, Мизес, Фридман – опищяват пространството всеки ден неолибералните „тинк-танкисти“. Но я да спрем да слушаме звуците, издавани от чугунените глави и да се огледаме. Какви са резултатите от „правилната“ теория? За 25 години населението намаля с 2 милиона човека, демаграфска катастрофа, безработица, глад, студ. И други „благинки“. Е, ако още мислите, че това е правилната теория – давайте. Ще станете още по-бедни, по-гладни и по-злобни. А има ли алтернатива? Има, разбира се.

А що се отнася до науката – не ви ли стана ясно, че текущата проектна система е пълна катастрофа? И пак и пак залагате същото по „стратегии“ и „оперативни програми“. Честно да ви кажа, нескрито се радвам, че бях отрязан от финансиране от Фонда за научни изследвания (кой ли обича критиците, особено тези, дето се оказват прави) и нямам нищо общо нито със „стратегията“, нито с „оперативната програма“ за наука. Да се знае и да се помни! А що се отнася до изгърмелия Фонд за научни изследвания – за 13 години съм ръководил 1 проект на стойност 7 500 лева, за резултатите от който колективът получи 1-ва награда на МОН за научни постижения. Не съм написал и една рецензия за този фонд, не съм участвал в никакви негови комисии, не съм участвал в никакви негови ръководни органи! Да се знае и да се помни! Защото един ден, като си замина, ще стане ясно колко рецензии съм написал и какво е било участието ми на други места (не в тая държава). Пък нека ми се подиграват – нека да има поне един неопетнен глупак, ей така за цяр, дето казва народа. Климат на сътрудничество? Не – пещерен индивидуализъм Накъдето и де се обърна, все слушам приказки, чиито смисъл е – аз, аз, аз, за мене да има, за мене да има и ..парата да пада. Да пада разбира се, не да се изработва. Е, никой не ви пречи да сте индивидуалисти. И какво – добре ли си живеете? Или сте толкова отчаяни, че гледате към Терминал 2 на летището? Но така е – като не ти стига акъла да уредиш собствената си държава, отиваш да слугуваш в чужди. А

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

хме добри намерения (!!!), олеле, ама как тъй стана, олеле, ама защо никой не ни предупреди!!! И след като като охулихте и омърсихте учените с опит, сега пеете песничка, как младежта щяла да оправи нещата. Ще има да чакате – запишете си някъде, че и това съм ви го написал. Тя младежта не е проста. Запомнете, че съм посочил и важна причина за бъдещите ви провали – жалките ви опити за „субоптимизация“ на научната организация на българското общество. Ще кажете, че съм саркастичен. Така де – огромна неолиберална некадърност – огромен сарказъм насреща. Ама нямало алтернатива. Как тъй ще да няма. Има – Деминг.

135

ХУМАНИТАРИСТИКА какво ви пречи да си уредите държавата. Вече писах, че не сте по-прости от японците. Значи остава второто нещо – правилната теория. А тя изисква да смените настоящия климат на индивидуализъм с климат на колективизъм. И пак да ви напиша – и тиранозаврите са ловували в групи. И никой не ги е обвинявал в комунизъм. Знания в дълбочина? Като чета, колко чете нашенецът на година, ясно ми е, че няма знания в дълбочина. Няма знания в дълбочина и при ръководителите на организации. Тук-таме някой да налучка нещо (преди да бъде хванат в яката хватка на първосигналната ни капиталистическа конкуренция). Знания трябва да се трупат. Но само с трупане не става. Трябва и да се прилагат.

мрежите. Те си гонят интереса и така трябва. Позорът е за продажниците – тези, които продават народа си за няколко сребърника. Тъй де, на като сте тръгнали по пътя към ада, с какво очаквате да ви го постелят танкаджиите? А аз ви посочвам, че има и друг път – пътят на добрите резултати. Ха бъдете здрави и честита новата 2014 година! И накрая още нещо – за тази 6-та част на материала казвам : Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!“ Последното е цитат. Откъде ли? От книгата за Оцеола или от книгата за Улцана? Или пък от друго нещо? Което започва с – „Кой си ти?“

сп. Българска Наука брой 63

Какво да се прави – стратегията ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА на Ерхард и тактиката на Деминг ПО ТЕМАТА Тук заглавието май казва какво имам 1.) W. Edwards Deming. Out of crisis. наум. Като гледате, до какво ви води The MIT Press, Cambridge, MA (1986)

136

текущата филасофия за управление на организации и климатът на индивидуализъм по нашите земи – що не вземем да посменим малко нещата и да възприемем теорията, която е показала, че работи в Германия и Япония. Хитрец си ти Витанов, ще кажете. Знаеш, че ни бива като народ и искаш да ни предложиш теория, която е дала добри резултати. Ама нас са ни омрежили с мрежа от тинк-танкове и танкистите им пеят ли пеят всеки ден, какви добри намерения имат. И покрай тези песни пускат по мрежата и идеи в полза на тези, които финансират мрежичките. Винаги съм казвал – евалла на тези, които финансират

http://nauka.bg

2.) W. Edwards Deming. The new economics for industry, government education. The MIT Press, Cambridge, MA (2000). 3.) H. R. Neave. The Deming dimension. SPC Press, Knoxwille, Tennessee (1990).

АВТОР: ПРОФ. ДМН НИКОЛАЙ К. ВИТАНОВ

ХУМАНИТАРИСТИКА

5 НЕПОПУЛЯРНИ ФАКТА ЗА ПОПУЛЯРНИТЕ СОЦИАЛНИ МРЕЖИ АВТОР: ЦВЕТА КАЛЕЙНСКА

1. Как всъщност стартира Youtube

2. Най-споделяните и несподеляните линкове в социалните Слабо известен факт е, че Youtube е мрежи

На база лингвистичен анализ на 12 000 статии от новинарски сайтове и блогове, аналитикът Дан Зарела, констатирал, че публикациите със сексуално съдържание са близо 90% по-споделяни от всички останали. В класацията на най-споделяните линкове се нареждат още статиите с позитивно съдържание, обучителните такива и визуалните послания /снимки и видео/. Сред най-несподеляните статии са тези с негативно съдържание, статистическа информация и постове, свързани с отдих.

сп. Българска Наука брой 63

стартирал като сайт за видео он-лайн запознанства, наречен „Tune In Hook Up“. В настоящата си форма той съществува от 2005 година. Първото качено в Youtube видео, наречено Me at the zoo, е снимано от Явор Лапитски в зоологическата градина на Сан Диего и показва Джауед Карим, един от основателите на сайта, пред клетката на слоновете. От своето качване на 23 април 2005 до сега видеото има над 13 млн. гледания. А първият коментар в сайта гласи: „Интересно...” /“Interesting...“/.

http://nauka.bg

137

ХУМАНИТАРИСТИКА 3. Истинското лице на играчи- 5. “Учащ” е най-популярната профете на игри в социалните мрежи сия сред потребителите на Google+. Близо 50% от всички хора, които имат профил в социалните мрежи, играят он-лайн игри в самите мрежи. Последното проведено изследване през 2013 година, показва, че 79% от хората, които играят игри в социалните мрежи имат завършена минимум бакалавърска степен, а 44% от тях получават повече от $50,000 на година. Повече от половината от тях са над 40 години, а близо 30% са женени с деца.

сп. Българска Наука брой 63

4. Лайк срещу отстъпка

138

Близо 70% от хората, които имат профил в социалните мрежи, са склонни да харесат Фейсбук страница без значение нейното съдържание, за да получат талон за намаление, предлагащ 25% отстъпка от продукт.

20% от всички потребители на Google+ определят себе си като „Учащ”. Следващата по полурност работна позиция е „Софтуерен инженер”, избрана от 3% от потребителите. И през 2013 година мрежата Google+ си остава доминирана от потребителите от мъжки пол - 63% от всички регистрирани, а Обединеното кралство - единствената европейска страна в топ 5 на най-активните потребители в този социален сайт.

Източници: http://usatoday30.usatoday.com/ money/media/2006-10-11-youtubekarim_x.htm http://www.go-gulf.com http://www.searchenginejournal.com http://www.supermonitoring.com/ blog/2012/02/14/google-facts-andfigures-infographic/ http://www.jeffbullas. com/2013/09/20/12-awesome-socialmedia-facts-and-statistics-for-2013/

АВТОР: ЦВЕТА КАЛЕЙНСКА

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА

БЕЗСМЪРТИЕТО КАТО ПРОКЛЯТИЕ АВТОР: ГЕОРГИ ХАДЖИЙСКИ HTTP://GEORGIHADJIYSKI.BLOG.BG

...Според едно старинно предание, когато водели спасителя Христос за да го предадат на мъчителната смърт, а той носел оръдието на своето мъчение – дървения кръст по пътя към Голгота, изнемощял се облегнал на стената на една къща за да отдъхне малко. Стопанинът на дома на име Ахасфер не му разрешил. - Върви, върви! - разкрещял се Ахасфер под одобрителните възгласи и на фарисейте. - Няма да почиваш! - Добре, - промълвил с изсъхналите си устни Христос. – Но и ти също цял живот все ще вървиш. И ще скиташ по света вечно и няма да има за теб нито покой нито смърт докато се върна отново... Това предание го няма в нито едно от четирите Евангелия. Появява се и се разпространява в Европа някъде около времето на кръстоносните походи през XII-XIII век и макар широко интерпретирано като сюжет за „вечния скитник евреин” в западната култура, може би не би заслужавало ново осмисляне, ако не се докосваше до архетипно заложения във всеки от нас стремеж към безсмъртие в собст-

вената ни плът. Но пък ако човекът си беше самодостатъчен в своето тяло, нямаше да има смисъл от най-присъщите ни същности – любов, милосърдие, мисъл, спасение, деца, споделяне, надежда, стремеж, търсене... и каквото се сетите още. В търсене на живата вода Водата е динамичното начало в човешката плът. За това не е трудно да се появи и мисълта, че във водата е и тайната на живота. ...Някъде през III век пр. Хр. китайският император Цин Шихуанди бил до такава степен обсебен от идеята да намери даващата безсмъртие жива вода, че не само събрал в двореца учени отвсякъде, чиято задача била да я търсят, но и организирал истински експедиции до някакви тайнствени острови, където се твърдяло, че я има в изобилие. Тези опити се оказали неуспешни, но пък мисълта за личното безсмъртие до такава степен го била сковала и чрез неговата власт – и поданиците му, че дълго време след като умрял, те се отнасяли с подобаващ респект към сложеното на трона негово мъртво тяло...

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Проклятието на Ахасфер

139

ХУМАНИТАРИСТИКА По пътя към елексира на безсмъртието Безспорно от медицинска гледна точка животът е болест, която продължава до смъртта и се лекува с енергия, вода, въздух и... медикаменти. Било някъде към III хилядолетие пр. Хр. Силно изплашеният от съприкосновението със смъртта цар Гилгамеш на намиращия се в Месопотамия град Урук се впуска в търсене на вълшебната трева на безсмъртието. След дълги лутания успява да я намери на дъното на океана, но я губи – за миг оставя бленуваната билка и една змия я поглъща.

сп. Българска Наука брой 63

От тогава чак до наши дни, макар че за древните гърци било пределно ясно, че елексирът, който правел техните езически богове безсмъртни бил амброзия; а пък според индусите техните езически божества били вечни, защото ползвали амрита; а боговете на персите имали своята хаома, са правени какви ли не опити да се разкрие загадката на лекарството, предлагащо вечен живот на плътта.

140

След откриването на Америка, в началото на XVI век сл. Хр., в търсене на даваща вечна младост жива вода, за чиято чудодейна същност разбира от стари местни индианци, испанецът Хуан Понсе де Леон организира експедиция с благословията на папата, по време на която биват открити редица приказно красиви острови в Северния В края на XIII век след Христа, иначе Атлантик, но пък на нито един от тях твърде религиозният папа Бонифаняма и следи от нея... ций VIII, ползвал смляна смес от следните вещества в името на вечния жиДнес – опитите за откриване на първот: злато, перли, сапфири, изумруди, вопричината продължават – много рубини, топази, бели и червени копо-скъпо струващи и с участието на рали, слонова кост, сандалово дърво, много повече хора. Но пък – дори и сърце от елен, корен от алое, мускус и да бъде открито търсеното загадъчкехлибар. но нещо което е в основата на всичко, нима науката на западните общества Други познати рецепти, съхранени в ще съумее да построи с него свят, по- старинни ръкописи от изтока и запасъвършен от съществуващия? да включвали например: „Вземане на жаба, живяла 10000 г. и на прилеп,

http://nauka.bg

ХУМАНИТАРИСТИКА живял 1000 г. Те да бъдат изсушени на многото търсачи на елексира на безсянка и след това – стрити на прах и смъртието е успял да го намери, има поглъщани.” редица последващи измерения. И ако някой случайно е успял да го открие Според персийските алхимици за да – не би било за учудване решение да бъде получен елексирът на безсмър- го ползва само за себе си – в протитието трябвало: „Да бъде взет рижав вен случай на фона на неизменните и луничав човек. Той да бъде хранен човешки същности и без това пренасамо с плодове 30 години. После да селената ни планета вече щеше да се бъде спуснат в каменен съд с мед и препълни с хора. Би могъл разбира се, други подправки. Съдът да се затвори вкусвайки от насладата на безсмърхерметически с обръчи. След 120 годи- тието и така осъзнавайки и красотата ни тялото се превръща в мумия. След на битието в чисто човешкото му сътова – съдържанието на всичко в съда вършенство, а и помъдрявайки толкоможе да се приема като лекарство за ва, колкото е възможно за човешкото продължение на живота.” същество, просто да се откаже от веПрез XV век някакъв си млад френ- чния живот в своето тяло, нещо което ски учен в търсене на елексира на без- изглежда толкова странно за всички смъртието сварил 2000 яйца, отделил настоящи консуматори на лекарства, белтъка от жълтъка, смесил ги с вода и предлагащи ако не живот вечен, то многократно ги преварявал, надявай- поне здраве и младост... ки се по този начин да го открие.

Летописите са съхранили и спомени за имена на хора, твърдящи, че са живели ако не вечно, то поне много, много, много... дълго. Такива са: Жителят на Москва Андрей Борисович, който споделял, че е живял вечно; индиецът Тапасвиджи, за когото се казва, че е живял близо двеста години; китаецът Ли Цанюн – живял около триста години; и дори французите Александър Калисто и граф Сен – Жермен... Безспорно проблемът дали някой от

Надхитрянето на времето Много хора на науката са споделяли мнението, че смъртта на тялото не е генетически заложена. През XVIII век френският философ – хуманист Кондорсе изказал становище, че човешкият живот ще се удължава от век във век, докато накрая хората станат безсмъртни. В края на XIX век големият немски зоолог Август Вайсман достигнал да извода, че щом практически безсмъртието е възможно за примитивните едноклетъчни, то тогава то не може да бъде прието за генетически заложено в човешката природа и следователно е възможно и за човека. Американският носител на нобелова награда – физикът Р. Фейнман изразил становището, че за разлика от невъзможната за реализиране идеята за вечен двигател

http://nauka.bg

сп. Българска Наука брой 63

Има и такива парадокси: През VIII век сл. Хр. китайският император Сюанцзун много по-рано напуснал телесната си обител, защото имал неблагоразумието да ползва изготвения от неговите лекари елексир за вечен живот.

141

ХУМАНИТАРИСТИКА като противоречаща на физичните закони, за осъществяването на индивидуалното безсмъртие не съществуват никакви противоречия във вид на физични закони. Друг един американец – ученият и писател А. Кларк бил на мнение, че някъде към 2090 г. безсмъртието на човека ще се превърне в даденост... В крайна сметка подобряването на условията за живот, храненето, медицинското обслужване..., удължиха многократно средната продължителност на човешкия живот, но пък се появиха и редица нови парадокси... Ø Хормоналните и пластични интервенции Широко практикувани понастоящем, те са насочени към макар и твърде абсурден стремеж за спиране на времето и създаване на илюзорна представа за вечна младост.

сп. Българска Наука брой 63

Ø Клонирания

142

Абсурдният стремеж към възпроизводство на генетическо копие на себе си също има не малко научни радетели – при все, че е ясно, че дори и съвършеното копие на възпроизведения човек няма да има нито неговото мислене, нито неговото самосъзнание, нито неговия начин на живот, нито пък то ще бъде той или тя. Ø Замразяване на тялото Факт е, че понастоящем има немалък брой дълбоко замразени човешки тела в разни лаборатории, които са в процес на изчакване на бленуваното време, когато безсмъртието на тялото би трябвало да се превърне в реалност...

http://nauka.bg

***** Пределно ясно е, че човешкото същество във вида, в който съществува, е сякаш непроменено във времето - при всички опити на радетелите на еволюционната хипотеза да докажат нещо различно. И едва ли е необходимо да се впускаме в примамливи пътешествия в глъбините на хилядолетията, или към загадъчни далечни простори, или пък да се взираме със сложни апарати в плътта – била тя във вид и на мозък, за да осъзнаем, че нашите усещания, възприятия, мисли, представи, надежди, мечти... и дори - поведение, макар и изричани с различни думи и проявявани може би по по-странен начин, са твърде сходни, защото са еднакво подвластни на изконно заложения в нас стремеж към вечността. Затова и от едно подобно обединително гледище не е за учудване нито сходството на търсенията на изконното начало били те правени от алхимици или пък – от научни работници; нито въжделенията на легендарни знахари и съвременни медици да открият елексира на безсмъртието; нито – щенията на антични герои и днешни технолози да надхитрят неумолимия ход на изтичащото (човешко) време. Неща, които са не само напълно безсмислени, но и в това си естество – излишни, защото се знае, че плътта е немощна, а Духът – вечен и затова не само към сковаващото разума тяло и заобикалящата го материя трябва да бъдат насочвани мисловните усилия, но и към позабравената от нас освобождаваща съзнанието истински безсмъртна душа.

За реклама и контакти: Петър Теодосиев - 0885811386 Росен Теодосиев - 0885435938

ADMIN@NAUKA.BG NGO@NAUKA.BG

Списание “Българска Наука” се издава от Българска Наука ООД Сдружение “Форум Наука” ISSN: 1314-1031

едакторски колектив

Главен редактор: Росен Теодосиев Петър Теодосиев Редакционна колегия в състав: Неделин Бояджиев д-р Чавдар Черников Радослав Тодоров Красимир Иванчев д-р Велислава Шурулинкова Борислав Богданов

вторски колектив:

Неделин Бояджиев д-р Чавдар Черников Радослав Тодоров Красимир Иванчев

Георги Хаджийски Цвета Калейнска Проф. дмн Николай К. Витанов Фам Т. Киен Д-р Христо Лозанов д.м. Владимир Попов Димитра Лефтерова Мартин Георгиев Стефан Михов Милена Петкова

Харесайте страницата на „Българска наука“ във Facebook! Използвайте бутона Like! сп. Българска Наука брой 63

Коректор: Анастасия Карнаух

Лого: Йордан Жам Нгуен Предпечат: Петър Теодосиев

http://nauka.bg

143

Продуценти: Петър Теодосиев Росен Теодосиев

Гледайте целия филм: 1912.NAUKA.BG

сп. Българска Наука брой 63 144

Сценаристи: Антоан Тонев Радослав Тодоров

http://nauka.bg

Режисьор Борис Грозданов